Винаги ще си в сайта, който създаде, Администратор!
Добре дошли!
Това е сайт за нова българска Художествена Литература. Създаден е с цел да помогне на нови и неутвърдени, както и на утвърдени автори да публикуват своите произведения, да даде възможност за комуникация между тях и същевременно да запознае любителите на художественото слово с техните творби.
Сайтът е носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за 2008 година в раздел "Електронно издаване и нови технологии".
Жилави стъбла прежулват прасците му до кръв. Кръвожадни къпини се опитват да го спрат, да го задържат тук горе, сред пущинака. Тук, където още го опяват и ронят горки сълзи за несбъднатата му младост.
Публикувано от BlackCat на 13.01.2025 @ 19:10:17 (27 четения) автор: pastirka
Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Публикувано от BlackCat на 13.01.2025 @ 19:10:01 (22 четения) автор: snejenbor
С лупа се взираме в другия....че по-остарял е от нас
по-видими му са бръчките....по-често не си е във час..
а не поглеждаме себе си....кожата .... мачкан лак
сърцето ни казва обратното....а..огледалото смъмря ни пак.
Публикувано от viatarna на 12.01.2025 @ 21:16:10 (16 четения) автор: Heel
Дъждовните капки барабаняха усърдно по предното стъкло на зеления мерцедес. Сивото небе се беше прихлупило и като че ли обещаваше, че пороят ще продължи дълго време. Росен се беше отпуснал на седалката и дишаше дълбоко в опит да се успокои. Преди половин час беше имал среща с мутрите, които се опитваха да отнемат бизнеса му. Като по чудо се беше отървал, с лъжи, че има роднина на висок пост в съдебната власт.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14183
Онлайн са:
Анонимни: 196
ХуЛитери: 0
Всичко: 196
