 | Писах, плаках и се смяхПубликувано от anonimapokrifoff на 14.04.2022 @ 11:18:54 (39 четения) автор: Albatros... сигурен съм, ще напусна скапания свят в зори –
без стотинки за закуска – и за биричките три,
от крайбрежната алея ще си литна – с НЛО,
синовете ще отлеят на пръстта шише мерло,
гаджетата ще поплачат срещу някой папарак,
Това е моят истински ЖивотПубликувано от anonimapokrifoff на 12.04.2022 @ 16:00:57 (36 четения) автор: Albatros... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен,
понякога да слизам край морето
Лошите момчетаПубликувано от anonimapokrifoff на 10.04.2022 @ 09:41:09 (42 четения) автор: Albatros... понякога от лошите момчета
Жените чакат все добри неща –
например, да разкъсат на парчета
ужасната им женска самота.
Тази любов невъзможнаПубликувано от Administrator на 29.03.2022 @ 14:28:53 (64 четения) автор: ringoМоже би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод.
Всичко ще бъде по-лесно.
Чакам следващите 100Публикувано от Administrator на 29.03.2022 @ 12:26:56 (47 четения) автор: Albatros... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, ангел с дяволски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца,
нощем в лунната пирога мятах се на абордаж! –
Писмо до моите мъртви приятелиПубликувано от Administrator на 28.03.2022 @ 18:31:30 (39 четения) автор: Albatros... щом разровичкам старите архиви, които съм натрупал у дома,
в стайчето ми се връщат – като живи, приятели, слетели на писма,
и аз захвърлям вехтите албуми, да ги прегърна – искам, от сърце,
и най-подир неказаните думи да им река! – с пресъхнало небце,
Отключени двериПубликувано от anonimapokrifoff на 26.03.2022 @ 09:05:38 (47 четения) автор: YOTOVAVAКой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни.
Ключът за вкъщиПубликувано от anonimapokrifoff на 26.03.2022 @ 09:03:39 (43 четения) автор: AlbatrosПонявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава,
но няма никъде ключар,
| | |
|
Всички твои усмивки » показани 10052 от 50000 заявени |
Публикувано на 28.09.2008 @ 16:41:34 (446 четения)
автор: elsion » раздел: Поезия
Всеки ден тя осъмва премръзнала,
до окъпана в утрото маса,
със среднощни въздишки поръсена,
неразтребена и порцеланова,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|