ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: BBB
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 13929
Онлайн са:
 Анонимни: 443
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 443
 | Какво си пожела за Коледа ?Публикувано от Administrator на 09.12.2018 @ 12:39:04 (143 четения) автор: pavlovaОтново е зима. Отново е Коледа. Съветът трескаво се подготвя,сякаш за идващия апокалипсис. Естествено, никой не бива да оставя всичко за последният момент. Заела си се поне от лятото да запазиш невероятно място,на което да изядеш пържолата си за Нова година.Не може да забравиш и че детето иска новият Айфон,и ако не го получи ще бъде много разочаровано.Не може да допринеш да му се подиграват в училище, естествено, че ще му го купиш
Тракийска душа - 7 частПубликувано от viatarna на 09.12.2018 @ 08:14:57 (86 четения) автор: LIANIKДетето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освирепели селски старици, като орлици пазеха младата жена и детето.
Малък разказ за любовПубликувано от viatarna на 09.12.2018 @ 08:13:08 (164 четения) автор: iskraveselinova- Става.
Савата се усмихваше самодоволно. Погледнах го изумено. Понякога беше нежен и чувствителен и изпълваше сърцето ми с радост и обич. Понякога, като днес, ми идеше да го убия, задето е толкова циничен и студен.
Зак и мравкитеПубликувано от viatarna на 09.12.2018 @ 08:12:14 (200 четения) автор: zebaitel Зак пише насипно. Фразите му политат надолу и падат с чукване и шумолене на купчина, като бобчета от пазара в Сандански, турскосини, лилави, чернобели, жълти, но никога само бели. Бобчета, обути в шарени цвички, обли на пипане, разбъркани, вземаш си шепа и си ги подреждаш както си искаш или не си ги подреждаш, само ги задържаш за миг и ги пускаш обратно да изтекат през пръстите ти в купчината, после загребваш пак.
За дететоПубликувано от Administrator на 02.12.2018 @ 21:27:40 (118 четения) автор: heel Когато ужасяващото премятане, въртене и сучене спря, Дия Динова се опита да разбере къде се намира и какво се е случило. Съзнанието й обаче отказваше да се задейства. Малко по-късно, макар да виждаше всичко двойно и замъглено, успя да схване, че се намира в жалките останки на семейния опел.
КоледаПубликувано от Administrator на 30.11.2018 @ 22:29:18 (99 четения) автор: iskraveselinovaКоледарите бяха повечето циганчета- сополиви, премръзнали, пееха нестройно коледни песни и хлопаха по вратите. С тях, подпийнал и зачервен, крачеше през снега ръководителят на групата.
" Главен художествен ръководител", както обичаше да казва.
Софийски диалогПубликувано от Administrator на 30.11.2018 @ 15:07:32 (185 четения) автор: NadieГрозна улица, грозен пек, грозно момиче – мургаво, с мъх по лицето и дебели прасци. Но пък младичка такава, усмихната. Наместила е ловко сгъваема маса и рекламен чадър под миниатюрната сянка на свирепо окастрено дърво.
Полицейско насилиеПубликувано от Administrator на 27.11.2018 @ 17:03:07 (150 четения) автор: heel Носилката поскърцваше с несмазаните си колелца, бутана небрежно от един намръщен санитар. Неприятният звук накара част от седящите по столовете хора да извърнат глави. Пострадалата лежеше по гръб, без да мърда. Беше млада, на около двайсет и пет години, облечена в тесни сини дънки и кожено яке. Приятното й лице, чиито черти бяха някак изострени, вероятно от страдание, бе разранено и подуто в областта на лявата скула.
Кураж, Ана!Публикувано от alfa_c на 26.11.2018 @ 16:23:03 (113 четения) автор: di_t Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява . Май страхът…
Нощес не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след цялата дандания…
| | |
|
Кураж, Ана! » показани от заявени |
Публикувано на 26.11.2018 @ 16:23:03 (113 четения)
автор: di_t » раздел: Разкази
Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява . Май страхът…
Нощес не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след цялата дандания…
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|