Събуди се, по прозореца се чуваше дъждът, по лицето и беше избила пот, а времето средата на нощта, луната не се виждаше, мракът беше обхванал всичко и душата и.

 ( пълен текст » още 8499 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Излезе от тоалетната, преди това пусна водата и душата и се отпусна, като, че там с водата изтече и чувството на приятелката и, че дъвче слайм. Ставаше и леко и от мисълта, че тя е избрала онова, което е последвала и продължава да живее така. Значи всъщност може да се каже, че е щастливка…Грабнала беше целта си, беше я приела за най-съкровената истина и щеше да я сбъдне скоро, щеше да е професор на Философските науки, голяма и престижна, постигнала върха на своя живот, апогея на своите копнения. Както си хвърчеше, така в коридора се сблъска с автора на есето, приятелката и Емилия Топалова:

 ( пълен текст » още 7478 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тя погледна часовника на ръката си и се запъти към аулата, днес след обед щеше да преподава на втори курс средновековна философия, беше си подготвила лекция за схоластиката и Християнската философия.

 ( пълен текст » още 7051 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

- Време е, Стаси... – бяха последните думи на майка му преди да я заведе в манастира... А може и да не бяха точно те, може да бяха говорили за нещо друго по-късно, но той помнеше само това – Време е, Стаси...

 ( пълен текст » още 25342 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Веднага я позна, макар че бе много тъмно заради изпочупените улични лампи. Позна я по походката и веещата се на вятъра дълга коса. Наричаше я Онази красивата, просто защото не й знаеше името. Изтръпна, страх го бе от нея. Тя го бе взела на мушка, искаше да го разкара от изоставения москвич комби, който се бе превърнал в негов дом преди два месеца.

 ( пълен текст » още 12748 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

– Пак ли излизаш с приятелки? – попита с тъга в очите Иван.
– Да – отвърна сухо съпругата му Кристина и се наведе да се обуе.
– Мислех да те заведа на ресторант тази вечер…
– Уговорила съм се вече. А ти защо сега се сети, като разбра, че имам среща!
– Успях да се измъкна по-рано от работа…
– Е, няма да стане, друг път.

 ( пълен текст » още 12513 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

- Трябва да се носите добре пременени! Като принцесите. Гримирани! С червило! Щото – лице „такованка“ продава! Хи – хи! „Такованка“ – знаете що е то. Не се правете, че не знаете… Лицето го продава… На принцовете!
Дрезгавият глас на смахнатата Роза звучеше игриво и весело докато повтаряше за петдесети път тирадата си. Беше неотразима – къса рокля в сватбен цвят, алени дантелени чорапи сякаш идваше от околовръстния ринг.

 ( пълен текст » още 2241 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Но пусто, един ден и прималя. Беше излязла малко след Коледата да изплакне каквото има на реката, която не беше замръзнала. И тогава стана и лошо, толкова,че не можа да изкомандва тялото си да не се отпуска… Падна и си намокри новото палто, и стана и жално, тежко, сълзите и сами се стекоха по лицето и претопиха тунелчета в снега…

 ( пълен текст » още 13620 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

***
Баба Сийка място не можеше да си намери от радост, че няма да затворят Георги. Старата жена така се замота, че чак свят и се зави и едва не падна.
- Добре ли си? Не хубаво ти стана, май?Чакай подпри се на мене! – заговори Георги и я подхвана през раменете.

 ( пълен текст » още 10359 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Момчето беше дошло от малък пограничен град.То бе съхранило неговата топлота и невинността на невежеството. Бе възпитано да вижда само тези неща, които са чисти и невинни. И духът му търсеше винаги нещо прекрасно, лежящо някъде пред него.

 ( пълен текст » още 3173 знака | 1 коментар | оценка: 5 )