Амбициозни политици дебаркират на плажа Росенец и забиват българското знаме. Започва пореден политически скандал – „Ууу”, „Долу”, „Корупция”, „Мафия”, „Искаме да се спазва закона”. Звучи логично. На пръв поглед.

 ( пълен текст » още 2512 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В последните няколко седмици, по някаква причина, ме връхлетя силно вдъхновение за есета на различни теми. Писах за родителската любов, силата да се откажеш, недостатъците на съвременния състезателен свят, американската мечта и образование, бягството от неприятната реалност, смисъла на честността, силата на прошката, илюзията на притежанието, желанието да променя света, нуждата от вяра.

 ( пълен текст » още 2299 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На осемнайсет напуснах България с идеята да емигрирам завинаги. Защо? Нямах вяра, че тук ще получа справедлива възможност за реализация. На двайсет и осем ме беше страх да напусна работа в банката, която не ме правеше щастлив. Защо? Нямах вяра, че ще намеря друга работа, с толкова добри възможности. На трийсет и три реших да променям света. Защо? Нямах вяра, че е достатъчно справедлив. На трийсет и шест получих бърнаут. Защо? Нямах вяра, че ще получа навреме всичко, за което съм мечтал, за да мога да му се насладя. И до ден днешен имам усещането, че не вярвам на себе си напълно.

 ( пълен текст » още 1808 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Моят влак, с който пътувам във времето на безвремие, с ВИП класа, една скромна първа класа, спален, вагон-ресторант, десетина вагона втора класа и много от така наречените "конски вагони", постлани със слама и без таван. За пенсионери и безработни. Този влак вече трийсет години пътува за никъде, бавно пускайки мазен дим и ритмично трака трак трака трак, няма край няма как, трака трак няма как трака трак...

 ( пълен текст » още 1780 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Връщайки се назад към юношеските ми години, отчетливо си спомням много интензивно и всеобхватно чувство – искам да променя света. Как? Към по-добро. Кое е по-добро? Всички хора да са щастливи. Как да стане? От всеки му според възможностите, на всеки му според нуждите.

 ( пълен текст » още 1836 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Мой. Моя. Мое. Мои. Мой живот, моя овощна градина, мое дете, мои пари. До скоро и за мен тези съчетания звучаха естествено и логично.

 ( пълен текст » още 2338 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Първи клас. Народните танци – първият ми досег с тъмната страна на реалността. Може би защото другите деца идваха от по-слабите училища в града, може би защото идваха от друга социална класа, може би защото вкъщи ставаха свидетели на насилие и имаха нужда да го упражнят върху някой.

 ( пълен текст » още 3567 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Преди няколко седмици, телефонът ми звънна настойчиво. Погледнах – непознат номер. Още не бях станал от леглото и затова не вдигнах. След минута звъненето се повтори. След това се потрети. Накрая получих десетина съобщения. Да не е починал някой? – помислих си.

 ( пълен текст » още 5801 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато заминавах през 2002, още имаше само Терминал 1. Осемнайсет години се готвих за това заминаване. Възприемах билета като еднопосочен. Зад мен оставаше рушащата се държава на мутрите, където бъдеще за мен нямаше. Или поне така ми се струваше тогава.

 ( пълен текст » още 1216 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Американската мечта. Как ще ги стигнем? Зелена карта. Блянът на българина да избяга от злободневните проблеми. Една от първите стъпки към това бягство е Американския колеж.

 ( пълен текст » още 8125 знака | коментирай | оценка: няма )