Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия.
Покрай бездомника и песента търкулна се една монета,
И уморена стихна есента върху разбитите павета.
Заметна листопадните поли, подви коляно, седна бавно.
Забързани към светлото коли, нетърпеливи и парадни,
Токсична мръсна плесен превзе среднощ града.
Прелял – от злост и бесен, талазът на дъжда
разбунената есен обагри във ръжда.
От гърмели разтресен, кварталът удържа.
Токсична мръсна плесен превзе среднощ града.
Прелял – от злост и бесен, талазът на дъжда
разбунената есен обагри във ръжда.
От гърмели разтресен, кварталът удържа.