или "изкушението не винаги е русо"

1.....................
- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?

 ( пълен текст » още 12764 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Няма по-голям от хляба – казваше баба ми.

 ( пълен текст » още 796 знака | 1 коментар | оценка: 4 ) 

Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. За няма и минута погълна почти литър. Веднага му просветна. Избърса потното си чело с длан и погледна часовника си. Време беше да се върне на спирката. С бърза крачка се отправи към стълбището.

 ( пълен текст » още 8847 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Майко, къде си?
- В хола съм, Ачо, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?

 ( пълен текст » още 7799 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да покаже, че се моли за оздравяване. Последният, най-възрастният, вдигна дясната си ръка и бавно я отмести назад, което означаваше, че предлага да се изчака. В този момент Аная замлъкна, вероятно усетила, че се решава съдбата й.

 ( пълен текст » още 11991 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Видях, че имам ново съобщение в „Месинджър“ и побързах да го отворя. Пишеше ми една девойка на име Нона. Текстът беше следният:
„Трябва ми асистент за кратка почивка на Българското Черноморие. Созопол. Два дена, това ми е достатъчно. Мога да предложа 100 лева на ден плюс разходите за квартира. Ако те урежда, пиши.“

 ( пълен текст » още 9428 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.

 ( пълен текст » още 10760 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На Ваня й беше много криво, докато я изнасяха от рентгеновия кабинет. При прегледа беше станало ясно, че левият й крак е пострадал сериозно. Тя избърса с длан сълзата, която се търкаляше по бузата й и се загледа с празен поглед в тавана. Хората в коридора, се отместваха, за да направят място на санитаря с носилката. На лицата на някои се изписваше съчувствие.

 ( пълен текст » още 8064 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.

 ( пълен текст » още 11787 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Септемврийските дни наподобяваха летните, но морския бриз пращаше хладинка, която още по-добре се усещаше под старите дървета в малкия, с много зеленина и подредени в лехи цветя парк пред ректората. Студентската група се беше събрала и оживено коментираше предстоящият изпит. Зададе се и Панчо, който винаги беше осведомен достоверно. Откъде и как, никой не знаеше, а и той не беше задължен да дава обяснение. Важното е, казаното да бъде самата истина.

 ( пълен текст » още 9714 знака | коментирай | оценка: няма )