В меката люлка на съня той я беше прегърнал и внимателно я разсъбличаше, целуваше я бавно и я галеше с дългите си пръсти, под които тялото ѝ винаги омекваше като горещ мармалад. С мъка открехна натежалите си клепки. Протегна ръце да се сгуши в него и празната студена половина на голямото легло я сепна. Отвори очи и осъзна, че наистина го няма. „Тъпата му командировка“ – ядно просъска. Зърната на гърдите ѝ бяха настръхнали от допира на студените му пръсти в съня ѝ. Потърка ги нетърпеливо и трескаво свлече пижамата.

 ( пълен текст » още 9555 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Божан беше останал в ранните си години без родители. Баща му загина на фронта, а майка му се самоуби. Жената не можа да преживее загубата и се нагълта с отрова. Отгледаха го неговите баба и дядо. Като навърши шестнадесет години, Божан реши да се задоми. Речено-сторено. Получи благословия от близките си и невястата прекрачи прага на дома му. Отдалече я бе довел. Легенди се носеха от тоя край, че жените са като кичести рози, ароматни и хубави. Но както розите имат бодли, така и булката на Божан се оказа бодлив храст.

 ( пълен текст » още 5088 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Странно ми е. Главата не спира да ме боли, въпреки че пих три аналгина. Тя вчера къде беше изобщо?

 ( пълен текст » още 546 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Всичко е една церемония в дивата градина на детството" - Пабло Неруда

Хлапета бяхме, някъде 4-5 клас. Малки, а и глупави. Не помня вече кой измисли ключовата дума, нито как му е хрумнала, но няколко години използвахме този код.

 ( пълен текст » още 2717 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Свежо лятно утро. Слънцето наднича иззад хълма с рошавата си главица, оглежда се със сънливи очи в диамантите, които росата щедро е разпиляла върху тревата и листата на

 ( пълен текст » още 1304 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Албена. Нямаше да я видя, ако не се бях загледала в жълтия, плътно омотан около врата ѝ шал. Седи на края на една бетонна саксия, яде вафла, от онези евтините, а очите ѝ гледат в земята.

 ( пълен текст » още 4324 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Преди да замина за село беше…. Лятно време. Обикаляхме града и чудехме къде да се запием с най-добрият ми приятел. Нямахме навика да влизаме в баровете й кръчмите. Тогава сме търсили друг уют, може би онзи, който уличните музиканти й фокусниците създават. Другият уют можеше да се намери й на самия морски бряг, където светлините бяха оскъдни, но сякаш достатъчни за едно тихо наздраве. Другият уют бе морският бриз, топлият вятър, който нахлуваше от покрайнините на града, за да те обгърне изцяло. Припявах някаква не много позната морска песен, която към края на нощта съвсем забравих.

 ( пълен текст » още 1931 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отражението му се виждаше в един от напуканите прозорци на отсрещната порутена сграда, която стоеше разбита така повече от двадесет години. Тая картина го показваше - седнал пред компютъра, с втренчен поглед в забързаните цветни изображения, които прелитаха като светкавици в тъмната му стая. Младият мъж навярно щеше да прекара поредна нощ в компанията на своята правоъгълна машина, която впрочем му бе единствената приятелка.

 ( пълен текст » още 5819 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Бях на седемнадесет й лятото отидох на село. Имах приятели, които идваха от града й започваха да живеят в къщите на бабите й дядовците си, да прекопават градината с моето усърдие, а посетне да стават неделима част от гроздобера.

 ( пълен текст » още 1913 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! Наложило се приятелката ѝ да я свестява.

 ( пълен текст » още 11109 знака | 1 коментар | оценка: няма )