Изгрева е от 31 март 2020 година. В небето виждам кораб, но е от едно време и е сив кораба. А от него като дим в небето и извито като дъгата е едно розово пухкаво облаче.
И гледам как пред мен история се мени,
история се реди, история непълна, история
мръсна, от празни хора към то празни деца,
празни деца направени без капка мисъл и дела.
Ето, днес аз най-после излязох на терасата и чакам изгрева на слънцето. Навън е облачно и малко хладно, птиците чуруликат с омайни трели, но някъде нависоко те летят.