Не са напукани от студ
прехапвам ги при всяка твоя дума
при всеки опит да вървиш назад
при всяко "Стига" помежду ни

 ( пълен текст » 391 байта още | 6 коментара | рейтинг: 5 ) 

Годините те учат на неща,
които дните не познават...

 ( пълен текст » 897 байта още | 12 коментара | рейтинг: 5 ) 

(в кварталното капанче)

 ( пълен текст » 858 байта още | 29 коментара | рейтинг: 5 ) 

Събирам спомени в кутия

 ( пълен текст » 501 байта още | 27 коментара | рейтинг: 0 ) 

Имам си там, на таванче едно,
малко прозорче към детството.

 ( пълен текст » 852 байта още | 19 коментара | рейтинг: 0 ) 

Поньо, или Панайот, беше от емблематичните луди на града. Денонощно кръстосваше улиците с някакво проскубано куче и с неизменното въженце в ръцете си, което въртеше неуморно. Беше около четиридесетгодишен и кротък, но ако се случеше да го наобиколят хлапетии, да подвикват и да го замерят с камъни, побесняваше и крещеше: „Ааааа! Ефеее! Чужд баща, ааааа! Рижата вещицааа!”. Децата хукваха – ужасени от смъртна опасност плъхчета, грамадният Поньо се тресеше в конвулсии няколко минути и повтаряше едно и също, после се успокояваше и продължаваше по пътя си.

 ( пълен текст » 13897 байта още | 37 коментара | рейтинг: 0 ) 

Причина за смъртта
е премълчаното „Обичам те!”

 ( пълен текст » 930 байта още | 10 коментара | рейтинг: 5 ) 

Студено е.
Замръзвам в мълчината.

 ( пълен текст » 377 байта още | 11 коментара | рейтинг: 5 ) 

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.

 ( пълен текст » 438 байта още | 35 коментара | рейтинг: 0 )