„време да садиш и време да скубеш насаденото;“ (Книга на Еклесиаста, глава 3)

Докато съкращаваше разстоянието до Марина Самуил извикваше един след друг в главата си хората, които бяха запознати с историята на Косара.
Не бяха малко тези, с които работеше.

 ( пълен текст » още 8010 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.
Матей 18:3

Косара отвори очи и се огледа учудено. Беше много тъмно и миришеше на влага. „Къде съм?“. Уплашеното дете опипа с ръце около себе си. Лежеше на твърдо тясно легло. Надигна се и стъпи на земята. Босите ѝ стъпала изтръпнаха от студенината на подгизнала дъсчена повърхност. Подът равномерно се поклащаше. Детето още повече се стресна. „Косараа! Косараа!“ – прозвучаха в главата ѝ ужасените викове на майка ѝ от брега. Не можеше да си спомни нищо друго. Пълен мрак.

 ( пълен текст » още 7113 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

“Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония”
(Плач 5:7)

Макар и едва прехвърлил Христовата възраст, Самуил Йорданов отдавна не се чувстваше млад.

 ( пълен текст » още 7824 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

„Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие“ (Йон, 1 глава)

- Ще ви заведа на едно прекрасно място – все така се усмихваше Самуил – Сладкарница в самото море.

 ( пълен текст » още 5992 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

ВТОРА ГЛАВА

Everything must change
Nothing remains the same
Nina Simone

И започна Новият живот.
С болка.
Имплантираните клетки от Protopterus aethiopicus се деляха с шеметна скорост върху остатъците от белодробна тъкан на Косара. Белият ѝ дроб се формираше наново, разгъваше се постепенно, увеличаваше обема си, раздуваше се като медуза, точно като при новородено. Болка при всяко вдишване. Сълзи. Крясъци от безсилие. Безсънни нощи в малката къща на морския бряг.

 ( пълен текст » още 4256 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

ПРОЛОГ

“И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.”
Еремия 14 глава

Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка, за да заема минимално място. Ама че легла – от старите пружини. Тялото ѝ бе опънато като струна, мускулите – напрегнати. Беше готова да скочи при най-малкия шум вдясно. Вдясно спеше дъщеря ѝ. По средата на леглото, облегната на няколко възглавници в почти седнало положение.

 ( пълен текст » още 13417 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

„ Отново ли съм припаднала?” запитах се в момента, в който отворих очите си. –„ И къде да му се не види бях сега – в съня или в реалността? „ – продължавах да се мръщя. Ама, хубав сън си беше - с готини мъже! Е, може малко да бяха „изкукали”, но пък наистина бяха страхотни. И…Спомних си за болката! Зави ми се свят. Скочих ! Да, ама като го направих и за малко да ударя чело в това на някого друг.

 ( пълен текст » още 38075 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално.

 ( пълен текст » още 12421 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започна да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.

 ( пълен текст » още 14475 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

– Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.

 ( пълен текст » още 13901 знака | коментирай | оценка: 5 )