МОМЧЕТО

Здравей Слънчице!
Не мигнах цяла нощ!...Още усещам аромата на косите ти...Досега не бях усещал това чувство да държа в ръцете си своята половинка, отредена ми от Бог!....

 ( пълен текст » още 14738 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Съвсем в края на лятото, когато сладостта му остава по устните, в очите и в медените спомени, е време да ви почерпя с моето току-що забъркано

Сладко от смокини

 ( пълен текст » още 10370 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Такива неща трудно се прощават. Винсънт осъзнаваше, че е допуснал голяма грешка, признавайки си. Ако не си бе признал, отношенията с жена му Летисия вероятно щяха да са доста по-нормални. Странният изблик на искреност бе направил атмосферата в дома им непоносима.

 ( пълен текст » още 7550 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Кръст от пепел

Бягам. Дърветата шепнат, предаващи си ужасните новини, които нося.
Тихо е в рилските селения. Само препускащото ми сърце се опитва да изкачи стръмната пътека към пещерата.
Тежко е. Дисагите с книги убиват дясното ми рамо. Намествам ги от двете си страни като кон, плувнал в пот.
Страшно е. Страх ме е от ятаганите на арнаутите. Страх ме е от лумналите пламъци, поглъщащи като хала Рилската обител. Писъците на монасите още ехтят в ушите ми. Аз съм 12 годишно момче, а трябва да надбягам самия страх...

 ( пълен текст » още 15009 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Небето над Загреб раздигаше своите облаци и отваряше път на жарките лъчи. Усещаше се предстоящият преход между лято и есен, който настъпваше с всяко следващо утро. Мале́на се разсъни. Някой съвсем плахо открехна вратата на купето. Възрастен мъж, държейки поднос ѝ поднесе чай. Тя му благодари с вежлив поглед и отново облегна уморената си глава върху дебелото стъкло. В съзнанието ѝ изплуваха бледи петна, които тя едва успяваше да съедини в един общ пъзел.

 ( пълен текст » още 3197 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия клас и имаше възможност да го вижда редовно, на първо време му беше напълно достатъчно. И без друго му се струваше, че ако тя му обърне по-специално внимание, ще бъде огромно изпитание за него. Нямаше особено високо мнение за себе си, а сравнен с нея изглеждаше направо нелепо. Поне в собствените си очи.

 ( пълен текст » още 10549 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Така и не разбра кога се е привързала към Дъждовния човек. Наричаше го така, защото появата му в месинджъра й носеше уютното усещане за кротко почукване на дъждовни пръсти по прозореца и мириса на мокри листа.
Появяваше се рядко, впоследствие научи, че бизнесът му е голям и излиза извън рамките на страната, а освен това е собственик на няколко от най-големите хотели в града. Беше обяснимо, че няма много време за разговори с непознати, дори и те да са симпатични млади момичета като нея.
Необясним й беше трайният му интерес към нея - беше се появил преди повече от година, и оттогава всеки месец разменяха по няколко думи, като винаги той беше инициатор за това.

 ( пълен текст » още 18937 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Влязох в двора на черквата. Още от входа на големия портал се чуваха звънчетата на медната кадилница. Днес бе голям празник - Успение Богородично. Реших да запаля свещ за здраве, но попаднах на погребение. Нямаше как да си тръгна, трябваше да изчакам траурната церемония да приключи.

 ( пълен текст » още 2056 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ама едно душно е днес в тоя подпухнал град, та чак зениците ми пресъхват. Гледам да се скрия в офиса на хладничко, ама ей на, колегата, дето все нещо му духа се е върнал от отпуска и климатичето ни хъка, ни мъка. Разголвам крака малко над коляното, пия две студени води, щото аз все пак съм жена на възраст и ония, възпетите не в едно женско списание, горещи вълни, почнаха честичко да ме люлеят.

 ( пълен текст » още 8983 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Един от онези скрити светове бе разположен на две улички от нас, в градината на Абидин ефенди, под тежките гроздове на асмата и моравите бугенвилеи. На дървената маса с пъстра мушама, затисната със счупено парче тухла и шепа чакъл, та да не плющи от вятъра, където всяка вечер потропваха лакираните нокти на Зюбейде - кипрата му снаха и кубчетата на Бусе, внучката. 

 ( пълен текст » още 8027 знака | 4 коментара | оценка: 5 )