... навярно тук живял съм преди век, а може би и преди две-три ери,
и сигурно съм бил добър човек? – и пак съм носил името Валерий,
обичал съм красивите Жени – провождал съм ги под луната кръгла,
дочакал съм пресветли старини, а подир туй на своя ред съм тръгнал,
след тебе други хорица, дошли за миг един – под слънцето на хълма,

 ( пълен текст » още 720 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... на тръгване какво да отнеса от светлата си Божия обител? –
трептежите на тихата роса, стишила се под изгрева в тревите,
жуженето на пролетна пчела? – или пък рохолежа на поточе,
перо от птица, вейнала крила, и шепа дъжд от облака нагрочен,
а може би светулчица добра над стихналите чуки и дъбрави? –

 ( пълен текст » още 662 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

"Беше една разсеяна Пролет,

която оставяше където й падне нещата си."

Костас Монтис

 ( пълен текст » още 944 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

... скиталецо, щом вятър те издуха из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха – и топъл! – хлябът в стария панер,
без теб и моят друм е невъзможен, за двама щом не е – защо е път? –
нали приживе скитници сме, Божем, и светлинки – блуждаещи Отвъд,
напъхай в сака връхната ми дреха и чифт чорапи в задния си джоб,

 ( пълен текст » още 720 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,
готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни,
да си подостря пачето перо – и с него – връз хартията корава,

 ( пълен текст » още 680 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Започва пак обратното броене.
Присъдата е вече произнесена.
Рисувам „Вик” за всички неродени
в очите на незрящи и обесени.

 ( пълен текст » още 917 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

... аз тъй не си платих за радостта, че дишам, че работя и живея,
че стихове ви пиша – и чета, щом трепне ми светличето в елея,
с несбъднатото вече примирен, със случилото се по-тих и мъдър,
посрещам с обич всеки идещ ден с надеждицата още миг да бъда,
след залеза над голите бърда – красивите си възрасти изпратил,

 ( пълен текст » още 823 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хергелета от мустанги,

 ( пълен текст » още 993 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,

 ( пълен текст » още 906 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... подир низ от любови и безумия светли
вече нямаш окови и вървиш с километри,
абсолютно свободен, леко трезвен и мъдър,
своя старичък лоден към морето разгърдил,
нищо скрито-покрито, ни за миг не потули

 ( пълен текст » още 463 знака | 1 коментар | оценка: 5 )