Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anilev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13692

Онлайн са:
Анонимни: 67
ХуЛитери: 9
Всичко: 76

Онлайн сега:
:: Heel
:: sylviamak
:: mitkoeapostolov
:: fightingone
:: marisiema
:: doktora
:: vesan
:: LeoBedrosian
:: _katerina_

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2017 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиНикога повече…

Публикувано от anonimapokrifoff на 18.10.2017 @ 09:20:04 (25 четения)

автор: gfstoilov
В заведението беше тихо и спокойно, обичайно за този час на ранния следобед. Ясмин обичаше да идва, мястото не бе като онези шумни и претъпкани барове в центъра. Този се намираше в малка уличка с дълга редица от липи. Сградата над него криеше душите се зад тухлени стени и понякога някой от обитателите ѝ се застояваше на прозореца, наблюдавайки посоките на живота.


 ( пълен текст » още 10926 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДиалог

Публикувано от anonimapokrifoff на 15.10.2017 @ 16:07:50 (32 четения)

автор: mitkoeapostolov
- Здравейте.
- ...
- Здравейте, чувате ли ме?
- ...
- Моля ви, погледнете към мен.


 ( пълен текст » още 5980 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиВремето няма значение

Публикувано от viatarna на 14.10.2017 @ 23:52:12 (69 четения)

автор: tearfly
Вдиша познат аромат. Пергаментовата ѝ кожа свали маската на заблуждението.


 ( пълен текст » още 3436 знака | 6 коментара | оценка: няма ) 
раздел: РазказиКронос

Публикувано от Administrator на 14.10.2017 @ 17:29:09 (45 четения)

автор: SylviaMak
Стоях пред вратата на бара и не можех да се отърва от усещането, че съм бил тук и преди. След кратко колебание натиснах дръжката, тя се завъртя и аз пристъпих напред. Помещението бе приятно осветено от умело поставените лампи; меката им светлина рязко контрастираше с мрачния глас на Нина Симон, който се носеше над главите ни, сякаш за да ни напомни, че тъмнината никога не отстъпва напълно.


 ( пълен текст » още 7704 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиСпирка насред нищото

Публикувано от hixxtam на 12.10.2017 @ 22:47:22 (47 четения)

автор: gfstoilov
"Така пресъхнало е сърцето ми
Дори не мога да заплача,
А любовта толкова боли


 ( пълен текст » още 7998 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДомашен любимец

Публикувано от anonimapokrifoff на 11.10.2017 @ 10:11:53 (59 четения)

автор: mitkoeapostolov
- Скъпи, харесва ли ти лабрадора?
- Да.
- Съгласен ли си да го купим?
- Скъпа, говорили сме много пъти- не понасям миризмата, нямаме време да го разхождаме, не разполагаме с излишни пари да го храним.


 ( пълен текст » още 5915 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДежа Ву

Публикувано от anonimapokrifoff на 10.10.2017 @ 09:49:30 (32 четения)

автор: mitkoeapostolov
Той стоеше пред вратата на бара и не можеше да се отърве от усещането, че е бил тук и преди. Знаеше, че е невъзможно, защото идваше в София за пръв път. За да се увери погледна отново през широката витрина в страни от входа- пет-шест маси, бар и музикант, който свиреше на чело. Хората седяха и оживено разговаряха. Повечето изглеждаха да са му връстници- в началото на тридесетте. На бара забеляза свободно място и реши да влезе.


 ( пълен текст » още 9953 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиЛазарица 3

Публикувано от hixxtam на 08.10.2017 @ 16:13:00 (81 четения)

автор: esperanca
Част трета
Лазарица съм.
И съм ти рекла, Господи, да ми не склопваш очите, дорде ме не призове земята в моята къща от чанове. Малката къща с големите прозорци. От изток да се плисва сутрин слънцето през тънкия кенар везан със сърма и свила, да ми повдига клепачите, да се спуска светлината до сърцето, да усещам полепнал по небцето вкуса на живота, още сънена, не събудена. Градината с тежките есенни гергини и ароматните пролетни кремове, жадна да ме назове по име. Овошките, скършили клони от родитба, да изсипват плодовете в скута ми. А под асмата срещу широките прозорци да наредя низи с медни чанове. Щом ги погали сутрин вятърът, да се надпяват с птиците. Щом ги приласкае нощта в мрака си, да ми нашепват приказки. Да ми звънни душата песенно. И в болката, и в радостта, човешката.


 ( пълен текст » още 9083 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиСега си ми паднала 3

Публикувано от hixxtam на 08.10.2017 @ 16:11:51 (43 четения)

автор: Heel
Откакто тя си тръгна, съм доста разсеян в работата си. Не че правя големи грешки, просто … ми е трудно да се концентрирам. Някой ден вероятно здраво ще се оплескам. Естествено причината е в нея. Цели единайсет години я нямаше в живота ми и почти я бях забравил, но сега… Сега мисля за нея почти през цялото време. Като някой треснат от хормони гимназист съм. Тъпа работа.


 ( пълен текст » още 5364 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДнес

Публикувано от hixxtam на 08.10.2017 @ 08:23:40 (39 четения)

автор: liulina
Всичко започва сега и завършва сега, после или преди това, вече или се очаква или е било.


 ( пълен текст » още 16361 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 


добави твой текст Едем XIX » показани 13314 от 125000 заявени
добави твой текстПубликувано на 17.10.2013 @ 09:56:27 (221 четения)

автор: LeoBedrosian » раздел: Разкази

Изгревът е зловещо пурпурен. Слънцето се мъчи да се пребори със чудовищната нощ и кръвта му обагря източния хоризонт. Само Логоса е в състояние да извика блясъка на деня, но днес него го няма. Защо точно днес ли? Защото днес е денят в който ще се реши Най-важния всемирен въпрос. Въпросът, от който ще зависи бъдещето, настоящето и миналото. Въпросът, чийто отговор ще определи началото и края на пространството.


 ( пълен текст » коментирай » оценка: 5 ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

18.10.2017 год.
»  Никога повече…
15.10.2017 год.
»  Диалог
14.10.2017 год.
»  Времето няма значение
»  Кронос
12.10.2017 год.
»  Спирка насред нищото
11.10.2017 год.
»  Домашен любимец
10.10.2017 год.
»  Дежа Ву
08.10.2017 год.
»  Лазарица 3
»  Сега си ми паднала 3
»  Днес
»  Писмо от небето
02.10.2017 год.
»  Сега си ми паднала 2
30.09.2017 год.
»  Кървав е пътят към дома
»  Гадателят
»  Гадателят
27.09.2017 год.
»  Куклите на мама
»  Съботен пазар в Якоруда
26.09.2017 год.
»  Помощ
25.09.2017 год.
»  Курбанът
22.09.2017 год.
»  Курва
20.09.2017 год.
»  Медальонът
18.09.2017 год.
»  Четвърт
17.09.2017 год.
»  Остани с мен
13.09.2017 год.
»  Смехът
»  Репортажи - ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
11.09.2017 год.
»  Репортажи
»  В търсене на Голямото
09.09.2017 год.
»  Онази жена 2
06.09.2017 год.
»  Дистанция в розово
»  Отокът
04.09.2017 год.
»  Троянски кон, V
»  Стопаджийката
03.09.2017 год.
»  Децата на Адам
»  Троянски кон, IV
01.09.2017 год.
»  Неживият
»  Троянски кон, III
31.08.2017 год.
»  Троянски кон, II
30.08.2017 год.
»  Троянски кон, I
»  Ташигого
29.08.2017 год.
»  21 грама

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 182

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 2188

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 1987

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене