Небето ще заплаче...Висна облак,
и птиците се скриха в тишината.
Дори цветята свиха вежди,
в алеята прокашля вятър.

 ( пълен текст » още 433 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... щом изгревът над хълма прокърви и го опее дребната авлига,
върви ми се из меките треви натам – додето погледът ми стига,
небето да ми ръсне синева – и аз да го докосна с показалец! –
и слънцето, разчорлило глава, да ми е благо спътниче до залез,
доде премина пролетния кър покрай реката с гърбавите иви,

 ( пълен текст » още 742 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... понякога ми става много тъжно, като изпращам миналия ден,
и спомените, сякаш по окръжност, търкалят се като болиди в мен,
не ми е нужен даже телевизор, в мен оживява всеки минал миг –
приятел, който чака в Twoo и Blizoo да чуе моя полунощен клик,
синът ми, спрял със новото си гадже на острия завой към старостта,

 ( пълен текст » още 838 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:

 ( пълен текст » още 518 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Няма никого. Риба едва ли.
Глухота, тихота, тихо – нá,
две върби, като мисли заспали
и наоколо им е съня.

 ( пълен текст » още 410 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

... тишината дъхти на зюмбюли и на дворче със вехти асми,
баба кротко коси ще забули под косичник с две бели тасми,
дядо тръни с теслата ще частри край купчинката слегнала тор,
ще му каже комшията здрасти, спрял до нашия килнат стобор,
котаракът, изпънал се възнак, ще изчезне след миг без следа,

 ( пълен текст » още 639 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Защото се научих, че болката е цветна
(различавам тридесет и три нюанса бяло),
защото сам-сама пребродих страховете си

 ( пълен текст » още 526 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!"

 ( пълен текст » още 769 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... аз вярвам във добрите чудеса, що Господ Бог на всекиго е пратил –
да пийнем по коняче „Метакса” на припечето с някой стар приятел,
да скъсам в парка пролетно цветче и да го дам на тъжната женица,
хвърчилце да завържа на момче и подир миг светът да литне – птица,
да видя – мама иде от фризьор! – тъй прелестна като преди години,

 ( пълен текст » още 773 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива,
лови на вълнолома паламуд и всяка сутрин грейва върху хляба,

 ( пълен текст » още 753 знака | коментирай | оценка: няма )