Мечтая си за тишина.
И никой да не ме нервира.
Да имам хубава Жена –
и аз да найда дом и мира.

 ( пълен текст » още 678 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад.

 ( пълен текст » още 732 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... живее ми се в мъничко селце, залутано в горите на Балкана,
да си паса сюрийката овце, да ги пладня на сенчеста поляна,
да гребвам чиста изворна вода от някое мъхясало кайначе,
и моят ден по облите бърда да се търкаля – слънчево петаче,

 ( пълен текст » още 734 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече,

 ( пълен текст » още 761 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Живея в чудни светове –
когато се завърна вечер
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,

 ( пълен текст » още 600 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... а от истината проста нито вест – и нито кост
няма ли човек на моста, вижте под самия мост,
може снощи да е скочил? – изтрещял от самота,
и – връз каменните плочи, отлетял е от света,

 ( пълен текст » още 581 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! –

 ( пълен текст » още 778 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Дали ще дойдат времена,
в които няма политици?
Атлас да вдигне рамена,
накацани от райски птици.

 ( пълен текст » още 482 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.

 ( пълен текст » още 1469 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт,

 ( пълен текст » още 746 знака | коментирай | оценка: 5 )