Закичен с облак на челото, почива Ботев връх излегнал се на хълбок. Под синята завивка на небето, в подножието му, на сянка, спи кротко тишината. Набръчканата му от времето снага потрепва в маранята.

 ( пълен текст » още 1534 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

СОЦИАЛНА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ЕМПАТИЯ
"Какво ни свързва?"

Отличен въпрос. Но защо трябва да сме "свързани", каква е тая нужда и кое я обуславя? И ако действително имаме такава въпиюща необходимост да бъдем заедно, да сме едно общество защо тогава все повече се разделяме и отчуждаваме?

 ( пълен текст » още 3735 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В последно време в мрежата често се натъквам на различни статии за това, какъв е бил животът на децата през 80-те. Какви сме били, какви кренвирши сме яли, къде, как и какви игри сме играли.

 ( пълен текст » още 4627 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Музиката му не отчайва, тя не цели да натъжи, въпреки, че повтарящите се акорди понякога може да те накарат да се замислиш. Сати успокоява, той е великият медитатор от началото на двадесети век.

Ако бароковата музика ни очарова със своята наивност,

 ( пълен текст » още 1552 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Нощта беше тъмна и студена. Дебелият, навалял наскоро сняг се беше покрил с дебела ледена кора.

 ( пълен текст » още 3762 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Когато Бог създаде хората

 ( пълен текст » още 111 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Усещането, че си пренебрегнат от съдбата, усещането, че си вечно прекарания, усещането, че все другите са облагодетелствани или тъпото усещане, че ти бяга късмета.

 ( пълен текст » още 3996 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

В името на какво се разделихме? Малко ли ти беше, че си част от мен?

 ( пълен текст » още 328 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Винаги ли съм искала толкова малко - просто да съм щастлива? Едва ли. Бях дотолкова строга към себе си, сякаш не заслужавах нищо друго, освен да бъда нещастна. Така и стана.

 ( пълен текст » още 510 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Прочетох във фейсбук, че жителите на Свредловска област гладуват. Децата им ги посрещат с гладни погледи и ги питат дали са им донесли саламче. И аз трябва да се впечатля, да се умиля и да ми стане мъчно. Вероятно се очаква да пророня и сълза, а ако съм истински мъж да грабна копралята и да потърся справедливостта за тези онеправдани хора.

 ( пълен текст » още 3258 знака | 2 коментара | оценка: 5 )