Извадих си тетрадката и я отворих. Когато свърши часът, се запътих към шкафчето си. Отворих го с надеждата да се сетя, за какво бях дошла. Погледнах, имаше всичко освен отговори на въпросите, които ме измъчваха.

 ( пълен текст » още 6172 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато чух думите му, се задавих със закуската. Значи, момчето, което искаше да се махне възможно най-бързо от града и ме лъжеше постоянно, искаше да остане при мен и да учи в моето училище. Той се беше побъркал! Имаше нещо, което го задържаше тук и трябваше да разбера какво е.

 ( пълен текст » още 12588 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори.

 ( пълен текст » още 17068 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

На пръв поглед, посланикът изглеждаше досущ като човек. Хуманоид. Сива дреха, подобна на наметало, с качулка, го покриваше изцяло. Виждаха се само ръцете до китките. И краката до глезените, обути в сандали, на босо. Цветът на кожата му беше розово човешка, много светла.

 ( пълен текст » още 22734 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дафни беше на фотосесия, защото бе модел. Когато излезе от студиото за снимки, я блъсна кола и тя изпадна в безсъзнание. По спешност бе приета в болница, където казаха на родителите и, че е в будна кома. Докато лекарят обясняваше на родителите и никой не предполагаше какво се случва в главата на Дафни. Младата красавица бе като Снежанка, изгубила представа за реалността, тя попадна във вихъра на фантазията си:

 ( пълен текст » още 2816 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

– Здравей! – Казва марсианецът.
Вдигам помътен поглед от учебника. Той е цъфнал на сред стаята и лениво помахва с антени. Поемам дълбоко дъх и броя до десет. После много спокойно казвам:
– Виж какво Марс… Ела утре!

 ( пълен текст » още 6405 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощта прониква зад пердетата
и взима мойта светлина,
за да я хвърли на паветата,
където аз останах да лежа.

 ( пълен текст » още 770 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в другия."

 ( пълен текст » още 4820 знака | коментирай | оценка: няма ) 

След като се настани на шофьорската седалка, Денис се загледа в емблемата, изобразена на волана – незнайно защо му напомняше на комбинация от три пръста с преобладаващ среден.

 ( пълен текст » още 5598 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Откъм сгушеното между две офис сгради павилионче се носеше миризма на скара и пържени картофки. Възпълната продавачка се усмихваше с половин уста на клиентите, докато сръчно обръщаше пържолите и кюфтетата. Бялата й престилка беше опръскана с мазнина и отчаяно се нуждаеше от пране.

 ( пълен текст » още 12660 знака | коментирай | оценка: няма )