По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо за среща полунощ избра?
Не съм отдавана приказно момиче!

 ( пълен текст » още 898 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Когато в дързостта си пак и пак
оставяте на портата ми цвете

 ( пълен текст » още 535 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Казвам многократно,
лягай си обратно:
дето са краката,
да ти е главата.

 ( пълен текст » още 433 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Налегна COVID столичният град
и хора пред кварталните аптеки
замислени, унило се редят.
Така и аз застанах и полека

 ( пълен текст » още 588 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Празник. Карантина.
Облачно-дъждовно.
Котката на скрина
гледа ме виновно.

 ( пълен текст » още 777 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Патката, скъпи съотечественици, не е като пуйката; патката, така да се каже, е разпознаваема, простичка и наивна - патешкото в нея е съвсем нагледно дори.

 ( пълен текст » още 4085 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седим на маса в ресторант. Аз и тя – инфантилен идиот с магнетизъм на червенокрил хоботник и Афродита, току-що родена от морските вълни и обсебила яркочервена рокля с тънки презрамки посред зиме. Говорим и се смеем. О, Боже, тя яде, говори и се смее! С мен! Дори парчето зелена салата по предните й зъби пасва идеално на двата симетрично разположени под веждите й изумруда. Играта на светлината създава прекрасни нюанси между кестенявите й чупливи коси и онова, което остави в тях едно врабче на път за ресторанта и което й спестих от страх да не разваля съвършенството.

 ( пълен текст » още 7043 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

1.
Звъни ми телефонът оня ден баш в обедната почивка.
- Измамнициии, измамнициии! Измамиха ниии! Идвай си бързо, че току-що метнах 50 хиляди лева през балкона! – изстреля жената и затвори.
Вземам си аз втора бира и започвам да размишлявам.
Ние нямаме 50 хиляди лева. Нямаме даже 5 хиляди лева. Даже хиляда нямаме. Всъщност имаме, но ги дължим. Значи – няма как да метне 50 хиляди лева през балкона, изчислих и отворих бирата. Тя, викам си, мойта жена сигурно е превъртяла от новините по телевизора. Всяка вечер едно и също – тоя измамили, оня измамили. Ето, вчера и Иванови от втория етаж показваха по телевизора.

 ( пълен текст » още 24804 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Това се случи преди много години. Точно когато ставахме „зрели” хора. В смисъл, че щяхме да бъдем единадесети клас. Имам си един приятел. Ваньо. Ваньо Гаврилов. Разбира се двамата имахме и други приятели. В ония години, когато зрелите хора се обръщаха един към друг с „другарю”, ние, приятелите, се „господиносвахме”. Господин Гаврилов, това, господин еди кой си, онова.

 ( пълен текст » още 4684 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Надявах се, че имам време за една-две цигари, но не познах. Едва бях седнал, когато водещият, някой си Койчо Фенерски, изломоти нещо като „ ...да посрещнем с аплодисменти Пластелин Лаков, чийто сонет „Поети и – апчих! – жени“ е класиран от уважаемото жури на – гррр! – някакво място...“ и жена ми ме задърпа да ставам.

 ( пълен текст » още 7584 знака | 2 коментара | оценка: 5 )