1968 бе година, която се отличаваше видимо от останалите. Като за начало през месеците април и май в Париж избухнаха студентските вълнения. Сякаш младежта на Франция отново вдигна барикадите на революцията. Сега обаче бе по-скоро сексуална революция.

 ( пълен текст » още 6688 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Жега, дявол да го вземе,
пука се дърво и пън.

 ( пълен текст » още 97 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.

 ( пълен текст » още 983 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Във залез стихнал ден тъмнее
отхвърлил непосилен труд,
тук някак слънцето бледнее
и чуждо е, денят е друг.

 ( пълен текст » още 638 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Маро, а бе знайш ли отишъл си Митьо бакалина?
- Ко, ко?
- Отишъл си бе, изпукясал, ритнал камбаната и гушнал чемшира откъм корена. Хукнал да се разправя със Свети Петър ще ли да го пусне да мине през благите порти, та да се настани у рая на некое облаче ле бяло.

 ( пълен текст » още 5492 знака | коментирай | оценка: няма ) 

1969 година е свързана с първото кацане на Луната през лятото. Всички стояхме пред малките черно-бели телевизори и вторачени гледахме как там ще кацнат американските космонавти. По онова време все още нямаше фалшиви новини, нито пък конспиративни теории по тази тема.

 ( пълен текст » още 4677 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Ти си скъсано копче
на моето вчера.
Имаш дълга усмивка
и се смееш след дъжд.

 ( пълен текст » още 382 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Преди известно време шефът ми заяви, че ако не престана да закъснявам за работа, то ние сме щели да си сменим шапките. Не бях сигурен да съм схванал всичките нюанси на мисълта му, но така или иначе, за да си нямам проблеми, оттогава ходя гологлав. Малко след това сред колегите плъзна слух, че отсега насетне премиални ще се раздават на калпак и аз сериозно се запитах дали не бях направил погрешен ход.

 ( пълен текст » още 1203 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклисиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха,
защо бе всичко "Суета сует!", къде ни чезнат смислите значими? –

 ( пълен текст » още 700 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

нощем
по алеята на кучетата

 ( пълен текст » още 299 знака | коментирай | оценка: няма )