Това е сайт за нова българска Художествена Литература. Създаден е с цел да помогне на нови и неутвърдени, както и на утвърдени автори да публикуват своите произведения, да даде възможност за комуникация между тях и същевременно да запознае любителите на художественото слово с техните творби.
Сайтът е носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 година в раздел "Електронно издаване и нови технологии".
Аз казвам сега: - Добър вечер, любимо мое подсъзнание! Искам с теб да се хубаво опознаем и да те помоля нещо. Усетиш ли, че не мога с моето будно съзнание, дилема да реша или важно решение да взема, или в потока на вселената да се включа?
Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз като теб поговорки обичам да слушам,
после да свивам от клонки на мисли гнездо.
По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време – и с другото, което предстои,
Корабната сирена извести , че ферибота е акостирал и всички пасажери и товари трябва да слязат и да се разтоварят. Повечето от тях бяха на панорамната палуба и искаха да видят разтоварването. С искрено учудване наблюдаваха как от долната палуба излезе влакова композиция с над тридесет вагона, от първа платформа се наредиха бусове и леки автомобили.
Изгрева е от 31 март 2020 година. В небето виждам кораб, но е от едно време и е сив кораба. А от него като дим в небето и извито като дъгата е едно розово пухкаво облаче.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027
Онлайн са:
Анонимни: 355
ХуЛитери: 4
Всичко: 359
Онлайн сега:
.JPG)
