Паркирам пред блока и слизам. На пейката до входа няколко жени си приказват, но като минавам покрай тях спират и ме оглеждат. Не е този вход. Не съм идвал осемнайсет години, но знам, че не е този вход. Заобикалям отляво. Попадам в междублоковото пространство. Пред мен се показва нова детска площадка, зелена трева, поправени алеи. Няма следи от разместени и порутени павета и опаковки от вафли по земята.

 ( пълен текст » още 3130 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На traveller

Има моменти в живота на човека, когато започва особено остро да съзнава преходността му.
Тогава отнякъде се появяват спомени, които настояват да бъдат споделени. Най-нахално настояват.

 ( пълен текст » още 4294 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Той е в трети клас. Тя също.

 ( пълен текст » още 483 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Духът обитаваше огромна изоставена каменна къща в покрайнините на големия град. Къщата беше историческа забележителност, защото в нея по време на Великата френска революция беше живял не кой да е, а телесната форма на въпросния дух.

 ( пълен текст » още 19735 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

- Питате ме как се пише разказ... Аз как пиша... – Гледах момичето пред себе си, до някъде, озадачен. Беше седнало най-отпред до стената и ме гледаше с грейналите очи на красивата си младост – жадни да попият всичко, улавящи детайла, но слепи за същността на цялото... Господи, колко ми липсваше този поглед!

 ( пълен текст » още 21612 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Седнах на полянката при чешмата. Затворих очи и се заслушах в звуците – щурци, птици, жужене, вятър... И този неповторим аромат, който омайва. Аромат на бор, трева, бъз, цветя...

 ( пълен текст » още 5224 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Пое си дъх и се взря в огледалото. Сблъска се с уплашените си очи. „Вземи се в ръце, Мелек – каза си. – Няма страшно, момиче, той вече не е такъв…”

 ( пълен текст » още 8952 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

В горния край на лозята, дето изпод пръстта се подават разни камънаци, стърчи един кръстообразен камък, а до него – друг един – нисък, продълговат, малко напомня латинската буква ‚зет‘. Според както разправят старите хора, тия камъни някога, много, много отдавна, са били двама души.

 ( пълен текст » още 5226 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

„Тук времето наистина е спряло... – помисли си разсеяно. – И това ако не е клише… Писател!” Не се усмихна. Хвърли един последен поглед на буренясалия двор, порутената ограда и паянтовата камбанария на църквицата и загърби прозореца. Старицата сякаш четеше... или беше задрямала... Не можа да определи точно от мястото си и пристъпи напред. Жената вдигна очи от книгата

 ( пълен текст » още 8885 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Съблече вехтия си сукман и останала по бяла кенарена риза, боса нагази в избуялата коприва. Погледна за сетен път към небето, прекръсти се и стъпи на големия камък до герана. Слънцето се удари в дълбокото му дъно и се пръсна като шарена стомна.
,,Мамо...“ 

 ( пълен текст » още 14306 знака | 9 коментара | оценка: 5 )