Това е сайт за нова българска Художествена Литература. Създаден е с цел да помогне на нови и неутвърдени, както и на утвърдени автори да публикуват своите произведения, да даде възможност за комуникация между тях и същевременно да запознае любителите на художественото слово с техните творби.
Сайтът е носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 година в раздел "Електронно издаване и нови технологии".
Публикувано от viatarna на 22.09.2017 @ 17:42:23 (4 четения) автор: secret_rose
Градът от снощи е смълчан.
Пенливите му водопади -
разплетени досущ коси на стара Торос планина -
порозовели с есента горят като лъчиста клада,
и скрити в капчици мъгла
разказват приказка една.
Публикувано от viatarna на 22.09.2017 @ 17:42:09 (2 четения) автор: SylviaMak
Забърса го в бар “Неон” – единственото място в града, където човек все още можеше да се напие и да се изчука в тясната тоалетна. През деня помещението беше празно; след полунощ, край металната врата се прокрадваха сенки, оглеждаха се и се вмъкваха вътре. Появяваха се пак едва призори, с неуверена походка, като нощни пеперуди, изпълзели на дневна светлина.
9516. За да светиш от щастие трябва да гориш от любов.
9517. Най-чувствителни сме към чувството за достойнство.
9518. Поезията е заговорилата красота на обкръжаващата ни природа.
Затварям вратата. Залоствам я. Искам да те изтрия. Да те загубя. Да знам, че те няма. Мразя те. Очите ти – зелени слънца - ме дезактивират. Косата ти е пееща Медуза.
Публикувано от viatarna на 21.09.2017 @ 16:14:37 (37 четения) автор: LeoBedrosian
Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13688
Онлайн са:
Анонимни: 55
ХуЛитери: 7
Всичко: 62
Онлайн сега:
.JPG)
