На синът ми Драгостин
Рано сутринта някакъв шум събуди малкия Диди. Отиде до прозореца, не виждаше нищо, повдигна се на пръсти, пак нищо. Погледна нагоре и напред към кайряка. В края му, който се сливаше с небето изгряваше слънцето.
Тихичко дъждът шупурка вдън дълбоката гора,
изведнъж една печурка земната кора раздра –
мокро покривче надигна край смълчаната леска,
под Луната – тънка мигла, си я милнах със ръка,