Небето е синьо, синьо-зелено като планински вир в юлско утро и гледа отвисоко как светът се разпада, как въздухът не стига, за да дишам, как птиците пеят до полуда любовните си песни, докато се притискат в тръните на неразцъфтели рози,

 ( пълен текст » още 2146 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Никой не е писал в тази тетрадка. И аз не исках да пиша в нея. Препрочитах си другата тетрадка, но тя изведнъж изчезна. Изпари се заедно с всичко написано вътре и се появи тази. Тук се случва нещо дълбоко съмнително и аз искам да знам къде отиде другата тетрадка, защото в нея имаше много важна информация, която сега забравям. И вече ми е много трудно да се ориентирам кой съм, къде съм, какво се случва, и за каква тетрадка става въпрос. Сигурно за другата тетрадка. Да, това ми беше въпросът! Искам да знам какво стана с другата тетрадка, къде отиде. Може да съм я загубил, но не вярвам, не разбирам.

 ( пълен текст » още 45237 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всички знаем, че бавноходките са едни от най- малките живи организми във вселената, движат се бавно, живеят дълго без храна и вода, плюс това са и бозайници. Сега ще ви разкажем за една такава на име Петя.

 ( пълен текст » още 1615 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Вратата изскърца и се отвори рязко. Съпругът на Полина Саралиева Мариян влетя в спалнята. По бузите му бе избила нездрава червенина, очите му гледаха трескаво. Пристъпи до леглото и скръсти ръце на гърдите си, очевидно се канеше да каже нещо важно.

 ( пълен текст » още 11026 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.

 ( пълен текст » още 14888 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/Спри колата!/- крещеше напрегнато вътрешният глас на Кирил, стигайки до съзнанието му. Бързият инстинкт придобит от дългогодишен опит, като таксиметров шофьор бе успял да се включи навреме и да намали скоростта.

 ( пълен текст » още 2059 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му завиждам. Мечтая и аз да мога да спя спокойно като него.

 ( пълен текст » още 6882 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Имало едно време едно село. От околните села го наричали умното село и съвсем явно и нетайно завиждали на жителите му. В умното село живеели не много хора, ама в сговор живеели и своя ритмика на живота имали. Даскал си имало селото, месар, хлебар, овчар, един, дето майсторил вази от пясък и огън, един, дето печал тухли.

 ( пълен текст » още 16600 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато се приближихме бях на деветнадесет – Светлина, Dio и Amore.
Отдадох ти цялото си Dio и Amore.
Но неродените деца имат само майки. Нямат бащи.
Бог ми остави Светлината.

 ( пълен текст » още 2228 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Бе се постарала да изглежда перфектно за третата си среща с Филип. Прилепнала по тялото блуза, скъпо яке от агнешка кожа, пола със секси цепка отстрани, елегантни обувки с висок ток, фин чорапогащник с ръб. Дори си бе сложила грим, което по принцип рядко правеше. Когато се погледна в огледалото, си каза: „Много си хубава, Гергано!“ и се усмихна.

 ( пълен текст » още 6932 знака | 1 коментар | оценка: няма )