| ОрлякПубликувано от Administrator на 01.12.2022 @ 11:12:28 (151 четения)автор: Marta Орляк. Чудна думичка. Вчера видях цял орляк врабчета. Сигурно бяха двайсетина. Врабчета като пухкави трохи на прага на невидимата зима. Не знам защо в езика ни няма друга подобна думичка за дребни птички...
Квартална историяПубликувано от anonimapokrifoff на 18.08.2022 @ 09:05:24 (170 четения)автор: Albatros И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когато го сърбят ръцете да разцепи на някого веждата или да смачка нечий нос,
Писателят като ЧудовищеПубликувано от anonimapokrifoff на 22.06.2022 @ 12:10:49 (168 четения)автор: Albatros Няма вид на писател. По-скоро прилича на як дискотечен бодигард, красиво стареещ шофьор на такси, изпечен от слънцето рибар, манекен на Пако Рабан, преуспял от летни игрички и далавери на дребно сараф, безгрижен собственик на фитнесклуб, който пие съботното си кафе на последните есенни припеци в Адвокатската градинка. Облякъл е новото кожено яке, обувките с навирени носове, взел е въздух, надиплил е рамене и върви към морето по
Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в рамката на глух прозорец.
Коледа 2089Публикувано от Administrator на 26.12.2021 @ 12:56:25 (169 четения)автор: DreamWalker Помня го добре Дълбошкото пристанище. На 22 декември 2089 година на космодрума до пристанището приземих фотонния си лайнер, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия адронен колайдер. Докато зареждах, се появи стадо прасета. Казаха, че са коледни бежанци и ме молеха горещо да ги взема на стоп.
Сълзи Публикувано от Administrator на 16.12.2021 @ 16:03:41 (213 четения)автор: Heel Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Красива и елегантна Публикувано от Administrator на 25.11.2021 @ 14:02:45 (242 четения)автор: Heel Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя изглеждаше превъзходно, въпреки проблема. Сега ще ви обясня всичко.
ДъждПубликувано от anonimapokrifoff на 26.07.2021 @ 16:15:23 (273 четения)автор: vlakant Малкото южно градче дишаше тежко, потопено в невероятен юлски пек. Горещият вятър носеше прах и пясък и го хвърляше в очите и гърлата на хората. Четиридесет градусовата жега, продължила повече от седмица, беше сменила цвета на тревата, дърветата, улиците, къщите, колите. Останал беше само нюансът между жълто и охра – прашно, пясъчно и изгоряло.
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|