Колко е хубаво да разкажеш денят си
на някой на който му пука за теб.
Да разнищваш отдавнашна весела случка
в която героите са само ти....гласът ти и аз.

 ( пълен текст » още 778 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В памет на Стиви

Помня червените рози -
горяха като стари въпроси.
Защо днес розите не ухаят?
Без тях светът е смъртна присъда.
Вятърът пуши мрачно заедно с мен
и хуква към далечния хоризонт.
Снимка, скатана в недочетена книга,
а на нея розата е вече увехнала.

 ( пълен текст » още 1043 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Слънце яко напича,
Морни, потни са телата.

 ( пълен текст » още 208 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В началото на 90-те години започнах да преподавам математика във Франция и долу-горе по същото време министърът на образованието Франсоа Байру спусна с парашут, пардон, с декрет една нова академична дисциплина, гордо именувана «Методология и научно разсъждение». Искаше му се, изглежда, чрез нея да остави името си за бъдещите поколения.

 ( пълен текст » още 5355 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Като море да съм безкрайна...но без помпозност суета
вълните буйни да надмогна....все пак съм слаба и жена.
И във луна да се превърна прозряла толкова съдби...
та раните им да превържа да няма вече и войни.

 ( пълен текст » още 752 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сутрин става рано,
бърза за училище момчето.
Да чете, пише, смята,
му е интересно,
научава ги лесно.

 ( пълен текст » още 385 знака | коментирай | оценка: няма ) 

За някои това е радост
-в Русия нямало бензин....
-във Куба пък живот без ток бил гадост
и скоро щяли да изпукат до един....

 ( пълен текст » още 1119 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Луната се търкаляше полека
по хребети и хълмове закръглени,
проправяше към утрото пътека,
а паяците бдяха в ъглите...

 ( пълен текст » още 561 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

хасковското „Х`ъ“

 ( пълен текст » още 206 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Докато седеше пред празната си чаша се запита. „Човек за да живее ли се ражда, или за нещо друго? Черни птици от живота ни кълват с глад ненаситен. В кафеза на гърдите другите, червените се блъскат ден след ден и нощ след нощ, безспирно. Има ли за тях небе сега се питам. А като излети?
Шум от счупено стъкло, парченца дребни по земята.

 ( пълен текст » още 5261 знака | 1 коментар | оценка: няма )