Една отломка от отлетялата младост старецът пазеше в своя студен дом. Възторзите и мъката от нея отдавна се бяха излели — реката на времето ги бе отнесла. Гласът на младостта се бе превърнал в далечно ехо, което не се връща. Дните му се нижеха през кратки сънища, омесени със сенки на спомени и гъстата неяснота на нощите. От ден на ден светът му

 ( пълен текст » още 3494 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Тя се събуди по обичайното време сутринта и се учуди защо часовникът тази сутрин не звъни. За момент остана така — с отворени очи, без да се движи, сякаш очакваше звукът да се появи със закъснение, както понякога става при старите навици. Но тишината не се разколеба. Тя се обърна бавно и погледна към нощното шкафче. Часовникът стоеше там, неподвижен. Сякаш сутринта не беше получила разрешение да започне. Това я обърка повече, отколкото би трябвало.

 ( пълен текст » още 5946 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Пея си. Кому преча? Докато си задаваше мислено този въпрос
славеят не забеляза голямата птица над него. Нямаше време да
хвръкне, да полети. Хищните нокти на птицата се забиха в
крехкото телце на пеещата птичка.

 ( пълен текст » още 3335 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Сънят не идваше неусетно. Той просто спираше да се случва.
Иван лежеше по гръб, с поглед вперен в тъмното, което не беше напълно тъмно. Някъде в него пулсираше денят — не като спомен, а като недовършено движение.
Неочаквано си спомни нещо дребно.

 ( пълен текст » още 2739 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Беше грозен, много грозен, но не чак толкова, колкото завистлив. Завиждаше дори на жените, че са жени. Имаше и голямо самочувствие, имаше се за талант. Намираха се хора около него да му правят комплименти и той се връзваше, вярваше. Зад гърба му се смееха. И то си беше за смях.

 ( пълен текст » още 5627 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Обичаше всяка вечер след работа да излезе но терасата и да надуе тромпета. Винаги започваше с „Тишина“, любимата му мелодия за тромпет. Обичаше в притихващото село, в падащата над него тишина, да отекнат протяжните звуци на тромпета. Докато мелодията заливаше света наоколо с мекия си глас, светът напротив, заслушан в свирнята, се опитваше да влезе в нея, да се събере във фунията на инструмента. От ъгъла изскочи съседът,

 ( пълен текст » още 5349 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Посвещение
На Огнян.
На момчето, което ме научи, че различен не означава по-малко.
На момчето, което превърна сълзите в усмивки, самотата в приятелство, а водата в огън.
ДА ЗАПАЛИШ ВОДАТА

 ( пълен текст » още 7000 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Когато градът още беше село, никой не го наричаше нито град, нито село. Наричаха го „там“. И „там“ винаги беше малко по-далеч, отколкото трябва, дори когато стоиш в центъра му.
Къщите тогава бяха ниски, но сенките им бяха високи. Понякога сенките се събираха сами на площада, без къщите да са ги пускали. Старците казваха, че това е „времето, което си сменя обувките“.

 ( пълен текст » още 2660 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Живея в свят. Измислен свят - като всеки друг. Нямам очи, но виждам. Тъмнината. Безкрайна, черна, всеобхватна. Нямам уши, но чувам. Тишината. Напрегната, тръпнеща, пулсираща.

 ( пълен текст » още 3411 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пролет. Изгрява слънцето на хоризонта. Събужда се денят и тръгва сред аромати на цветя и пръска светлина над планината. Гори небето в огнени отблясъци, в една омая неочаквана и непозната, в която преоткривам себе си и своя свят красив и съвършено млад и съвършено нов.
Виж слънцето, то носи в дланите си топлина, надежда, вяра и любов – разлива ги най-щедро в лицето на прохождащия ден. То крачи с тебе през тревите и се усмихва на света.

 ( пълен текст » още 6662 знака | 1 коментар | оценка: няма )