Мога да взема от живота каквото си поискам. Толкова е наивен той, глупав, всеотдаен. Мога да крада, да изнасилвам, да обиждам, да накърнявам. Мога да живея на чужд гръб, да бъда зъл, мошеник, усмихнат злодей, който отнема на другите последната частица надежда, свита някъде в крехкото им усещане за сраведливост. Атавистични наивници.

 ( пълен текст » още 4378 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта.

 ( пълен текст » още 3082 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В началото на седмицата ми се наложи да поостана с дъщеря ми в една от големите болници в София.

 ( пълен текст » още 2573 знака | 4 коментара | оценка: 4.2 ) 

В един клас се водела дискусия за социализма.

Едни от студентите в този клас настоявали, че социализмът работи и ако бъде приложен никой няма да бъде беден, както и никой няма да бъде богат. Иначе казано, ще настане голямото равенство. Други настоявали, че капитализмът и конкуренцията са най-добри, и че по-способните трябва да имат и получават повече.

 ( пълен текст » още 2181 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг.

 ( пълен текст » още 2457 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата - желязна, двукрила - едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило.

 ( пълен текст » още 2396 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Имам десетина лева и ментови бонбони в джоба. Няколко смачкани билета, които ми опъват нервите, понеже все ги бъркам с добре забравени банкноти, ключове от вкъщи и служебната карта, чиято връзка крайно небрежно е провиснала през джоба на палтото ми.

 ( пълен текст » още 2819 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дали от любов живеем с теб? 6 и 25 сутринта е. Щорите се блъскат в стъклото на прозореца. Ставам едвам, за да пия вода.

 ( пълен текст » още 5551 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Преди много години, когато бях студент, на една есенна бригада хванах стоп, дори не си спомням къде и защо беше точно. Взе ме едно семейство, беше вечер, луната тъкмо надничаше с дяволитата си усмивка. В колата беше топло, тихата музика още съвсем не знаеше, че предстои ерата на чалгата.

 ( пълен текст » още 1751 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

...Да се харесаме...На кого?...На господаря... От него идва имането ни, храната и топлото през зимата. Да показваме това, което той одобрява, да се стараем в показването колкото се може повече, та колкото се може повече той да ни харесва...та да ни дава...защото той дава...той е нашият господар.

 ( пълен текст » още 3509 знака | коментирай | оценка: няма )