Светлин отскоро бе на улицата. Постепенно неволята го бе научила да се справя с обстоятелствата, които суровия живот редовно поднася на децата си. Бе изгубил всичко – майка си, семейството, ипотекираната къща, учението, приятелите, дори и неизползваните тигани на леля си Надежда, забутани нейде в скрина...

 ( пълен текст » още 3427 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за класик Боян Иванов Пасков.

 ( пълен текст » още 22147 знака | коментирай | оценка: няма ) 

— Бъди с мен! Бъди още веднъж, макар и за последно...
Калин отметна ръката си и обви талията ѝ.

 ( пълен текст » още 3306 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

- Представа си нямаш колко ми се искаше да имам твоята дарба живот.

 ( пълен текст » още 2093 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В памет на баща ми

Юлският ден настъпи рязко – с огненожълтото голямо слънце, което се показа на хоризонта и обичайната топла наситеност на въздуха.

 ( пълен текст » още 4585 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Отидох на тази среща с огромно нежелание. Първо – защото не бях във форма, и второ – защото се опасявах да не дойде Мартин. Не исках да го виждам, по-скоро не исках той да вижда мен. Да, отношенията ни бяха особени. Всъщност какви ти отношения! От пет години не се бяхме засичали. Той не ми се обаждаше, а и аз не му се обаждах. Нищо чудно да се беше оженил и да имаше деца. Казвах си, че от това изобщо не ми пука. Иначе лесно можех да се сдобия с информация за него, като поразпитам бившите си съученици. Но не, това бе под достойнството ми.

 ( пълен текст » още 8833 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

— Изяж си вечерята!
— Няма...
— И снощи не хапна.

 ( пълен текст » още 6785 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

— Стягай се, жено, кметица ще ставаш! ‒ извика гръмко Генади и тръшна вратата зад себе си. Ухилен до уши, приближи до гледащата го с недоумение жена и повтори: ‒ Кметица ще ставаш, не чу ли?

 ( пълен текст » още 10758 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В службата теглихме жребий и за жалост на мен се падна „честта“ да отида на свиждане на шефката. Предния ден един колега бе извадил късата клечка. Не се бе оплакал човечецът, аз също не смятах да се оплаквам. Късмет, какво да се прави. От друга страна и тя е човек. Колкото и да я мразят всички, заслужава поне малко внимание. Най-хубавото от цялата работа бе, че тя нямаше да може скоро да вилнее в офиса. Наслаждавахме се на невиждано допреди седмица спокойствие.

 ( пълен текст » още 7486 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!

 ( пълен текст » още 10127 знака | коментирай | оценка: няма )