Автор: Зоран Якимоски

не знаех за мълчанието
което като стълб растеше сред пейзажа
и заради което раненото небе
оставаше без сън

 ( пълен текст » още 2446 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Първите изядоха стървите
и си умиха устата.
За нас останаха куките -
извита и гола стомана.

 ( пълен текст » още 403 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Онази тишина дойде.
Забравих вече колко я жадувах.
Прихнах кротко в нейните нозе
и поостанах да будувам.

 ( пълен текст » още 242 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Някой трупаха богатства.
Знам, натрупали са бол.
Ние пък, като сме прости,
трупахме холестерол.

 ( пълен текст » още 721 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Красиви са ръцете ти
когато ме докосват,
закуската когато ми поднасят,

 ( пълен текст » още 188 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Зная аз от минали години
батко, че белите си е крил
зад шега, с надежда, че ще минат,
щом сме първа дата от април.

 ( пълен текст » още 1424 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

За първи път, откакто те познавам,
пристъпяш тихомълком. Като битник
главата си увиваш и във шала
загръщаш плътно бялата си шия.

 ( пълен текст » още 599 знака | оценка: няма ) 

Тя не усещаше, че говори много, но той нямаше нищо против. Обратното - звънкият ѝ глас му носеше наслада..
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала! Много се радвам, че записах каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо върха! – каза Ана.

 ( пълен текст » още 27126 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Малък си, сега се учиш.
Доста неща ще научиш.
Чак, като си поумнял
ти ще вземеш своя дял.

 ( пълен текст » още 843 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Робът се бори за свобода,
свободният човек за съвършенство,
а днешният?
Иска да смае и омае другите…

 ( пълен текст » 1 коментар | оценка: няма )