На А

Водата си остава вода... На повърхността на съзнанието се образуват вълни, колкото бала можем да си представим, т.е. да понесем с физическото си тяло. Но отвътре, в дълбочината водата остава тиха,

 ( пълен текст » още 4967 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Само аз липсвам на клона, затова спокойно можете да приемете, че ме няма. И ще сте прави. Не дай Боже някой да повярва на написаното и да реши да се съобразява с него. Стига толкова пророци. Имаме си ги предостатъчно в България.

 ( пълен текст » още 6602 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Знаеш ли, странико, колко нощи не съм спала взирайки се тъмно-синьото среднощно небе, търсейки те... Гледах звездите и се питах, какво правя тук, и дали някъде Там няма ТЕ, и не ме очакваш ти? Или други, които знаех, че са моите хора. Така Ви наричах, защото всичко тук ми беше толкова отчуждено и ненормално непознато, далечно!

 ( пълен текст » още 3130 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не знам дали ви се е случвало на вас, да се разминете с някого на улицата и мигновено да се влюбите?

 ( пълен текст » още 1059 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Има една такава порода хора-сурови, мъчни, с тежък характер,
мълчаливи, чворести, корави.

 ( пълен текст » още 546 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ужасна пораженческа максима.Българска максима.Като многото други мъдри български поговорки.
Тази, обаче се отнася за децата ни. За нашите деца.

 ( пълен текст » още 2080 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Това е внучката разбира се, не че носи част от моите гени и продължава рода, по- скоро защото е едно българче, в тази тежка демографска, морална и икономическа криза.

 ( пълен текст » още 2672 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Росно, свежо пролетно утро гази босо в гънките на планината. Огласяно от хора на ранобудните птички, то сякаш носи слънцето в големите си топли длани в дар на земята. В далечината, последните преспи сняг по билото на Балкана са накацали като ято бели гълъби. И е леко на душата, изпълнена с мечтание. Мечтание, в което красотата властва и доброто кълни от всяка клетка на природата.

 ( пълен текст » още 2241 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

През цветните стъкълца на сънищата на стъклописите на душата те гледам. И хубава, аз двойно по-хубава така те виждам. И денят ми, обагрен от тях, върви към теб с походка лека на изплашена сърничка. Отблясъците цветни от тези фантастични стъклописи трепкат по лицето ти.

 ( пълен текст » още 1875 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Както си му е редът,

 ( пълен текст » още 2938 знака | 2 коментара | оценка: 5 )