Дойдох на този свят
за радост, за изява...
Но хваща ме и яд,
че всичко не узрява.

 ( пълен текст » още 309 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Зачеркнах ли те ... или те отписах,
като сгрешена строфа в послеписа
със думи от реалността стъписана,
увиснали в условности измислени.

 ( пълен текст » още 645 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.

 ( пълен текст » още 433 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Тишина.
Усещам мрака
навън да пристъпя.

 ( пълен текст » още 321 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Вълшебното мигане на светлините на командното табло на кораба. Рик не би дал нищо от това. Старият капитан на кораба „ Арго Познатата миризма на гума и метал, равномерното мъркане на йонните двигатели.” се облегна доволно в креслото си. Всъщност- беше дал доста от себе си за този уют. Участник в потушаването на бунта в мините на Титан, той беше загубил десния си крак и око. Бионичните протези заместваха загубата, но той никога нямаше да участва като кандидат за полета до Орион. Сега летеше на транспортен кораб, който с годините бе превърнал в свой дом.

 ( пълен текст » още 17027 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Посветено

 ( пълен текст » още 693 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза.

 ( пълен текст » още 830 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Живеят в стъкленици пясъчни зърна
И преливат бъдещето в минало
Отпивам шотче финска водка

 ( пълен текст » още 561 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

От как се помня, като мъж,
аз стъпям на пета и пръсти.
Със мислите- на шир и длъж,
кроя мечтите си чевръсти.

 ( пълен текст » още 626 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Отворих очи. И разсъмнах света,
където Бог дирижираше Брамс -
Симфония опус 3 и синьо цвете.

 ( пълен текст » още 771 знака | 2 коментара | оценка: няма )