 |
| | |
|
 И аз не знам защо но е хубаво » показани 65819 от 125000 заявени |
 Публикувано на 19.03.2020 @ 13:18:28 (45 четения)
автор: doktora » раздел: Есета, пътеписи
Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.
|
|
|
| |
 | | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871
Онлайн са:
Анонимни: 320
ХуЛитери: 8
Всичко: 328
Онлайн сега:
.JPG)
