Глава 5. - Един репортаж в бурята
Дните минаваха, пълни със служебни ангажименти и задачи покрай малкия, който растеше бързо. Графикът за дежурства стоеше на вратата на хладилника, боднат с магнит-таралеж и никой от тримата, застъпващи на смяна около бебето, не протестираше. Детето запълваше огромна празнота в живота им, която не искаха да признаят дори пред себе си. „Модерните хора са богати на самота“ – мислеше си Черната буря, докато броеше колко дни от живота на Гела остават. Ангелът тревожно преглътна – не бяха много.

 ( пълен текст » още 14769 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Проклеха ме!
Виновен съм, че просто победих.
Уж бе една игра — за забавление...
Проклеха ме —
майка ми в ръцете да изстине,

 ( пълен текст » още 521 знака | коментирай | оценка: няма ) 

(по П. Р. Славейков, "Народен")

«С идеали все боравих —
всичко друго смятах грях,
с тях и себе си забравих,
на света свят не видях.

 ( пълен текст » още 542 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

* * *
клефа старица

 ( пълен текст » още 125 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сенки на свои.
В есенната кал листя,
по вечен закон.

 ( пълен текст » още 480 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Те не се разделиха.
Никога.
Светът не получи тази победа.

 ( пълен текст » още 1244 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Признавам си, че съм свят. Толкова съм свят, че светът ме отбягва. От мен струи блясък, чистота и добри помисли. Умирам за ближния и не очаквам на него да му пука. Поемам всякакви вини, мои, чужди, всякакви. Хоп, мои ли казах?

 ( пълен текст » още 2970 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

вместо дрънкане

 ( пълен текст » още 50 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

вместо дрънкане

 ( пълен текст » още 50 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония

Моята радостна мисъл
е забравено парче –
светлина в тялото ми
и дъхтяща струя в ореол.

 ( пълен текст » още 3078 знака | 1 коментар | оценка: няма )