Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: poligraf
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13826

Онлайн са:
Анонимни: 348
ХуЛитери: 3
Всичко: 351

Онлайн сега:
:: iony_ada
:: Marta
:: zebaitel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2019 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиПрозорец, отворен във времето

Публикувано от alfa_c на 24.06.2019 @ 19:45:31 (37 четения)

автор: gfstoilov
Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.


 ( пълен текст » още 3955 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиПодозрение

Публикувано от alfa_c на 24.06.2019 @ 17:59:29 (24 четения)

автор: Heel
Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена в балетно трико. Тя се приближава с танцова стъпка и се усмихва на Емил. Следва изкачване по стъпенките, стърчащи от пръта.


 ( пълен текст » още 11316 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиТолкова много кръв

Публикувано от alfa_c на 24.06.2019 @ 17:58:25 (18 четения)

автор: yavorkostov
Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да й се насладя. Приемал съм я за даденост. Какъв глупак съм бил само!


 ( пълен текст » още 18645 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиАмстемо Прегръдката

Публикувано от alfa_c на 22.06.2019 @ 22:39:50 (37 четения)

автор: tsveti
Пътуваме по добре познатия ни път – еднакъв и безличен. От двете страни са се ширнали безкрайни разорани полета с едва наболи зеленикави стръкчета по тях. Унасям се и задрямвам.
Събуждам се от силно друсване. Отварям очи. Сигурно сънувам. Затварям ги пак – да дам на последните капчици сън да се стекат по клепачите. Разтърквам ги и пак ги отварям широко.
Изумително. Пейзажът се е сменил изцяло. Намираме се в гъста гора с огромни дървета – стволовете им са широки, стъблата високи, гладки и голи, а на върховете си имат корони от извити клони с оперени листа, прилични на слонски уши.
- Къде сме? – извиквам.


 ( пълен текст » още 8688 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиКогато порасна

Публикувано от Administrator на 21.06.2019 @ 19:32:15 (69 четения)

автор: milyovelchev
На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьозелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим, червило, седефени обеци, кожени ръкавици.


 ( пълен текст » още 8441 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиЗелените пантофки

Публикувано от Administrator на 20.06.2019 @ 19:51:02 (43 четения)

автор: Heel
Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.


 ( пълен текст » още 8703 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Разкази Черно-бели сънища

Публикувано от Administrator на 20.06.2019 @ 15:27:25 (33 четения)

автор: yavorkostov
Битие 37:5
А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха.


Здравейте, г-н Д.!


 ( пълен текст » още 16047 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиМузика

Публикувано от Administrator на 18.06.2019 @ 19:15:18 (40 четения)

автор: Someone__
Антонио мечтаеше да се занимава с музика. Момчето още от осми клас бе започнало да ходи на уроци по пиано, можеше и да пее, а сега когато стана дванадесети клас, свиреше много добре и си личеше, че го прави с желание. Имаше хубаво лице, но най-отличаващата се черта бяха красивите му пъстри очи.


 ( пълен текст » още 3174 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиСливане

Публикувано от Administrator на 17.06.2019 @ 16:44:52 (79 четения)

автор: tearfly
Сънувам остров. Студено е. Вълните се разплискват по брега, каменист и очакващ да бъде погален от слънцето. Да, забравих да кажа, че е полунощ, температурите падат, незнамколкоси по Фаренхайт, животът е в прелитаща птица, чувам крясъка ѝ. Треперя.


 ( пълен текст » още 4473 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНа пейката

Публикувано от anonimapokrifoff на 16.06.2019 @ 10:06:55 (37 четения)

автор: lennichkata
- Маро, а бе знайш ли отишъл си Митьо бакалина?
- Ко, ко?
- Отишъл си бе, изпукясал, ритнал камбаната и гушнал чемшира откъм корена. Хукнал да се разправя със Свети Петър ще ли да го пусне да мине през благите порти, та да се настани у рая на некое облаче ле бяло.


 ( пълен текст » още 5492 знака | коментирай | оценка: няма ) 


добави твой текст На пейката » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 16.06.2019 @ 10:06:55 (37 четения)

автор: lennichkata » раздел: Разкази

- Маро, а бе знайш ли отишъл си Митьо бакалина?
- Ко, ко?
- Отишъл си бе, изпукясал, ритнал камбаната и гушнал чемшира откъм корена. Хукнал да се разправя със Свети Петър ще ли да го пусне да мине през благите порти, та да се настани у рая на некое облаче ле бяло.

 ( пълен текст » коментирай » оценка: няма ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

24.06.2019 год.
»  Прозорец, отворен във времето
»  Подозрение
»  Толкова много кръв
22.06.2019 год.
»  Амстемо Прегръдката
21.06.2019 год.
»  Когато порасна
20.06.2019 год.
»  Зелените пантофки
»  Черно-бели сънища
18.06.2019 год.
»  Музика
17.06.2019 год.
»  Сливане
16.06.2019 год.
»  На пейката
15.06.2019 год.
»  До морето и напред, епизод 1969 г.
13.06.2019 год.
»  Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи
09.06.2019 год.
»  Созопол
»  Пролет
»  Петък вечер
02.06.2019 год.
»  50 лева на час
29.05.2019 год.
»  Осемнадесетгодишни старци
26.05.2019 год.
»  Изоставената държава
25.05.2019 год.
»  Цената
21.05.2019 год.
»  Белегът на звяра
20.05.2019 год.
»  Голиат
»  Как се сварява жаба
18.05.2019 год.
»  Обичта
16.05.2019 год.
»  Пристрастен
13.05.2019 год.
»  Марксистки хроники - Говорещият храст
08.05.2019 год.
»  Изоставяна
03.05.2019 год.
»  Разказът
»  Студио Х
01.05.2019 год.
»  Първият път
»  Направи ме красива!
27.04.2019 год.
»  Разваленият празник
22.04.2019 год.
»  Очи над Юндола
17.04.2019 год.
»  Художникът и модела
16.04.2019 год.
»  Любителката на нощни полети
»  Аз и Веска
14.04.2019 год.
»  Как расте тревата
13.04.2019 год.
»  Двете бели одеяла на господин Цигулков
11.04.2019 год.
»  Донякъде
»  Сън наяве
»  Знак Stop

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 1199

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 3230

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 3025

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене