Напразно шепнат ветровете
навред по градските площади,
че пролетта закичва с цвете
дървета, храсти и огради.

 ( пълен текст » още 631 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Слънцето, внезапно се скри зад голям облак. Тази промяна често се случва в планината. Ярка, страховита мълния проряза небето пред нас, последвана от мощен тътен.
-Уф! Страхувам се от тези гръмотевици. Като малка, криех главата си под възглавницата и сега го правя.- тя пребледня и се вкопчи в дясната ми ръка.
Като че ли всички светкавици и гръмотевици на света се събраха над нас. Едри капки летен дъжд заудряха безжалостно стъклата. Трябваше да направя нещо. Малко по-надолу встрани от пътя имаше малка страноприемница, добре че се сетих за нея. Макар и малко рисковано, натиснах газта.

 ( пълен текст » още 4727 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Като орел крилете си разперил
Марин Кадиев сякаш бди над нас,
в историята истини намерил,
омайва ни с приятния си глас.

 ( пълен текст » още 882 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В бялото градче Балчик,
чул се моят първи вик.
Градът бил на Дионисий*,
тъй че той ме е орисал.

 ( пълен текст » още 1884 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Саваната полюшва свойта бурна тревна маса
като бошуващи разпенени вълни
разбиващи се с грохот в съседската тераса
надвиснала над нашите глави....

 ( пълен текст » още 1759 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Омръзна ми да плаче Пролетта,

 ( пълен текст » още 272 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Едно сечиво, само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали, че качество давали. Валентинчо-слугинчо и няколко стари моми от селото Кратунско се дразнели най-много. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо.

 ( пълен текст » още 3348 знака | коментирай | оценка: няма ) 

любов не се ли
уважава - в нелюбов
преизбуява

 ( пълен текст » още 109 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Като котка се промъква утрото.
И дебне.

 ( пълен текст » още 217 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В онази вечер не отидох при реката. Върнах се при нея. Така поне ми се стори, когато застанах на брега на вира и видях как последните слънчеви лъчи обагрят водата и се разтварят в нея. Нищо не се беше променило – същите камъни, същият бързей, същият мирис на трева и влажна земя. И все пак всичко беше различно. Може би защото този път бях дошъл без бързане. Без въпроси. Без желание да намеря нещо.

 ( пълен текст » още 3131 знака | коментирай | оценка: няма )