Социум – обществената среда в която живеем. Психо-социалното място, което ни оформя като мислещи и действащи индивиди, което ни стимулира или блокира да мислим, правим или обратното – да бездействаме. Което ни приспива във вечния сън на измислени и насадени ни социални категории, като класи, възможности, йерархия, религии, раси, пол и ред други.

 ( пълен текст » още 8151 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Старите къщи… Те миришат на време, на много листове време, парфюмирани с капчици от човеци. Като книги от антиквариат, четени и препрочитани, на които е плакано, смяно, раждано и умирано, чакано е, дочаквано или не е, пито е, пушено е, пято е, мълчано е, мразено е, обичано е, помнено и забравяно… Днес бях при мама

 ( пълен текст » още 1432 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/есеистични мисли, провокирани от едно стихотворение/

Съществуват най-различни представи за раждането, смисълът на живота, и за живот в отвъдното, и въпреки развитието на науката, все още има хора на планетата ни, които търсят отговори на тези въпроси.

 ( пълен текст » още 5536 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Една мраморна статуя се загледа в брега и заобли бавно мислите си в ероси.
Черно белите клавиши на страстта редуваха умело две октави със фалцетен писък.
Вълните бяха топли и милиони милувки стичаше дъждът по спиращите дъха извивки

 ( пълен текст » още 1325 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

1968 бе година, която се отличаваше видимо от останалите. Като за начало през месеците април и май в Париж избухнаха студентските вълнения. Сякаш младежта на Франция отново вдигна барикадите на революцията. Сега обаче бе по-скоро сексуална революция.

 ( пълен текст » още 6688 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В последната седмица, прекарах пет часа в трепет из коридорите и подземията около взривения реактор в Чернобил.

 ( пълен текст » още 3213 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Времето минава…. Всяка секунда се чудиш как е тя,мисли ли за теб,дали още си нещо за нея? Мрази ли те?
Въпроси които не излизат от главата ми и не знам дали някога ще излязат.
Чудя се колко струва човешкия живот? Заслужава ли си да дадеш всичко за да бъде друг щастлив? Може ли да се живее с такава болка?

 ( пълен текст » още 2437 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато усетих първата капка, започнах да припявам – „топъл дъжд, чакан дъжд” и се прибрах в палатката без да закопчавам циповете. Взех телефона и отворих нова игра на белот. След десет минути потопът отнесе покривалото, строши рейките и нахлу при мен. На трийсети май, в осем часа вечерта, село Баница – мястото, от където реших да се включа в похода „По стъпките на Ботев”.

 ( пълен текст » още 2285 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Добра съм точно преди да се събудя. Мразя аларми преди седем сутринта. Разкъсват ми сънищата и от цветни платна ги превръщат в раздрани парцалени късове. Отварям очи. Първо едното, после другото. Само сутрин го мога това.

 ( пълен текст » още 2721 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

І Жива съм! Без надежда не се живее!

ІІ Пребродих ВСИЧКО. Дори ИЗЛИШНОТО.

ІІІ Време е.

 ( пълен текст » още 2601 знака | коментирай | оценка: няма )