Борката, бе, Борката! – онзи сополанко, дето викаше на маслините „четвърт“! И то порасна бе, едно засукано ергенче стана – гимназист! И такова едно гъзопересто, отракано, а мелницата му – не мож’ я спря. Пък, как ходи – същинско декоративно петле, гвардейците пред мавзолея ще засрами, ами да – като едното нищо! То, другояче не можеше и да бъде – три дена го ражда майка му и го изтърси навръх Петльовден, та затуй Борката, като го питаш кога е роден, отговаря важно-важно: „Между първи и трети февруари“. Опасен лапищак – на мама си леля вика!

 ( пълен текст » още 5172 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа навън.

 ( пълен текст » още 6295 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Спокоен съм за идещите внуци.
Достойно минах земния си път.
Не им оставих злато във каруци,
а им оставих книги – да четат.

 ( пълен текст » още 830 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тихо е, тихо,
небето е люлка,
вятърка свири на стръкче смразена трева.

 ( пълен текст » още 561 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Една зимна нощ
тишината нарисува
златно- лунен ескиз,

 ( пълен текст » още 578 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Наоколо наоколо търкаляха се стари кораби.
Скелети с изпочупени от лошата вълна ребра.
Думите се мятаха по пясъка за глътка въздух,
дребни рибици нанизани в простира на Света.

 ( пълен текст » още 804 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;

 ( пълен текст » още 2646 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,
ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,
ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,
и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака,

 ( пълен текст » още 732 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Но... моля ви,
оставете детето да плаче!
Така и така, рецитирам бъркоч...

 ( пълен текст » още 494 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

По сръмната пътека на студа
самотен вятър спори с тишината.
Премръзналите сенки на ноща
напразно търсят път през тъмнината.

 ( пълен текст » още 570 знака | 2 коментара | оценка: няма )