Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Орташка работаПубликувано от alfa_c на 26.10.2018 @ 19:54:25 (182 четения) автор: xubavkaЗнаеше дядо Марко, че „орташката работа и кучетата не я ядат“, ама пустото му его, все имаше нужда някой да го възвеличае, да му се порадва, да го погъделичка с онова тъничко пухено перце, с което той навремето беше глезен от баба Попадия - неговата осиновителка. Много го обичаше тя, даваше му най -хубавите лакомства, които ги нямаше в нито една сиромашка къща. Баща му беше строг и суров човек, често се случваше да го сгълчи като куче, измежду четирите деца, така че комшийките чак настръхваха, и викаха на майка му:
СънПубликувано от Administrator на 24.10.2018 @ 20:12:15 (129 четения) автор: anaangelova"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си, че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
ДъхПубликувано от Administrator на 23.10.2018 @ 18:29:28 (112 четения) автор: anaangelovaОбувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих?Рай или Ад?
Ще ти минеПубликувано от anonimapokrifoff на 23.10.2018 @ 11:17:54 (166 четения) автор: heel Балконът за пушене бе съвсем малък, я имаше един квадратен метър, я не. От него се отваряше гледка към занемарен вътрешен двор, в който стърчаха неработеща чешма и полуизсъхнал орех, и към люпещата се фасада на старата поща. Мястото на пръв поглед бе потискащо, но любителите на тютюна си го обичаха.
Тракийска душа - 3 частПубликувано от Administrator на 21.10.2018 @ 18:01:26 (148 четения) автор: LIANIK***
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ”
Дорде е българскоПубликувано от Administrator на 20.10.2018 @ 18:30:26 (191 четения) автор: xubavkaНевена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се събират пари за годеж. Като и́ видя острото носле си рече на ума: „Що ще има да патиш още, Невенооо…, дорде е "българско"!“.
Вятър в очите (2 част)Публикувано от alfa_c на 19.10.2018 @ 08:41:20 (793 четения) автор: secret_roseКязъм беше сирак и отглеждаше сирак. Случи се така, че преди пет зими бащината му кола зачекна колело между релсите и локомотивът не можа да спре. Товарният влак мина през живота му като вятър и отне всичките му близки.
АлександърПубликувано от Administrator на 17.10.2018 @ 20:49:38 (155 четения) автор: anaangelova1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя. Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
Линейката дойде бързо.
Продуктово позиционирани жулиени ал дентеПубликувано от Administrator на 17.10.2018 @ 16:35:45 (118 четения) автор: zvonКраят на лятото. В каците се джибросват щедрите летни плодове, а във вестниците ферментират горещи новини. Разни цицорести дамички с красиви като на холна маса крака дискретно позират до новите си агенцийки и комисийки: я по вписване на отписани, я по огащване на безгащници. "Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб", парче салам народен, пък да легне и се позабавлява с тези уйдурми. Накадиш се с Бакхусова сладост, затвориш очи и до ушите ти достигат какви ли не щуротии.
Вятър в очите (1 част)Публикувано от Administrator на 16.10.2018 @ 20:40:23 (358 четения) автор: secret_roseДа живееш в милионен средиземноморски град не е като да живееш в малко и китно средиземноморско градче. Тук хората нямат имена и дори визуално не успяваш да ги запомниш, защото непрекъснато се променят. Съседите са различни поне пет пъти в годината, веднъж имат деца, друг път кучета и тъкмо запомниш къдравите букли на комшийката от съседната къща и опечеш тарт, за да ползваш уханието му за отърваване от скуката в жегите, и тя вече се е изнесла.
| | |
|
О писменах » показани 40216 от 50000 заявени |
Публикувано на 29.05.2017 @ 13:28:31 (267 четения)
автор: karabalak » раздел: Поезия
О писменах, вии корèни,
разтягани
в уста на политици ниски
слагани
|
|
|
| |
 | |  |
 | |