С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда вино. Зажаднели устни,

 ( пълен текст » още 747 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... една снежинка кацна на перваза
от облачната бездна върху мен.
– Здравей, Валери! – тихичко ми каза.
– И ти ще се стопиш все някой ден!

 ( пълен текст » още 780 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ако някой ден, още в зората,
морен пътник на прага почука,
не затръшвай пред него вратата.
Не случайно той спрял се е тука.

 ( пълен текст » още 860 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж.

 ( пълен текст » още 854 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Мокри бурнуси надипли мъглата.
Сънното слънце зеници склопи.
Вятърът, който по цял ден се мята,
легна под лодките да се наспи.

 ( пълен текст » още 839 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тръгнах за село,
природата, хората, родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?

 ( пълен текст » още 684 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Навярно съм дошъл от други свят, където всички хорица са братя,
делят си с обич сухия комат – не вярвате ли? – селфи ще ви пратя,
там хората са благи, тъй добри! – и никой не изрича лоша дума,
свят без ненавист, жажда за пари, и всеки кротко си върви по друма,
където нощем – в тихите треви – светулките танцуват компарсита,

 ( пълен текст » още 712 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

/на Ирина Славчева/

Не отлитай, птицо моя, много надалече!
Шепата ми – още топла, а те чакам вече.

 ( пълен текст » още 536 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани.

 ( пълен текст » още 546 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин,
заспивам с томче на Карл Май или със вчерашния вестник,

 ( пълен текст » още 1075 знака | 1 коментар | оценка: 5 )