XXVI
Рамус се вслушваше във все по-равномерното дишане на Радея. Беше се свила до него, а той беше подложил ръката си за възглавница под главата ѝ. Все още от време на време прохълцваше, но с времето потъваше все по-дълбоко в дебрите на съня.
Скривалището, в което ги бяха приютили беше нещо като мазе с малка ниша до основното помещение. До него стигнаха по тесен задушен тунел, но в помещението въздухът бе чист. Явно се проветряваше отнякъде. Рамус нямаше време да види от къде, защото вниманието му изцяло бе погълнато от младата жена до него














