Кой грабва нощем сянката на нашето дърво? Изпиват корените на копнежите ни хладния ѝ дъх. Прибира се тя в скута на нощта. А нощите от пазвата си сънища недосънувани изваждат. И кръглата луна окачват те в небето си, за да поемат пак на път изтритите дълбоки сенки. Кой там сред шепота на мрака ридае безутешно и краде от тишината на съседа си?

 ( пълен текст » още 1413 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Моето поколение е покварено.
Виждам го всеки ден и пак на същата честота става по-зле. При всички възрасти, полове и раси е плъзнала заразата на глупостта. Тя разяжда народите като корозия, разпространява се като чума и изглежда сякаш никой няма имунитет. Лек не е намерен. Едва ли ще бъде открит. Хапче за акъл няма да бъде изобретено.

 ( пълен текст » още 8704 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Древна Нара зове духовете на прадедите

Този сакрален фестивал е известен под името `Свещения огън` - Даймонжи (Съвършенното проникновение). Вечерта на 15-ти Август жителите и гостите на Нара се събират около езерата пред будистките храмове. Всеки запалва свещ и я пуска да плува върху малка ладия. Тихите води на езерото отразяват пламъците им в хиляди трептящи светлини. Контурите на езерото са очертани от множество запалени фенери като звездна огърлица.

 ( пълен текст » още 3974 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Статистиката е безпристрастна и откровена до болка. Проявява истински непукизъм за факти, които са залепени като стикери по нейното тяло. И така, четиридесет и няколко процента учащи и младежи са практически неграмотни. Опростачването отдавна е преполовило активната част от населението на страната ни. Над осемдесет процента от грамотното население вече за цяла година не прочита дори книга.

 ( пълен текст » още 10009 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Заглавието е парафраза на популярната мисъл,че „човек е толкова голям,колкото големи са мечтите му”. А корените и на двете твърдения откривам във виетнамската пословица „Какъвто е човекът,такива са и мечтите му”.

 ( пълен текст » още 2482 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Животът – тясна стая окадена с цигарения дим на страстите човешки. И в нея, мястото ми е там, в ъгъла, където светлината не достига, където всичко е оскъдно. Тук вместо слънце мъжди оплюта лампа от мухи.

 ( пълен текст » още 2287 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Наистина. Нека приемем, че всичко е наред, навън грее прекрасно слънце и изобщо на всеки са предоставени чудесни условия за едно щастливо и безгрижно съществуване. Сега пък да вземем точно обратното. Слънцето е заместено от дъжд, понякога примесен с вятър, гръмотевици и каквито други елементи на лошо време се сетите.

 ( пълен текст » още 1820 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Минава съботата ми със ситни тихи крачки по плочника напукан на сивото ми ежедневие. Минава съботата, заминава. И само тя ли? Така е дълъг нанизът на дните с пропуснати възможности и отлетяло щастие. Почивен ден. Но има ли почивка за неуспелия човек? Той трябва все да бърза, да наваксва. Дали все още има място на света за романтици и мечтатели се питам!?

 ( пълен текст » още 1982 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Пожелавам ти -
много истински пътувания и никога изпуснати, слънчеви влакове.
Пожелавам ти – да цениш всеки миг и да помниш,
че животът е дар.
Пожелавам ти сила - да бъдеш винаги навреме и там,
където те чакат.

 ( пълен текст » още 747 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Вятърът-размирник сякаш с мощното си духало беше разместил пластовете на земята, за да отприщи извора на своята сила. Напорът му разкъса избелялата дреха на август. Надвесените над пътя дървета проскърцаха с ревматични клони-кости, безсилни да спрат устрема му. А в небето, пожълтяло от слънчевия пек, облачни стада се гонят над настръхнали опасени баири.

 ( пълен текст » още 2476 знака | коментирай | оценка: 5 )