Много дълго те чаках, тук, в нашата стая,
а дали изобщо ще дойдеш, аз не можех да зная.
Влизай по-бързо, че пак закъсня,
вече търпение нямам - нима не видя?

 ( пълен текст » още 1114 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... нали съм ти лирически герой, измъкнал се от приказката стара,
о, колко е красиво да съм твой! – по улиците, в парка, на пазара,
да гледам как след работа във пет се качваш, уморена, във тролея,
и как в кварталния супермаркет купуваш хляб и мляко на „Верея”,
как вкъщи слушаш Бах или Гуно, а твоят мъж замезва със чоризо,

 ( пълен текст » още 703 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Как ме гледаш
с епилираните си погледи,
от мекото на белтъците

 ( пълен текст » още 325 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

На площада в Ловеч
три стройни дървета от кестени,
три силни момчета,

 ( пълен текст » още 1319 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И тази нощ, прозрачно бяла,
учудена над нас снове.
Навярно тебе е видяла -
вълшебница си на криле...

 ( пълен текст » още 261 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не прекалявайте и с тишината
защото тя се напластява
на тежки слоеве
в сърцето и душата.

 ( пълен текст » още 230 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Зимната вечер
със снежната виелица
пред камината
предлага условия
за разкриване на любовта.

 ( пълен текст » още 162 знака | коментирай | оценка: няма ) 

12591. Интересната книга може да се причисли към незаменимите удоволствия.
12592. Клеветата е като бурена - скубеш го от едно място, расте на друго.
12593. Книгите са като любовта . разтърсват, вдъхновяват и доставят удоволствия.
12594. Любовта те лишава от разум, зрение и слух и си беззащитен от злото.
12595. Най-силно се разочароваме от разрушените илюзии.

 ( пълен текст » още 431 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В живота ми забързан – знак крайпътен –
по мене жълто куче ли пролайва?
Любов далечна погледа ли мъти,
или пък стърже в лепкав мрак трамваят?

 ( пълен текст » още 793 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Баба ми Руса
В оскъдните ми спомени за нея баба ми Руса седи на стол вкъщи, дошла е на гости, нарежда на мама Радо това, Радо онова и не се усмихва. Сигурно съм я намразила на момента, защото никой не се обръща така към мама и няма толкова безцветни очи, противно бяло лице и нос, който стърчи като залепено папие-маше по средата му. След

 ( пълен текст » още 4381 знака | 3 коментара | оценка: 5 )