Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В глътка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.

 ( пълен текст » още 904 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... там – на горската полянка, просто от нема й къде,
както легнал бях на сянка, в миг девойка ми дойде –
с бял косичник, рокля бяла вейна ми нашир и длъж,
от небето ли слетяла? – ми припомни, че съм мъж,
със усмивка дяволита, с разтреперано гласче

 ( пълен текст » още 672 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

На Ангел и Ангелина Радеви

Понеже е Абсолютното Всичко,
Любовта е и чаша чай-

 ( пълен текст » още 932 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,

 ( пълен текст » още 491 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

До тебе винаги ще бъда близко!
Деня ти ще изпълвам с топлина!
Не ще допусна мрак да те потиска,
за теб звезда ще бъда, светлина!...

 ( пълен текст » още 454 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Имам нужда от теб - да те дишам
като въздуха в снежна гора,
като мирис омаен на лишей
в часовете на лятна зора!

 ( пълен текст » още 560 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз мога да ти пея дълго мрака –
докрай изучих мекия му тембър,
в минутите, когато те очаквах –
да върнеш светлината през септември.

 ( пълен текст » още 453 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Настана утро.
Вдишах. И издишах.
По задуха разбрах, че теб те няма.

 ( пълен текст » още 657 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Осъзнах го с изгаряща болка във мене -
колкото ланшния сняг съм ти нужен!
Протестира сърцето, душата ми стене -
от днес ще сме с тебе далечни и чужди...

 ( пълен текст » още 844 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои.

 ( пълен текст » още 1125 знака | коментирай | оценка: няма )