Който е слушал навремето песента «Урок по френски» на покойния Тодор Колев, може би си спомня припева:
«Пием, пеем, пушим и французки учим,
чака виза за Париж да излиза.
Ох, като са изучим, дали ша са случи
и отблизо да видим Мона Лиза.»

 ( пълен текст » още 4480 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Има вечери, в които светът е като разлят цвят върху уморено платно. Залезът се разтваря, тежък и горчив, като пелин, който остава в устата по-дълго, отколкото би трябвало. В такива моменти времето спира да тече.
Тази вечер е една от тях. Около мен всичко е притихнало и стои някак прекалено

 ( пълен текст » още 2130 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пространството, което нося в себе си, в душата си, непрекъснато надраства своите измерения. Една вселена бие в него с пулс неукротим, невидима, пулсира с кипящите си чувства и с неукротим стремеж към съвършенство. От изворите на дълбоката му памет струи една затрогваща самотност, едно небе за полет неоткрито още. Сърцето на вселената покой не знае, то с пулса си кове началото на нови светове.

 ( пълен текст » още 1509 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бяла музика в бялата стая на пролетта тази сутрин звучи – тихо, мечтателно. Милувка от вятър току-що събуден. В бели дрехи облечен я слушам. От нея проглежда копнеж по нещо далечно и неопределено. Блян в който плува голямата бяла риба на моя живот. Въдичар-слънце над нея надвесен

 ( пълен текст » още 1724 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Разбирам езика с който планината ми говори. И в този прям диалог между двама ни имам усещането, че ставам частичка от нея. Това сливане е без ясни граници и не е моментна даденост – то се получава постепенно, с течение на времето прекарано в невероятните ѝ пространства. Сега разбирам вече добре значението на всяко едно нейно дърво – косъмче от

 ( пълен текст » още 1362 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

На осемнайсет напуснах България с идеята да емигрирам завинаги. Защо? Нямах вяра, че тук ще получа справедлива възможност за реализация.

 ( пълен текст » още 1860 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

От питата на слънчогледовото лято капе дъхав билков мед, тъй както тишината капе от мълчаливото небе надвесило се над полето. Аз викам лятото с гласа на медения си кавал, а то не отговаря, заето да опалва огромната си пещ.
Пред мен тополите издигат ръст, надхвърлили това което бяха вчера. И острите им върхове пробиват висината да текне светлина лъчиста. А може би те търсят новите посоки за полета

 ( пълен текст » още 1668 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Какво е успех? Много пари? Много приятели? Успешен брак? Всеки решава сам за себе си, а и отговорите са различни за отделните периоди в живота.

 ( пълен текст » още 792 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Оттук започва планината – познатото преддверие на красотата. Извикаш ли, гласът ти ще отскочи и ще се завърти в пространството, за да проникне вредом – земята цяла ще обходи и чак до слънцето ще стигне. Ще го поеме ехото на своите криле, навсякъде ще го посее в жълто-оранжевото пиршество на есента, ще го превърне в мощното дихание на стария Балкан, ще пръсне багрите му в папратите и тревите.

 ( пълен текст » още 1488 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не съм обичал и не обичам показността. Дяконът Васил Левски е човек, когото дълбоко уважавам. Но предпочитам да отдам почит към него насаме(така както и когато говоря на Господ)

 ( пълен текст » още 1868 знака | 1 коментар | оценка: няма )