От най-ранно детство свързвам българската култура, политика, икономика, въобще общество като цяло, с пословичния въпрос зададен открито в шоуто на Тодор Колев- Как ще ги стигнем американците? Този въпрос сякаш съдържа почти цялата нашата народо-психология и изразява смисъла за съществуване на нашата нация.

 ( пълен текст » още 7579 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От три дни съм без телефон, а два от тях и без компютър, таблет или каквото и да е там мрежово устройство. Замених ги за една зелена поляна, една пропукала се по шевовете селска къща, юлски маргарити, кукуригащи в пет сутринта петли и леко килнато на една страна огнище. Получих ударна доза кислород в кръвта, приличен виладжийски загар по бузките и раменцата и тишина, която никога не ми идва в повече!

 ( пълен текст » още 4215 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят...

 ( пълен текст » още 2196 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Политическата коректност прилича на ядене, в което, за да не се обиди никой, са сложили по малко от всички по-известни хранителни продукти, след което сместа малко я варили, малко – запържили, а след това по малко държали във фурна и в микровълнова печка. И ако някой по-чувствителен език все пак открие в него някакво хомеопатично подобие на вкус, то това ще се дължи на щипката демагогия, която са му турили за подправка.

 ( пълен текст » още 7541 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Върхът е миг, останалото време е катерене, през което трябва да съм жива. Ком-Емине не се измерва в километри /650 километра /, нито с време /22 дни/, а с мерните единици на страха и инспирацията. Човек, изкачил връх Ком, вече усеща плисъка на вълните при нос Емине по изранените си ходила. Предстои да извърви самотата до себе си, стъпка по стъпка - пот, кръв, сълза.

 ( пълен текст » още 6552 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Много обичам да ходя на вилата. Ей я къде е! На половин час път от офиса. Едно зеленко, зеленко е там, чак пращи от зелено и тихо е, тихо, чак ушите те болят и почва да ти се вие свят. Косиш, плевиш, па вземеш и нагоре-надолу по стълбите да притичваш, я за да изметеш мухите, дето са мрели цяла зима, я чисти чаршафи да постелеш, я ей така, за спорта само, че то, мен у никой фитнес не са ме виждали цял живот време.

 ( пълен текст » още 2165 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Библията на неверниците започва с: „В началото бе суеверието…“ . За съжаление не мога да ви кажа как завършва, защото края ѝ още не е написан. Аз съм неверник. Или поне мисля, че съм такъв и няма кой да ме обори. Не атеист, защото атеистът също вярва. Вярва, че няма бог. Аз не вярвам.

 ( пълен текст » още 3164 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Шарнир. Трябвало да се смени. Съвсем се бил разхлабил. Но не само това. Напълно бил износен. За нищо не ставал. Просто трябва нов.

 ( пълен текст » още 1124 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не я искам тая държава, щото това не помня откога държава не е, а някакъв разграден двор, в който един сади доматито денем, а друг нощем му го краде с колците, пък после и вика,че законно било, щото нали така "ний сме от един двор, демек отборче сме. Българе, юнаци, ей!

 ( пълен текст » още 3650 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато преди година написах разказа „Страх“ търсех оправдание. Оправдавах своето неверие и липса на религиозно упование. Най-лесно мога да се оправдая с духа на върлуващия атеизъм в който съм възпитан в оная епоха. Прагматичното ми образование едва ли е достатъчен довод, както и семейната среда. Вероятно всички тези фактори са допринесли за „атеистичните“ ми чувства. Но дали са само те?

 ( пълен текст » още 5245 знака | 1 коментар | оценка: 5 )