Децата създават около себе си най-чистото въздушно пространство. Дишай.
Дишай с всички сили, за да можеш да изпратиш малките частици обич до всяка твоя клетка. Тогава се превръщаш в любов. Онази любов, заради която ни е простено, че живеем. Защото животът е достатъчно дълъг, за да натрупаме грехове за опрощаване и достатъчно кратък, за да успеем да намерим сили и път към изкупление.

 ( пълен текст » още 25727 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

- Кажи сега, за какво ти се говори? - попита ме любезният и щадящ глас на терапевтката по телефона.
- Благодаря ти, че ме питаш, - отговорих. Макар разбира се, че щеше да ме попита, та това беше работата й. - Въпросът е в това, че ми се говори за неща, за които няма много думи.

 ( пълен текст » още 17580 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXXVIII

Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им.

 ( пълен текст » още 31844 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Глава XXXVII

Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше.

 ( пълен текст » още 31193 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXXVI

Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо...

 ( пълен текст » още 23259 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXXV

- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.

 ( пълен текст » още 26063 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXXIV

Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше.

 ( пълен текст » още 25692 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXXII

Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите.

 ( пълен текст » още 43872 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXX

Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си.

 ( пълен текст » още 37878 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Глава XXVIII

Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в коридора.

 ( пълен текст » още 49485 знака | коментирай | оценка: няма )