Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –

 ( пълен текст » още 761 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Рисувани са птиците в главата ми
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.

 ( пълен текст » още 809 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри се вече, бегачо, отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне.

 ( пълен текст » още 709 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Не полетях. Безмълвните молитви
остават, всъщност, винаги нечути.
Понякога сънувам, че съм птица.
Но там, където стигам, все е пустош.

 ( пълен текст » още 812 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.

 ( пълен текст » още 736 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ.

 ( пълен текст » още 1286 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Едно сбогуване понякога е дълго.
И ако клетките ти са познали свойта цел,
а пък кръвта ти – своята причина,

 ( пълен текст » още 733 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.

 ( пълен текст » още 591 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Нека да е в сряда вечерта.
Знам, че ще вали, за да ни скрие.

 ( пълен текст » още 880 знака | 15 коментара | оценка: 5 ) 

... със мен ти хвърли кофти зар, натресох ти се с гръм и мълнии,
дойдох ти – безнадеждно стар, и спрях връз летните ти хълми,
бях просто сенчица на мъж, преминал възрастите свои –
момче – през цъфналата ръж, старик – в дъждовните шибои,
изкукуригал дърт петел, надянал секънд хенд фланела,

 ( пълен текст » още 691 знака | 5 коментара | оценка: 5 )