 | Семейното леглоПубликувано от anonimapokrifoff на 06.04.2021 @ 11:25:06 (28 четения) автор: HeelСемейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобно легло, понеже бяха младоженци. След брака те прекарваха незабравими нощи в това легло. Копнежите им за постоянна близост се бяха превърнали в реалност. Въпреки това не можеха да се наситят един на друг. Вярваха, че скоро ще се сдобият с наследник.
Затруднение Публикувано от anonimapokrifoff на 02.04.2021 @ 11:19:43 (29 четения) автор: HeelОт нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваше голяма компетентност.
Дар от МесемврияПубликувано от anonimapokrifoff на 01.04.2021 @ 12:28:54 (37 четения) автор: liulinaВзрян в далечината, където хоризонтът събираше в едно точка небето и морето, той не помръдваше от мястото си на скалата. Винаги беше обичал да усеща бриза по кожата си и да допира с поглед величествената повърхност на морската вода. Наслаждаваше се с всичките си сетива, а това го караше да се чувства волен.
Десет години мълчание Публикувано от Administrator на 28.03.2021 @ 16:42:23 (35 четения) автор: HeelОтново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал през изминалите девет години. Не биваше да се повтаря.
БогиняПубликувано от Administrator на 26.03.2021 @ 12:58:51 (46 четения) автор: vlakantУтрото беше пролетно и слънчево и това правеше София да изглежда по-малко мръсна и потискаща. Направо изглеждаше хубава.
Харалампи, известен повече като Хари, вървеше по улицата и си свирукаше някаква мелодия, която се беше забила в главата му от преди да излезе.
ЗавръщанеПубликувано от anonimapokrifoff на 25.03.2021 @ 09:08:37 (32 четения) автор: marathon Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друга, че се опират и звънтят и при най-слабото потрепване на пода. В неосветения ъгъл на стаята, свита на топка, спи котката. Тя не се вижда, но това е нейното място, винаги е била там и би било странно, ако сега не лежи тихо мъркаща върху своето килимче.
Салвадор ДалиПубликувано от Administrator на 24.03.2021 @ 12:51:31 (55 четения) автор: vlakant„Здравей!” – чу в слушалката любимия глас. – „Обаждам се само да ти кажа „добро утро”. И ще те чакам след два часа на нашата спирка.”
Тя дори не успя да отговори, когато се чу прещракване и телефонът от другата страна се затвори.
Полет с белия лебедПубликувано от anonimapokrifoff на 23.03.2021 @ 08:50:25 (35 четения) автор: CheGuevara„Туп-туптуп-туп-туп…“ Бастунът на Дана подскачаше по неравните плочник на тротоара, като се мъчеше да подбере най-безопасния път за сакатия й крак. От автобусната спирка до нейното място под ореха имаше около 50 метра, но за нея цяло изпитание.
Докато помнимПубликувано от Administrator на 17.03.2021 @ 20:33:03 (53 четения) автор: ErinБаба Ганка имаше бузи, по които червенееха тънки капилярни жилки – също като на ябълките в градината ?. Те бяха особен сорт, който никога не съм намирала по магазините и който растеше само там – в долната градина, на междата между нашия двор и този на съседите. Наситеночервени, сладостни, с една кисела нотка – целите сок и вкус.
| | |
|
Докато помним » показани от заявени |
Публикувано на 17.03.2021 @ 20:33:03 (53 четения)
автор: Erin » раздел: Разкази
Баба Ганка имаше бузи, по които червенееха тънки капилярни жилки – също като на ябълките в градината ?. Те бяха особен сорт, който никога не съм намирала по магазините и който растеше само там – в долната градина, на междата между нашия двор и този на съседите. Наситеночервени, сладостни, с една кисела нотка – целите сок и вкус.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|