... додето разбера, че си сестра на вятъра – и някъде замина,
и твоят брат през старата гора като че ли засвири с окарина,
над мен внезапна сойка изпищя, избуха бухал в тъмното усое,
повехнаха дъбравите с цветя от слънцето след теб, момиче мое,
такъв бездънен ден се очерта, и черна нощ подире му последва,