Не, няма да те гледам, нито ще те виждам.
Купих си очила с лупа и лампи по рамките, задействат се с дърпане на въженце. Светвам, гледам в чинията си със салата. Бляскаво и цветно е, мога да видя и чушките и доматите, лука и даже магданоза, пъпчиците по краставицата, постоянно пребиваващи са в пубертета.

 ( пълен текст » още 1299 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Изля се дъжд и есента настина.
Наметна си небето като шал.
На тръгване не спря, а само мина
да събере листата си без жал

 ( пълен текст » още 732 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

1.
Нищо не се е
видяло
от праха

 ( пълен текст » още 2667 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не пита „Може ли?“, не пита дали искаш.
Не се интересува каво мислиш, а аргументите ти направо я разсмиват.

 ( пълен текст » още 808 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

и затворих очи
да те виждам
невидимо
видимо

 ( пълен текст » още 434 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.

 ( пълен текст » още 278 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

ЦЪР ЦЪР!
ЦЪР ПЪР!

 ( пълен текст » още 159 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елейни искри

 ( пълен текст » още 51 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не беше студът, а писмото, което написах.
Прибързано пуснах го. То ме събуди във мрака.
Какво ще помислиш, когато до тебе достигне?
Не прекалих ли с настойчивост? Бях ли достатъчно плаха?

 ( пълен текст » още 582 знака | оценка: няма ) 

Някъде през тишината – в осланените поля,
с неразумното ми лято слънчогледът ли изтля?
Ронеха се безнадеждни черни, клисави сълзи.
А по хълма – неизбежна, зимната мъгла пълзи.

 ( пълен текст » още 915 знака | коментирай | оценка: няма )