Публикувано от Administrator на 06.06.2015 @ 12:38:25 (236 четения) автор: ivliter
Кой грабва нощем сянката на нашето дърво? Изпиват корените на копнежите ни хладния ѝ дъх. Прибира се тя в скута на нощта. А нощите от пазвата си сънища недосънувани изваждат. И кръглата луна окачват те в небето си, за да поемат пак на път изтритите дълбоки сенки. Кой там сред шепота на мрака ридае безутешно и краде от тишината на съседа си?
Публикувано от viatarna на 02.06.2015 @ 23:13:04 (374 четения) автор: alex_dlr
Моето поколение е покварено.
Виждам го всеки ден и пак на същата честота става по-зле. При всички възрасти, полове и раси е плъзнала заразата на глупостта. Тя разяжда народите като корозия, разпространява се като чума и изглежда сякаш никой няма имунитет. Лек не е намерен. Едва ли ще бъде открит. Хапче за акъл няма да бъде изобретено.
Публикувано от viatarna на 28.05.2015 @ 20:55:11 (382 четения) автор: Caniko
Древна Нара зове духовете на прадедите
Този сакрален фестивал е известен под името `Свещения огън` - Даймонжи (Съвършенното проникновение). Вечерта на 15-ти Август жителите и гостите на Нара се събират около езерата пред будистките храмове. Всеки запалва свещ и я пуска да плува върху малка ладия. Тихите води на езерото отразяват пламъците им в хиляди трептящи светлини. Контурите на езерото са очертани от множество запалени фенери като звездна огърлица.
Статистиката е безпристрастна и откровена до болка. Проявява истински непукизъм за факти, които са залепени като стикери по нейното тяло. И така, четиридесет и няколко процента учащи и младежи са практически неграмотни. Опростачването отдавна е преполовило активната част от населението на страната ни. Над осемдесет процента от грамотното население вече за цяла година не прочита дори книга.
Публикувано от alfa_c на 18.05.2015 @ 18:42:36 (683 четения) автор: huhavel
Заглавието е парафраза на популярната мисъл,че „човек е толкова голям,колкото големи са мечтите му”. А корените и на двете твърдения откривам във виетнамската пословица „Какъвто е човекът,такива са и мечтите му”.
Публикувано от aurora на 11.05.2015 @ 10:03:12 (257 четения) автор: ivliter
Животът – тясна стая окадена с цигарения дим на страстите човешки. И в нея, мястото ми е там, в ъгъла, където светлината не достига, където всичко е оскъдно. Тук вместо слънце мъжди оплюта лампа от мухи.
Публикувано от anonimapokrifoff на 10.05.2015 @ 21:01:54 (648 четения) автор: 1Q84
Наистина. Нека приемем, че всичко е наред, навън грее прекрасно слънце и изобщо на всеки са предоставени чудесни условия за едно щастливо и безгрижно съществуване. Сега пък да вземем точно обратното. Слънцето е заместено от дъжд, понякога примесен с вятър, гръмотевици и каквито други елементи на лошо време се сетите.
Минава съботата ми със ситни тихи крачки по плочника напукан на сивото ми ежедневие. Минава съботата, заминава. И само тя ли? Така е дълъг нанизът на дните с пропуснати възможности и отлетяло щастие. Почивен ден. Но има ли почивка за неуспелия човек? Той трябва все да бърза, да наваксва. Дали все още има място на света за романтици и мечтатели се питам!?
Публикувано от alfa_c на 10.05.2015 @ 10:47:37 (972 четения) автор: m_space
Пожелавам ти -
много истински пътувания и никога изпуснати, слънчеви влакове.
Пожелавам ти – да цениш всеки миг и да помниш,
че животът е дар.
Пожелавам ти сила - да бъдеш винаги навреме и там,
където те чакат.
Пожелавам ти -
много истински пътувания и никога изпуснати, слънчеви влакове.
Пожелавам ти – да цениш всеки миг и да помниш,
че животът е дар.
Пожелавам ти сила - да бъдеш винаги навреме и там,
където те чакат.