 | Облаци от чудоПубликувано от alfa_c на 06.02.2019 @ 16:41:13 (182 четения) автор: anaangelova..Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите...Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването.Сякаш е топло, нежно, меко, красиво...Между долу и горе няма прегради,а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
Заседнали сме неподвижни в тоя влак вече три часа. Според разписанието на БДЖ вече би требвало да е финиширал у София, но не. Между другото, работата на следствените групи на терен нема нищо общо със епизоди от сериала "местопрестъплението". Бавно, леко, ние бърза работа немаме е девизът. Приятно е за окото, некак ненатрапчиво и нетревожно. Нищо общо със екшъна и съспенса от екрана.
Пустота и цветовеПубликувано от Administrator на 22.01.2019 @ 17:54:40 (171 четения) автор: anaangelovaПолетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е.
Уважаеми самоубийци, моля, не правете така. Незабавно сменете метода си на самоубийство. Ореола, който един велик роман е хвърлил върху Ана Каренина и нейните дела трябва незабавно да се разруши. Безмилостно.
На път из кресненското дефилеПубликувано от Administrator на 16.01.2019 @ 14:53:25 (288 четения) автор: mitkoeapostolovЗа средностатистическия българин, кресненското дефиле представлява последната транспортна тапа, която пречи на безметежното магистрално преминаване на югозападна България в търсене на желаното Бяло море. И така, прелитайки покрай замиращите села и градове, които магистралата обезсмисля и унищожава, човек пропуска да научи и осъзнае какво е представлявало мястото в миналото и колко важно може да е в бъдеще.
Различни тишиниПубликувано от Administrator на 13.01.2019 @ 16:01:17 (225 четения) автор: pavli Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина.
Когато обичашПубликувано от Administrator на 13.01.2019 @ 12:58:20 (178 четения) автор: anaangelova...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност…
На Коледа се коли прасеПубликувано от anonimapokrifoff на 25.12.2018 @ 14:31:20 (157 четения) автор: LeoBedrosianВероятно тая тема е била повече за някой форум, отколкото за мястото на художествени произведения. Да, ама като толкова много сърби, как да не я почешеш?
Винаги по време на някой светъл християнски празник си спомням, че на тоя свят има и други, заслужаващи не по-малко от християните спасение. Добри, работливи, разумни, чисти и почитащи майка си и баща си мюсюлмани,
С този текст ще ви разкажа за необходимата вяра. Никога не съм се задълбочавал в изучаването на Библията или някаква църковна догма. Считал съм, че това са писания подобни на днешните статии за светските личности и техния живот. По-нископоставените хора описват живота на богатите и известните по тяхното си време. Досадните, подробно описани действащи лица и техните действия с давност от две хиляди години, са неразбираеми за съзнанието ми на човек от 21-ви век. Мотив да се занимаваш с тях е или влиянието на роднина, или искрената вяра, че написаното е истина. Наскоро, попаднах случайно на откровението "и всичко тайно ще стане явно". Стреснах се и ме побиха тръпки. А не е ли така в наши дни? Не направиха ли компютрите, камерите, смартфоните, наблюдението от космоса така, че индивида вече не може нищо да скрие? Всичко е явно и се запитах как е станало това и какво означава. Редовете по-долу в текста са моят опит за отговор.
УханияПубликувано от anonimapokrifoff на 22.12.2018 @ 11:26:53 (152 четения) автор: ivliter ранния влак утрото нагази в часовете на деня. То пристигна с тропота на колелата и звънтежа на стоманените релси. Самотно и провлечено отекна надалече пискливата локомотивна свирка и събуди в мен далечен спомен. Баща ми се връщаше от нощна смяна с бял като утрото топъл хляб в ръцете. Вместо
| | |
|
Ухания » показани от заявени |
Публикувано на 22.12.2018 @ 11:26:53 (152 четения)
автор: ivliter » раздел: Есета, пътеписи
ранния влак утрото нагази в часовете на деня. То пристигна с тропота на колелата и звънтежа на стоманените релси. Самотно и провлечено отекна надалече пискливата локомотивна свирка и събуди в мен далечен спомен. Баща ми се връщаше от нощна смяна с бял като утрото топъл хляб в ръцете. Вместо
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|