Вълшебното мигане на светлините на командното табло на кораба. Рик не би дал нищо от това. Старият капитан на кораба „ Арго Познатата миризма на гума и метал, равномерното мъркане на йонните двигатели.” се облегна доволно в креслото си. Всъщност- беше дал доста от себе си за този уют. Участник в потушаването на бунта в мините на Титан, той беше загубил десния си крак и око. Бионичните протези заместваха загубата, но той никога нямаше да участва като кандидат за полета до Орион. Сега летеше на транспортен кораб, който с годините бе превърнал в свой дом.

 ( пълен текст » още 17027 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Посветено

 ( пълен текст » още 693 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза.

 ( пълен текст » още 830 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Живеят в стъкленици пясъчни зърна
И преливат бъдещето в минало
Отпивам шотче финска водка

 ( пълен текст » още 561 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От как се помня, като мъж,
аз стъпям на пета и пръсти.
Със мислите- на шир и длъж,
кроя мечтите си чевръсти.

 ( пълен текст » още 626 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Отворих очи. И разсъмнах света,
където Бог дирижираше Брамс -
Симфония опус 3 и синьо цвете.

 ( пълен текст » още 771 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Да го наречем Атанас. Едва ли някой е написал разказ за него, но това младо момче заслужаваше не само моето уважение, но и уважението на своята Родина. Неговата история нямаше да ми бъде известна никога, ако не бях го срещнала преди 15 години, или поне нямаше да ми бъде известна почти 15 години, докато се разреши да се говори официално за това.

 ( пълен текст » още 6107 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

*
разходка в парка
една снежинка
ме води за носа

 ( пълен текст » още 133 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Застопореното ми внимание
е заключена порта

 ( пълен текст » още 219 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза.

 ( пълен текст » още 4788 знака | 2 коментара | оценка: няма )