Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количествата изхвърлена хартия бяха впечатляващи може би защото госпожицата работеше в адвокатска кантора.

 ( пълен текст » още 8121 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тази лятна събота си е като къснозимна. Дъждът вали яростно и поройно. Мокро ми е. Краката ми са нагазили до глезени. Чадърът не може да ме спаси, защото струите бият косо, от вятъра. Цветовете са се измили. Дори дърветата са сиви, а би трябвало да са зелени, нали?

 ( пълен текст » още 4558 знака | оценка: няма ) 

Тази година купонът беше юбилеен: вече 5 години след завършването великолепната седморка устройваше станалия традиционен купон на една и съща дата след завършването.

 ( пълен текст » още 13356 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Постави точка.
Въздъхна и хвърли поглед напред към искрящото море.
Усмихна се.

 ( пълен текст » още 6655 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Имам неудоволствието да съм телохранител на Малката напаст. Поех работата с радост, заради доброто заплащане, но още първата седмица започнах да се разкайвам. Голямо късане на нерви е. Често ми иде да зарежа всичко и да избягам. Договорът обаче си е договор – няма мърдане.

 ( пълен текст » още 11424 знака | коментирай | оценка: няма ) 

,,Валери Противопуяков смътно подозираше, че фамилното му име произхожда от някакво село в Хасковско. Хипотезата му не беше вярна. Нито около Хасково, нито където и да е другаде съществува село Противопуяк.

 ( пълен текст » още 13241 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Когато се преструвам, че живея, когато ме залива светлина, когато облак се разцепва и излива по косите ми вода, дали ме виждаш ти, дали ме чуваш?

 ( пълен текст » още 4727 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Язовеца

Освен списанията с голи жени, които Язовеца носеше от Югославия след гостуване у роднини, донасяше и найлонови торбички от покупки. По онова време в България ги нямаше и представляваха истинско богатство. Но Язовеца имаше толкова много от тях, че се чудеше какво да ги прави. Ето защо ги пълнеше с вода, връзваше ги и ги пускаше от шести етаж върху плочките на двора.

 ( пълен текст » още 4179 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вчера като се разхождахме из България, а по-точно в началото на парка „Тюлбето”, срещнахме две възрастни жени, ама много симпатични. Преди това бяхме изкачили около деветстотинте стъпала до най - българската светиня, където се чувстваш най-силно българин! После обядвахме в Крънското ханче, където не бях ходил от младите си години. Жена ми не пожела да се обадим нито на леля ми Иванка / нали преди два месеца бяхме при нея за час на гости /, нито на братовчедката в Казанлък, нито на братовчеда, който можеше да е при другата ми леля в близкото село Черганово. Не искаше и да се отбиваме на "Тюлбето". „Само за половин час,” настоявах аз ...

 ( пълен текст » още 2600 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Младата жена стоеше на ръба на покрива на седеметажната жилищна сграда. Бе се загледала в небето, сякаш очакваше от него да падне нещо. Погледът на бледозелените й очи бе леко отнесен. Изглеждаше стъпила стабилно, но краката й леко потреперваха. Тя разпери ръце като птица, канеща се да полети. Дребното й, стройно тяло се приведе напред към бездната.

 ( пълен текст » още 9615 знака | коментирай | оценка: няма )