ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: AlbireoMKG
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14010
Онлайн са:
 Анонимни: 419
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 420
Онлайн сега::: Albatros
 | МастъркефПубликувано от Administrator на 19.07.2020 @ 11:54:40 (111 четения) автор: mitkoeapostolovПетровден. Градината на баба. Първият узрял домат. Напечен от слънцето. Филия ръчен хляб, подгизнала от олио и поръсена с чубрица, червен пипер и сол, парче прясно козе сирене.
Илюзията на изобилиетоПубликувано от Administrator на 18.07.2020 @ 12:03:34 (115 четения) автор: mitkoeapostolovЕдин вид сирене, сто процента мляко. Двеста вида сирене от палмово масло, примеси и суроватка. Един вид градински домат – топъл, уханен и свеж. Сто вида купешки домати – пластмасови, безвкусни, изпружени като нацисти.
Аз съм Ахмед ДоганПубликувано от Administrator на 14.07.2020 @ 14:20:09 (104 четения) автор: mitkoeapostolovАмбициозни политици дебаркират на плажа Росенец и забиват българското знаме. Започва пореден политически скандал – „Ууу”, „Долу”, „Корупция”, „Мафия”, „Искаме да се спазва закона”. Звучи логично. На пръв поглед.
Не знамПубликувано от Administrator на 26.06.2020 @ 14:16:59 (104 четения) автор: mitkoeapostolovВ последните няколко седмици, по някаква причина, ме връхлетя силно вдъхновение за есета на различни теми. Писах за родителската любов, силата да се откажеш, недостатъците на съвременния състезателен свят, американската мечта и образование, бягството от неприятната реалност, смисъла на честността, силата на прошката, илюзията на притежанието, желанието да променя света, нуждата от вяра.
ВяраПубликувано от anonimapokrifoff на 25.06.2020 @ 09:27:40 (141 четения) автор: mitkoeapostolovНа осемнайсет напуснах България с идеята да емигрирам завинаги. Защо? Нямах вяра, че тук ще получа справедлива възможност за реализация. На двайсет и осем ме беше страх да напусна работа в банката, която не ме правеше щастлив. Защо? Нямах вяра, че ще намеря друга работа, с толкова добри възможности. На трийсет и три реших да променям света. Защо? Нямах вяра, че е достатъчно справедлив. На трийсет и шест получих бърнаут. Защо? Нямах вяра, че ще получа навреме всичко, за което съм мечтал, за да мога да му се насладя. И до ден днешен имам усещането, че не вярвам на себе си напълно.
Из Публикувано от anonimapokrifoff на 24.06.2020 @ 09:49:38 (130 четения) автор: lirik1Моят влак, с който пътувам във времето на безвремие, с ВИП класа, една скромна първа класа, спален, вагон-ресторант, десетина вагона втора класа и много от така наречените "конски вагони", постлани със слама и без таван. За пенсионери и безработни. Този влак вече трийсет години пътува за никъде, бавно пускайки мазен дим и ритмично трака трак трака трак, няма край няма как, трака трак няма как трака трак...
Искам да променя светаПубликувано от Administrator на 23.06.2020 @ 12:53:18 (126 четения) автор: mitkoeapostolovВръщайки се назад към юношеските ми години, отчетливо си спомням много интензивно и всеобхватно чувство – искам да променя света. Как? Към по-добро. Кое е по-добро? Всички хора да са щастливи. Как да стане? От всеки му според възможностите, на всеки му според нуждите.
Силата на прошкатаПубликувано от Administrator на 21.06.2020 @ 11:04:05 (131 четения) автор: mitkoeapostolovПърви клас. Народните танци – първият ми досег с тъмната страна на реалността. Може би защото другите деца идваха от по-слабите училища в града, може би защото идваха от друга социална класа, може би защото вкъщи ставаха свидетели на насилие и имаха нужда да го упражнят върху някой.
За чест и славаПубликувано от anonimapokrifoff на 20.06.2020 @ 09:44:05 (127 четения) автор: mitkoeapostolovПреди няколко седмици, телефонът ми звънна настойчиво. Погледнах – непознат номер. Още не бях станал от леглото и затова не вдигнах. След минута звъненето се повтори. След това се потрети. Накрая получих десетина съобщения. Да не е починал някой? – помислих си.
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|