В продължение на няколко дни, с баща ми обсъждаме колко субективно е възприятието дали човек е свободен или роб. Днес, той ми изпрати следната притча, която съкращавам до основното послание:

 ( пълен текст » още 3215 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Последният ден от престоя ни. С Таня и Мария решаваме, че не ни се ходи на плажа. После пък си променяме решението. Отиваме. Ветровито. Крехкият ни китайски чадър се гъне около спиците си и за да не го гоним по плажа, го заравяме полулегнал в пясъка. При нас пристига една червенокоска от групата, към 40-50-годишна дебеланка, която винаги си наемаше шезлонг заедно със също тъй червенокоса приятелка.

 ( пълен текст » още 3715 знака | оценка: няма ) 

Да съм като другите деца, когато те са добри. Да не съм като другите деца, когато те са лоши.

 ( пълен текст » още 1089 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.“ - Сузуки

Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето? Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има своя сянка. Но… невидимото, преображенията на духа в сърцето, са винаги млади и красиви. Все по-млади и по-красиви с всеки изминат ден, месец, година. Кое си ти? Кое съм аз? Видимото? Или невидимото?

 ( пълен текст » още 2461 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Границата с Албания беше на някакви си 50 километра от Улцин. Пътят, който се виеше в планината, изведнъж спря пред дървена барака, представляваща Гранична полиция. Не ни провериха паспортите, а само поискаха списък на пътниците от Николай.

 ( пълен текст » още 5354 знака | оценка: няма ) 

Винаги съм се чудела защо много често хората казват, че животът е борба, че за да успееш, за да си удовлетворен и щастлив, трябва да се бориш. В този миг пак недоумявам за какво и с кого трябва да се състезавам, кого и какво трябва да надвивам и побеждавам. И защо? – питам се.

 ( пълен текст » още 6038 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И си мисля за Сократ и завещанието му..."Никому нищо не дължа, освен един петел за Асклепий.” Да подиграваш боговете, да подриваш устоите на родния си град - полис АфИна, и да предпочетеш и изпиеш чашата с отрова, вместо да послушаш влиятелните си приятели и да избягаш, сиреч да спасиш животеца си...

 ( пълен текст » още 1566 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали - каза Николай. ) в посока към Дубровник.

 ( пълен текст » още 2974 знака | оценка: няма ) 

Преди тридесет и девет години точно на този ден отидох с жена си и тригодишния ни син на море. Колегите ми казваха, Любо, не е ли късно. Но нали жена ми работеше в КЕЧ-а на В. Търново като млада зъболекарка, нямаше как да й дадат по-ранна смяна.

 ( пълен текст » още 3177 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

И ето ме днес, светец за пред Бога.
По целия път, кой до мене вървя?
Кой ми помогна когато не можех
доброто от злото в света да деля?

 ( пълен текст » още 3590 знака | коментирай | оценка: няма )