Имам 60 мл. кислород, половин пластмасово шише с вода от кранче, бонбони с вкус на круша и някакъв черен шоколад, дето да ми вдига нивото на серотонина, че мойто открай време удря дъното и то баш ей в тоя сезон, дето ни е зима, ни е пролет. Деанксит нямам. И рецепта също.

 ( пълен текст » още 8905 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Какво е доброто? Доброто е да помогнеш на другия, да му подадеш ръка в труден момент, доброто идва там където най-малко го очакваме от някого. Доброто е висш дар за всеки човек, който е висша проява на благородство, помощ и подкрепа.

 ( пълен текст » още 3056 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.

 ( пълен текст » още 2015 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не ме е страх от смъртта! Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла, с пердета от липов цвят.

 ( пълен текст » още 3145 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Познавам двама-трима души, за които смятах, че са овладели ежедневното напрежение и успяват да са весели и спокойни. Те всички карат Тойоти Приус. Наскоро разбрах, че всички те също така употребават медикаменти с рецепта, от онези, със странните имена завършващи на „зак“ и „зин“.

 ( пълен текст » още 2076 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Сутринта господарката дойде в кухнята, огледа се и нищо не каза. Само ме прати долу пред вратата с една кана да чакам млекаря и заръча да внимавам като се качвам по стълбите да не разлея млякото. После го свари, сипа в три чаши и ги сложи на масата, а другото, в един много бял и лъскав съд с изрисувани алени макове по него го занесе в гостната, защото там господарят си пиел кафето с мляко.

 ( пълен текст » още 2927 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Някой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам.

 ( пълен текст » още 4168 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дядо Димитър
Както вече казах, аз този мой дядо съм го виждала само веднъж. Защо е така знае само мама, но и тя вече не може да ми каже. Докато сме деца и даже докато не стигнем до известен праг във възрастта не се интересуваме много от рода си, а после вече няма кого да питаме.

 ( пълен текст » още 2486 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Баба ми Руса
В оскъдните ми спомени за нея баба ми Руса седи на стол вкъщи, дошла е на гости, нарежда на мама Радо това, Радо онова и не се усмихва. Сигурно съм я намразила на момента, защото никой не се обръща така към мама и няма толкова безцветни очи, противно бяло лице и нос, който стърчи като залепено папие-маше по средата му. След

 ( пълен текст » още 4381 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Градът, във който не отидох.

 ( пълен текст » още 1198 знака | 7 коментара | оценка: 5 )