Налегна COVID столичният град
и хора пред кварталните аптеки
замислени, унило се редят.
Така и аз застанах и полека

 ( пълен текст » още 588 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Празник. Карантина.
Облачно-дъждовно.
Котката на скрина
гледа ме виновно.

 ( пълен текст » още 777 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Патката, скъпи съотечественици, не е като пуйката; патката, така да се каже, е разпознаваема, простичка и наивна - патешкото в нея е съвсем нагледно дори.

 ( пълен текст » още 4085 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седим на маса в ресторант. Аз и тя – инфантилен идиот с магнетизъм на червенокрил хоботник и Афродита, току-що родена от морските вълни и обсебила яркочервена рокля с тънки презрамки посред зиме. Говорим и се смеем. О, Боже, тя яде, говори и се смее! С мен! Дори парчето зелена салата по предните й зъби пасва идеално на двата симетрично разположени под веждите й изумруда. Играта на светлината създава прекрасни нюанси между кестенявите й чупливи коси и онова, което остави в тях едно врабче на път за ресторанта и което й спестих от страх да не разваля съвършенството.

 ( пълен текст » още 7043 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Борката, бе, Борката! – онзи сополанко, дето викаше на маслините „четвърт“! И то порасна бе, едно засукано ергенче стана – гимназист! И такова едно гъзопересто, отракано, а мелницата му – не мож’ я спря. Пък, как ходи – същинско декоративно петле, гвардейците пред мавзолея ще засрами, ами да – като едното нищо! То, другояче не можеше и да бъде – три дена го ражда майка му и го изтърси навръх Петльовден, та затуй Борката, като го питаш кога е роден, отговаря важно-важно: „Между първи и трети февруари“. Опасен лапищак – на мама си леля вика!

 ( пълен текст » още 5172 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

1.
Звъни ми телефонът оня ден баш в обедната почивка.
- Измамнициии, измамнициии! Измамиха ниии! Идвай си бързо, че току-що метнах 50 хиляди лева през балкона! – изстреля жената и затвори.
Вземам си аз втора бира и започвам да размишлявам.
Ние нямаме 50 хиляди лева. Нямаме даже 5 хиляди лева. Даже хиляда нямаме. Всъщност имаме, но ги дължим. Значи – няма как да метне 50 хиляди лева през балкона, изчислих и отворих бирата. Тя, викам си, мойта жена сигурно е превъртяла от новините по телевизора. Всяка вечер едно и също – тоя измамили, оня измамили. Ето, вчера и Иванови от втория етаж показваха по телевизора.

 ( пълен текст » още 24804 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Това се случи преди много години. Точно когато ставахме „зрели” хора. В смисъл, че щяхме да бъдем единадесети клас. Имам си един приятел. Ваньо. Ваньо Гаврилов. Разбира се двамата имахме и други приятели. В ония години, когато зрелите хора се обръщаха един към друг с „другарю”, ние, приятелите, се „господиносвахме”. Господин Гаврилов, това, господин еди кой си, онова.

 ( пълен текст » още 4684 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Надявах се, че имам време за една-две цигари, но не познах. Едва бях седнал, когато водещият, някой си Койчо Фенерски, изломоти нещо като „ ...да посрещнем с аплодисменти Пластелин Лаков, чийто сонет „Поети и – апчих! – жени“ е класиран от уважаемото жури на – гррр! – някакво място...“ и жена ми ме задърпа да ставам.

 ( пълен текст » още 7584 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

(момина песничка)

Аз ти казах, че си мършав!
Знаеш ли, обаче, че

 ( пълен текст » още 376 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Много неща ни отне демокрацията, дет‘ викаше една тантуреста тетка с дебел ханш и тесен мироглед. На мен лично ми отне клечкавостта. И настанаха тежки времена за нещастното ми тѐло и непримирим с обстоятелствата дух. Времена на диети.

 ( пълен текст » още 4156 знака | 4 коментара | оценка: 5 )