Защо Иван Вазов „забрави“ Ботев в „Епопея на забравените“

Въпросителен увод
Едва ли има човек, който да се нарича българин и най-вече да се чувства българин, който да не е чел Вазовата „Епопея на забравените”. И едва ли има четец, който да не си е задавал въпроса: а защо Христо Ботев отсъства от този пантеон на безсмъртието. „Епопея на забравените” наистина е такава. Патриархът на българската литература Иван Вазов е обезсмъртил едни от най-величавите личности в нашата предосвобожденска история, излял е душата си в памет на героите, не пожалили живот и младост, за да ни има днес.

 ( пълен текст » още 37999 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ХІІІ

- Какво правиш тук? – погледна учудено приятеля си Рамус.
Никой от познатите му не го беше посещавал на работното му място до сега и затова му беше толкова странно да види Постимус застанал до бюрото му. Но учудването му бързо се смени с тревога.
- Случило ли се е нещо?

 ( пълен текст » още 16640 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Какво е успех? Много пари? Много приятели? Успешен брак? Всеки решава сам за себе си, а и отговорите са различни за отделните периоди в живота.

 ( пълен текст » още 792 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Спи самичък на кушетка
и похърква дядо Петко.
В тази идилична гледка
май отсъства баба Недка.

 ( пълен текст » още 2943 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В отсъствието ти
ще бъда твоето присъствие –
ще вляза тихо, ненатрапчиво.
Ще дишам с твоята чувствителност

 ( пълен текст » още 277 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Срещу течението на реката,
завой, след завой,
навлизаш в планината.
Ски писти, върхове,
от Снежанка с поглед обхождаш,
ширналите се рид, след рид,
та до Бялото море.

 ( пълен текст » още 769 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Двама пешеходци, баща и син, набирали височина по пътя сред полегатите склонове на габровския Балкан. Продали били стоката на пазара, бая пари прибрал старият в пояса, та всичките дисаги оставил на младия да ги носи. Пътят на връщане до селото им се струвал дважди по-дълъг, шаячните дрехи дважди по-тежки, следобедът бил жегав и стомасите им празни.

 ( пълен текст » още 2550 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Животът е клакьор неуморим –
с възторг все ръкопляска.
Понякога и той не знае
защо и за какво го прави.

 ( пълен текст » 1 коментар | оценка: няма ) 

Една сутрин дядо Петко
се събуди и се чуди:
- Съвсем сух ми е кревата!
А така ми се пикае!

 ( пълен текст » още 4755 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Понякога в пределната ни точка
Една луна се смее през небето
И облаци, безмерно синеоки
Мелодията пишат на сърцето.

 ( пълен текст » още 420 знака | коментирай | оценка: няма )