Кръглото прозорче дава ясен и контрастен образ. В полезрението му се сменяват безрадостни картинки на полуразрушени сгради с опушени, слепи прозорци. В някои от тях се мяркат приведени профили на хора във военни униформи и маскировъчни каски. Някои са по-непредпазливи и се задържат продължително в рамката на глух прозорец.

 ( пълен текст » още 6375 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Примамваше ме всеки следващ връх.
Живот със напрежение и страсти.
Не съм пестил ни сили, нито дъх,
за всяка моя малка доза щастие.

 ( пълен текст » още 608 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Помня го добре Дълбошкото пристанище. На 22 декември 2089 година на космодрума до пристанището приземих фотонния си лайнер, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия адронен колайдер. Докато зареждах, се появи стадо прасета. Казаха, че са коледни бежанци и ме молеха горещо да ги взема на стоп.

 ( пълен текст » още 10812 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.

 ( пълен текст » още 8774 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя изглеждаше превъзходно, въпреки проблема. Сега ще ви обясня всичко.

 ( пълен текст » още 6448 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Малкото южно градче дишаше тежко, потопено в невероятен юлски пек. Горещият вятър носеше прах и пясък и го хвърляше в очите и гърлата на хората. Четиридесет градусовата жега, продължила повече от седмица, беше сменила цвета на тревата, дърветата, улиците, къщите, колите. Останал беше само нюансът между жълто и охра – прашно, пясъчно и изгоряло.

 ( пълен текст » още 6856 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.

 ( пълен текст » още 10192 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

О, Там, в една страна, Силикон Мутрофон Чалгария (СМЧ) имаше прекалено много асансьори за никъде, сини балони, червени тигани, глутници бездомни песове, много дупки и разбити пътища, строители на магистрали, даскали и доктори, лаици и дилетанти от сой, театрални илитератори, вкаменени театрали и оперни прими с

 ( пълен текст » още 13187 знака | оценка: няма ) 

Думите „и теб това те чака“ изведнъж изникнаха в съзнанието на Ралица. Тя си бе спомнила една случка отпреди три дена. Уж нищо и никаква размяна на реплики, а до какво се стигна…

 ( пълен текст » още 6846 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Да се родиш българин е безумие. Да живееш като българин е недоразумение. Да си българин в чужбина е парадокс. Да умреш българин е блаженство. Защото, откакто я има България, мъртвите българи са повече от живите. А това е утеха, че отивайки си от белия свят, ние попадаме в по-добрата България.

 ( пълен текст » още 3153 знака | 2 коментара | оценка: 5 )