Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | МузикаПубликувано от Administrator на 18.06.2019 @ 20:15:18 (164 четения) автор: Someone__Антонио мечтаеше да се занимава с музика. Момчето още от осми клас бе започнало да ходи на уроци по пиано, можеше и да пее, а сега когато стана дванадесети клас, свиреше много добре и си личеше, че го прави с желание. Имаше хубаво лице, но най-отличаващата се черта бяха красивите му пъстри очи.
СливанеПубликувано от Administrator на 17.06.2019 @ 17:44:52 (166 четения) автор: tearflyСънувам остров. Студено е. Вълните се разплискват по брега, каменист и очакващ да бъде погален от слънцето. Да, забравих да кажа, че е полунощ, температурите падат, незнамколкоси по Фаренхайт, животът е в прелитаща птица, чувам крясъка ѝ. Треперя.
На пейкатаПубликувано от anonimapokrifoff на 16.06.2019 @ 11:06:55 (137 четения) автор: lennichkata- Маро, а бе знайш ли отишъл си Митьо бакалина?
- Ко, ко?
- Отишъл си бе, изпукясал, ритнал камбаната и гушнал чемшира откъм корена. Хукнал да се разправя със Свети Петър ще ли да го пусне да мине през благите порти, та да се настани у рая на некое облаче ле бяло.
До морето и напред, епизод 1969 г.Публикувано от Administrator на 15.06.2019 @ 15:11:44 (156 четения) автор: Perpetuum1969 година е свързана с първото кацане на Луната през лятото. Всички стояхме пред малките черно-бели телевизори и вторачени гледахме как там ще кацнат американските космонавти. По онова време все още нямаше фалшиви новини, нито пък конспиративни теории по тази тема.
Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше много различни методи при съставянето на тренировъчния си план. Четеше специализирани книги и списания за любимия ни спорт, дори беше изнамерил от някъде малка камера, с която ни снимаше как бягаме по пистата и после правеше разбор на грешките ни, на бавен каданс.
СозополПубликувано от Administrator на 09.06.2019 @ 19:34:59 (134 четения) автор: iskraveselinovaКогато бях хлапе, отидохме на море в Созопол. Изобщо не си спомням в кой клас съм била, пък и какво значение има това. Знам само, че вече бях влюбена в изобразителното изкуство в училище, защото ми преподаваше най-прекрасният и талантлив учител- Парушев. Бог да го прости! Той си отиде твърде рано. Всъщност, един ценен човек, който дава много на другите с таланта си, и на сто години да си отиде, пак ще е твърде рано.
ПролетПубликувано от Administrator на 09.06.2019 @ 16:32:33 (120 четения) автор: ElenaZelenaПролетта е студена като късна есен. Реката е бурна и неспокойна, търси обезумяло бързеите си като майка, която е загубила детето си на градски панаир. Влачи хорските драми, блъска ги яростно в облите камъни и нащърбени брегове и аха да излезе от коритото си.
Петък вечерПубликувано от anonimapokrifoff на 09.06.2019 @ 12:42:06 (106 четения) автор: stanina Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми.
50 лева на часПубликувано от alfa_c на 02.06.2019 @ 11:19:20 (178 четения) автор: HeelНещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Осемнадесетгодишни старциПубликувано от anonimapokrifoff на 29.05.2019 @ 12:38:39 (124 четения) автор: yavorkostovСтаята, в която трябваше да проведа първия час, се намираше в дъното на дългия училищен коридор. Заслушах се отдалече, но не чух никакъв шум. Стори ми се странно. Обикновено, когато закъснявах, учениците ми се чуваха от входната врата, два етажа по-надолу, но този път беше тихо.
| | |
|
Остро черно камъче » показани 53752 от 125000 заявени |
Публикувано на 14.02.2019 @ 08:55:23 (775 четения)
автор: krasavitsa » раздел: Избрано проза
На traveller
Има моменти в живота на човека, когато започва особено остро да съзнава преходността му.
Тогава отнякъде се появяват спомени, които настояват да бъдат споделени. Най-нахално настояват.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|