„О, неразумни и юроде!Поради що се срамиш да се наречеш българин?”
Гневните Паисиеви думи надмогват времето и със същите сила, плам и гняв удрят плесница на съвременния българин.
Кой грабва нощем сянката на нашето дърво? Изпиват корените на копнежите ни хладния ѝ дъх. Прибира се тя в скута на нощта. А нощите от пазвата си сънища недосънувани изваждат. И кръглата луна окачват те в небето си, за да поемат пак на път изтритите дълбоки сенки. Кой там сред шепота на мрака ридае безутешно и краде от тишината на съседа си?
Моето поколение е покварено.
Виждам го всеки ден и пак на същата честота става по-зле. При всички възрасти, полове и раси е плъзнала заразата на глупостта. Тя разяжда народите като корозия, разпространява се като чума и изглежда сякаш никой няма имунитет. Лек не е намерен. Едва ли ще бъде открит. Хапче за акъл няма да бъде изобретено.
Този сакрален фестивал е известен под името `Свещения огън` - Даймонжи (Съвършенното проникновение). Вечерта на 15-ти Август жителите и гостите на Нара се събират около езерата пред будистките храмове. Всеки запалва свещ и я пуска да плува върху малка ладия. Тихите води на езерото отразяват пламъците им в хиляди трептящи светлини. Контурите на езерото са очертани от множество запалени фенери като звездна огърлица.