Стрелката на индикатора навлизаше в червения сектор. Гаспаро Чайна се задушаваше. Кислородът в скафандъра му бе почти изчерпан. Вдишваше все повече въглероден двуокис и дишането му бе бързо и учестено. Шлемът му бе зацапан отвън и замъглен отвътре.
С живота ръка за ръка ще вървя
под синия гъдел на синьото ясно небе,
където прохожда денят слънцелик,
където се носи вълшебният звън
на радост от цъфнало цвете.
1975-та година. Хладният въздух щипе бузките на зачервени дечица с плетени ушанки. Те подтичват подир забързаните си майки на плоските павета. Широкият площад сияе величествено, обрамчен от червени стени. По средата му всява респект четвъртит монумент, мавзолей на Пролетарския вожд от началото на века.