Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.

 ( пълен текст » още 3955 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.

 ( пълен текст » още 812 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Даваш ли, или отказваш,
си доволна, че те молят.
Знаеш как и да наказваш,
щом за тебе зашумолят.

 ( пълен текст » още 232 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена в балетно трико. Тя се приближава с танцова стъпка и се усмихва на Емил. Следва изкачване по стъпенките, стърчащи от пръта.

 ( пълен текст » още 11316 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да й се насладя. Приемал съм я за даденост. Какъв глупак съм бил само!

 ( пълен текст » още 18645 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине,

 ( пълен текст » още 696 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Животът ми е хралупата на мравояд.
Сляпа черна дупка след уволнение.

 ( пълен текст » още 313 знака | оценка: няма ) 

Под свода хладен самотни къщи креят
и с дните тука клети са сираци,
сричат в тишината ходещи въпроси,
със спомени - отколешни ортаци.

 ( пълен текст » още 466 знака | коментирай | оценка: няма ) 

разпиляла си се по крясъците си
ти
луда жено

 ( пълен текст » още 476 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пътуваме по добре познатия ни път – еднакъв и безличен. От двете страни са се ширнали безкрайни разорани полета с едва наболи зеленикави стръкчета по тях. Унасям се и задрямвам.
Събуждам се от силно друсване. Отварям очи. Сигурно сънувам. Затварям ги пак – да дам на последните капчици сън да се стекат по клепачите. Разтърквам ги и пак ги отварям широко.
Изумително. Пейзажът се е сменил изцяло. Намираме се в гъста гора с огромни дървета – стволовете им са широки, стъблата високи, гладки и голи, а на върховете си имат корони от извити клони с оперени листа, прилични на слонски уши.
- Къде сме? – извиквам.

 ( пълен текст » още 8688 знака | коментирай | оценка: няма )