Думите „и теб това те чака“ изведнъж изникнаха в съзнанието на Ралица. Тя си бе спомнила една случка отпреди три дена. Уж нищо и никаква размяна на реплики, а до какво се стигна…

 ( пълен текст » още 6846 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Да се родиш българин е безумие. Да живееш като българин е недоразумение. Да си българин в чужбина е парадокс. Да умреш българин е блаженство. Защото, откакто я има България, мъртвите българи са повече от живите. А това е утеха, че отивайки си от белия свят, ние попадаме в по-добрата България.

 ( пълен текст » още 3153 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България.

 ( пълен текст » още 4162 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Мъкна пазарските торби, когато ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първолак.

 ( пълен текст » още 3097 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Мъжът стоеше на улицата с ръце в джобовете, свел умислено глава. Подухваше лек ветрец, който разрошваше косата му и караше полите на шлифера му да потрепват. Бе малко след полунощ и никъде не се мяркаше жива душа. Само един от прозорците на издигащата се наблизо жилищна сграда светеше. На небето се бе оцъклила пълна луна. Голите клони на дърветата приличаха на протегнати ръце на чудовищни същества. Бе тихо, като изключим далечното бучене на автомобили, движещи се по магистрала. Светът сякаш бе замрял в очакване.

 ( пълен текст » още 8471 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тръпки ме побиват като си помисля, че в недалечната 1914 година, на днешния ден - 29-и октомврий, си е теглил куршума един български поетичен динозавър — Пею Крачолов Яворов.

 ( пълен текст » още 9670 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака лошият момент да отмине. Но не, трябваше отново да преживее трагедията…

 ( пълен текст » още 14477 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Процедурата бе отработена и Джесика Хемптън не очакваше да има проблеми. Все пак, както винаги когато трябваше да отнеме човешки живот, тя се чувстваше леко напрегната. Напрегнатостта обаче бе полезна, защото поддържаше концентрацията й на високо ниво. В този бизнес място за грешки нямаше.

 ( пълен текст » още 14746 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. Димът от комините се точеше бавно към схлупеното небе и се усещаше миризма на пържено свинско. Кучетата лаеха без особен ентусиазъм. Витаеше атмосфера на стаен страх.

 ( пълен текст » още 14708 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Що дирех тук ли? Селото, към което една табела на главния друм ме насочи. Възбуденото ми любопитство зави и се заизкачвах към облаците по безумно криволичещия път. Имах чувството, че съм някъде в Андите. По едно време отдясно ми се мярна селцето. Малки шарени многоъгълници на фона на свежо зелените горски букли. Над тях два върха, каменисти като концлагерни кариери, стърчаха право нагоре и строгият им взор предупреждаваше простосмъртните да си знаят надморската височина на гьоловете.

 ( пълен текст » още 8798 знака | 2 коментара | оценка: няма )