Калина имаше склонност да поглежда назад винаги, когато се движеше някъде сама. Тя настръхваше, когато около нея беше тихо. Живееща в големия град с постоянна улична шумотевица, работеща като медицинска сестра в кварталната болница винаги заобиколена от разговарящи и стенещи хора тя не обичаше да е тихо. Израснала беше в голямо семейство състоящо се от двама по-големи братя, които често се карат и бият и една по-малка досадна сестра, а сега беше омъжена и имаше две деца, момче на десет и момиче на осем години.

 ( пълен текст » още 5612 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Мразя антиваксъри. Не разбирам как е възможно да вярваш, че всички световни правителства са се наговорили да чипират цялото човечество, а да не вярваш, че науката може да намери лек за една болест.

 ( пълен текст » още 646 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Пролетес, като се успокоиха въртопите и водите затекоха силни и бързи, но бистри, жените се сбраха край реката да изперат чергите. Каруците пъшкаха на идване под тежестта на зимата, набита в дебелите китеници. Откарваха ги сетне мокри и смръзнати от младата вода, дето се спускаше, плисната от Бога надоле към людете.

 ( пълен текст » още 9083 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Същата нощ, естествена и шумна като вълна, Ефросина се разтече цяла върху чаршафите. Неукротима и хлъзгава тя се превърташе в леглото и отказваше да бъде опитомена. Не се примири и не закрутува в прегръдките на Карло, дори когато изглеждаше уморена. Привлече го на пода, гъвкава котка с извит гръбнак и пъргава като зверче. Скимтеше доволна със сладки въздишки и се увиваше като асма около него.

 ( пълен текст » още 7699 знака | коментирай | оценка: няма ) 

,i>Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"

Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър.

 ( пълен текст » още 5888 знака | оценка: няма ) 

Връщах се от тоалетната с бърза крачка, защото се опасявах някой да не се намъкне преди мен в кабинета. За жалост точно това се бе случило. Мъжът, който беше след мен, го нямаше отвън, следователно бе влязъл. Яд ме хвана. Но вината бе моя, както и на бирата, която бях изпил.

 ( пълен текст » още 12906 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Този ноемврийски дъжд може би за никого нищо не означаваше, може би никой не го забелязваше – нямаше нищо необикновено в това, че вали. Милена гледаше дъжда навън и пушеше цигара. От време на време по улицата минаваха трамваи и автомобили. Те й напомняха, че тя не е сама в този град.

 ( пълен текст » още 17285 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Срещата се провеждаше в кабинета на разплутия Серджо Лоренци, който имаше десетки бизнеси, повечето от които незаконни. От другата страна на бюрото седеше слаб мъж на средна възраст със студени сиви очи. Ако не бяха тези сиви очи, той много щеше да прилича на банков служител или на счетоводител.

 ( пълен текст » още 12813 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Едно младо семейство скоро очакваха да се роди дъщеря им, в края на месец септември. Двамата много се вълнуваха за момента, в който ще видят на бял свят детето си. Майката имаше миловидно и малко лице, красиви сини очи и деликатна усмивка. Бащата бе строен и слабоват, със симпатично лице.

 ( пълен текст » още 1082 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

После, още в ранна пролет, Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше пуст, тесен път с папрат отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който нае от общината за дълги години наред. Избра място за къща в средата на горска поляна, достатъчно голямо за да не се налага да косят дървета.

 ( пълен текст » още 13031 знака | коментирай | оценка: няма )