Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина

Големи думи падат
на малкия човек

 ( пълен текст » още 1885 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Животът вече преваля.
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.

 ( пълен текст » още 511 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В претъпкания "седем две"
едно момче се припозна във мен:
"Здравей" - ми каза
и смутено се захили.

 ( пълен текст » още 515 знака | оценка: няма ) 

... изглежда, безвъзвратно остарях,
освен това започнах да мъдрея –
сдобих се с вид на Шао Лин-монах,
вторачен във кандилцето с елея,

 ( пълен текст » още 817 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ти ми разказа за любовта,
за това, колко е топла и нежна.
Колко чувства в нея горят,
как всяко чудо в нея проглежда.

 ( пълен текст » още 630 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Скоро щеше да е. Той предчувстваше, че тя скоро ще му каже. Не знаеше кога точно ще го направи, но вече имаше представа от това, което предстоеше. Чувствата им с времето се промениха, виждаше се, че не се задълбочават и, че взаимоотношенията им буксуват на едно имагинерно ниво, където всичко беше измислено.

 ( пълен текст » още 2969 знака | коментирай | оценка: няма ) 

          /на баща ми/

Баща ми се превръща в тишина,
усмихва ми се вместо да говори,

 ( пълен текст » още 455 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Той грее ми като клошар от рая,
в очите с мека кротка светлина,
такава доброта ще я позная,
тя плува – скромна лодчица една

 ( пълен текст » още 437 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Толкова сутрини
запотените стъкла на кварталното кафене
разместват собственото ми отражение,

 ( пълен текст » още 1253 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Създадени в божествена игра
на океанска шир с небесен вихър

В анионите на Слънчевият Ра
слели мъдрост в безнадеждност

 ( пълен текст » още 358 знака | 1 коментар | оценка: няма )