Във тази огромна държава, на име Поезия,
в която попадам със някой случаен тайфун,
по-трудно е сякаш през границата ù да излеза
и подпис в паспорта не трябва. А прашният друм,
Вървя в звездните нощи на вечните си ловни полета.
Съм в тъмносиня одежда от пространство и време.
И със неслучилитe се сладострастни копнежи
на избодени сенки в огледало напукано
ще пия капките жива вода.
И преди да ме попият в тихата си безнадежност
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13842
Онлайн са:
Анонимни: 157
ХуЛитери: 3
Всичко: 160
Онлайн сега:
.JPG)
