- Спасявай ме, приятелко!
- Какво е станало, Христо??
- Ще спя тук тази вечер!!
- Ей, бързо разказвай - не стига дето не си плащаш сметките, ами и сега - да спиш тук?? Аз какво да обясня на шефката, ако разбере??
- Няма да разбере. Моля те - нека пренощувам тук, защото ще ме убият със съвсем истински пистолет!

 ( пълен текст » още 1751 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

2028 г. Офис на изкуствения интелект. Електронно брачно бюро. Мрамор, стъкло, приглушена светлина, чистота, климатици. Нежна музика. Компютърна програмистка в бяла престилка седи на конзолата. Тя е с лошо боядисана червена коса, грозна татуировка и има уморени и зли очи. Напрегната е. Кратка пауза. Чува се приглушен шум зад вратата, но никой не влиза.

 ( пълен текст » още 4666 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Смелост тук е да си истински

 ( пълен текст » още 406 знака | коментирай | оценка: няма ) 

.. а отгоре в небето назрели звезди,
като гроздове цели. Вселени.
Милиарди летящи човешки души
са се втренчили ласкаво в мене.

 ( пълен текст » още 302 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Денят се вълнува,
стремително пътува,
сложни казуси решава.

 ( пълен текст » още 402 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ех, години отлетели -
в пустота е моят зов...
Сред цветята полудели
цялата си от любов!

 ( пълен текст » още 494 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

зима - бездрешни

 ( пълен текст » още 55 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Група старци в един хоспис лежейки на смъртните си одъри и за да убиват времето си се поздравявали и честитяли рожденните дни с обичайните пожелания за здраве ,щастие и дълъг живот.

 ( пълен текст » още 702 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Гечка дремеше пред компютъра и се чудеше на хорската простотия. Хем грозни, хем некадърни ами и обвързани. Тези умници висяха пред компютрите си като пред празни ясли и нещо не ги свърташе на стола.

 ( пълен текст » още 6004 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ще Ви разкажа за Каваците. Това лято стават двадесет и пет години, откакто открих това чудно място. Тогава в Америка нашите футболисти вдигаха победоносно ръцете си нагоре, а ние с Хари, моя приятел и партньор в бизнеса, се протягахме върху гладката и топла пясъчна ивица на залива, дълга километър и половина. Когато за пръв път отидох в комплекса „ Смокините”, бях удивен от вътрешния двор, миришещ на здравец, от цветните алеи отпред на хотела и от подлеза, който водеше през шосето до пътеката с базалтови плочи, отиваща чак до брега. Предишните дни бях стоварил цял камион хартия на една търговска банка и затова с жена ми и сина ми смело изкарахме две безгрижни седмици. Вечер или пиехме бира „ Кайзер” в стаята на Хари, гледайки победите на футболистите ни, или се разхождахме из Стария град, често отивайки пеша по шосето през баира и после надолу пред погледа ни се ширеха вълните на Харманите и залязващото слънце ни заслепяваше с червения си кървав блясък. Сега този изглед е безвъзвратно потънал в безличния бетон и само споменът може да го върне….

 ( пълен текст » още 4505 знака | коментирай | оценка: няма )