Такова дръвче никой още не бе виждал. Фиданката донесоха братовчеди от Гърция. Цяло село се извървя да огледа дръвчето.
-Райска ябълка му е името – пъчеше се горделиво стопанинът. – Ей тук ще го посадя, на най-слънчевото петно в градината, срещу прозореца.
Посадиха го и то взе, че си хареса мястото - до оградата на нашия двор. Час по час стоях и го гледах.

 ( пълен текст » още 5620 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Орляк. Чудна думичка. Вчера видях цял орляк врабчета. Сигурно бяха двайсетина. Врабчета като пухкави трохи на прага на невидимата зима. Не знам защо в езика ни няма друга подобна думичка за дребни птички...

 ( пълен текст » още 1307 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Този пътепис започва с един виц, наречен: „За кожата на две херинги“ :

 ( пълен текст » още 20137 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когато го сърбят ръцете да разцепи на някого веждата или да смачка нечий нос,

 ( пълен текст » още 23518 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Няма вид на писател. По-скоро прилича на як дискотечен бодигард, красиво стареещ шофьор на такси, изпечен от слънцето рибар, манекен на Пако Рабан, преуспял от летни игрички и далавери на дребно сараф, безгрижен собственик на фитнесклуб, който пие съботното си кафе на последните есенни припеци в Адвокатската градинка. Облякъл е новото кожено яке, обувките с навирени носове, взел е въздух, надиплил е рамене и върви към морето по

 ( пълен текст » още 23658 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в рамката на глух прозорец.

 ( пълен текст » още 6375 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Примамваше ме всеки следващ връх.
Живот със напрежение и страсти.
Не съм пестил ни сили, нито дъх,
за всяка моя малка доза щастие.

 ( пълен текст » още 608 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Помня го добре Дълбошкото пристанище. На 22 декември 2089 година на космодрума до пристанището приземих фотонния си лайнер, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия адронен колайдер. Докато зареждах, се появи стадо прасета. Казаха, че са коледни бежанци и ме молеха горещо да ги взема на стоп.

 ( пълен текст » още 10812 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.

 ( пълен текст » още 8774 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя изглеждаше превъзходно, въпреки проблема. Сега ще ви обясня всичко.

 ( пълен текст » още 6448 знака | 1 коментар | оценка: няма )