Винаги тръгвам на път с очакване, не нещо конкретно, но винаги свежо и цветно. Сякаш се потапям в пъстроцветна дъга и литвам по вятъра. Разпервам крила от хартия и се нося като лист от детска рисунка, а край мен хвърчат шарени световe.

 ( пълен текст » още 7615 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Имало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица.

 ( пълен текст » още 3082 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Стремежът е последното нещо, което би могло да ни отведе в Първоизточника. Като вид активност, подобна на говоренето, например, той предполага "приглушеност" на останалите сетива, неспособност за вслушване, за приемане на реалността, такава каквато е, т.е. включва желание за промяна, той самият наподобява промяна, обаче като празното въртене на воденичното колело, което разхвърля вода във всички посоки, без да постигне с това каквото и да било.

 ( пълен текст » още 3138 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

РАЗМИСЛИ СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НА КНИГАТА „ГРЕХОВЕ” ОТ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ
Чел съм тези разкази в чернова. Но издадени в книга ми звучат различно. Макар думите да са същите, изреченията същите, разказите същите. Може би прочетени един след друг те създават друго внушение. Подредбата е направена от автора много сполучливо.

 ( пълен текст » още 8293 знака | коментирай | оценка: няма ) 

РЕЧНА ЧАЙКА
Блъскал ли Ви е някога влак. Мислите ли, че можете да оцелеете. При 100км/час необходимият спирачен път е 800-1200м. Поради някаква причина съм заклещена между коловозите и 200 тона изневиделица се стоварват върху мен. Двеста тона нагорещен, задушаващ с пропита миризма на мазут метал ме отнася, размаза с бързина, която ме лишава от възможност да изпитам болка. После се повторя отново и отново , и отново.

 ( пълен текст » още 19959 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Това може да е есе. Малко ми куцат категориите.

Не ги искам тези приказки. Не ги искам. Нищо не ми говорят. И аз нищо не им говоря. Не ги слушам и не им говоря. Затова Нека да проявим взаимна толерантност и да се оставим на мира.

 ( пълен текст » още 1461 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

"Докато пишеш трябва изцяло да полудееш", чета изказване на някакъв си музикант от някаква си слабо известна метъл банда.

Като се замисля, не мога да си спомня как съм написал не малка част от нещата си. А дори и да си спомня - не мога да намеря логично обяснение защо. Какво ме е вдъхновило? Какво е вдъхнало нов живот на добре познатото, но още по-добре забравено?

 ( пълен текст » още 2908 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Аз: - Какво е за теб върхът?

 ( пълен текст » още 1831 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Aз няма да бърша сълзите на никой страхливец.Ако се страхува да живее, си е негова работа. Но справедливо ще е да запази страха си за себе си и да не се опитва да го вписва в чужди души и съзнания. Ако хленчи досадно и гнусно, да го прави когато е сам със себе си, а не да оглушава другите и да им разправя своята

 ( пълен текст » още 2735 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Още в първия миг, в който човек осъзнае себе си като духовно същество – нещо отделно от физическото тяло, нещо със самостойна природа, способно да върши чудеса, се явява стремежът да помага на другите.

 ( пълен текст » още 6719 знака | 2 коментара | оценка: 5 )