Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: 360carscan
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13912

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 2
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: steelsoul
:: Cyriana

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиЛятото на моето недоволство...

Публикувано от alfa_c на 06.09.2018 @ 15:57:42 (283 четения)

автор: Kanegan
Беше горещо и дъждовно лято.Объркани и уплашени за своето жалко съществуване люде бързаха да се заситят, осигурят, подплатят с всичко.Като за последно.Сякаш идваше краят на света.Работех в неуютна закусвалня.Пак за пари, без да се вслушвам в поривите на сърцето или живота на душата си.Беше тежко и безумно, недоволно време.Потиснатите ми емоции ме разяждаха, като гнилостни червеи, а душата ми бавно боледуваше,клонях към своята смърт.


 ( пълен текст » още 6089 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиРодопско сърце - 9

Публикувано от anonimapokrifoff на 05.09.2018 @ 11:16:52 (136 четения)

автор: LIANIK
***

Вечер, когато слънцето погалеше, като за последно върхарите на боровете, приплъзнеше се по чукарите и оставеше след себе си тъмнината да ги обгърне, Родопа планина бавно заспиваше и натежаваха звуците от тишината в изплъзнал се, вековно повтарящ се миг, преди да надвият нощните шепоти.


 ( пълен текст » още 14974 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиСега си ми паднала 20

Публикувано от alfa_c на 02.09.2018 @ 10:24:02 (262 четения)

автор: heel
Телефонът ми звънва, докато пуша цигара след края на смяната. Поглеждам екрана. Непознат номер. Изведнъж нещо започва да ме човърка. Незнайно защо ми се струва, че ще е голяма грешка, ако вдигна. Секунда по-късно се отърсвам от лошото предчувствие и приемам обаждането.


 ( пълен текст » още 4809 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиТова е повече от любовта

Публикувано от Administrator на 01.09.2018 @ 14:58:52 (133 четения)

автор: sav11
Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му.
„Опариха” го и той се събуди.


 ( пълен текст » още 2418 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиКалдъръмената гора

Публикувано от anonimapokrifoff на 01.09.2018 @ 10:26:23 (139 четения)

автор: hristam
От всичко на света най-мразех да оставам сама, още от дете. Чувствах се безпомощна и несигурна, може би защото от малка бях свикнала край мен да има някой, който да ми помага и в крайна сметка да върши цялата работа вместо мен.
Докато бях ученичка майка ми изцяло се бе посветила на мен - аз бях нейната принцеса, и, разбираемо, получавах цялото внимание и грижи единствено за себе си. По-късно, когато заминах в съседен град да продължа образованието си, родителите ми купиха малък апартамент за мен, за да не се налага да се съобразявам с капризите на непознати съквартирантки по чужди квартири.


 ( пълен текст » още 15905 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиЗелени мухоморки

Публикувано от Administrator на 31.08.2018 @ 17:03:38 (176 четения)

автор: CheGuevara
МОМЧЕТО

Здравей Слънчице!
Не мигнах цяла нощ!...Още усещам аромата на косите ти...Досега не бях усещал това чувство да държа в ръцете си своята половинка, отредена ми от Бог!....


 ( пълен текст » още 14738 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиСладко от смокини

Публикувано от anonimapokrifoff на 30.08.2018 @ 14:37:23 (182 четения)

автор: hristam
Съвсем в края на лятото, когато сладостта му остава по устните, в очите и в медените спомени, е време да ви почерпя с моето току-що забъркано

Сладко от смокини


 ( пълен текст » още 10370 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиСърдита

Публикувано от alfa_c на 26.08.2018 @ 18:23:38 (214 четения)

автор: heel
Такива неща трудно се прощават. Винсънт осъзнаваше, че е допуснал голяма грешка, признавайки си. Ако не си бе признал, отношенията с жена му Летисия вероятно щяха да са доста по-нормални. Странният изблик на искреност бе направил атмосферата в дома им непоносима.


 ( пълен текст » още 7550 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиКръст от пепел

Публикувано от viatarna на 25.08.2018 @ 10:19:10 (248 четения)

автор: KBoianov
Кръст от пепел

Бягам. Дърветата шепнат, предаващи си ужасните новини, които нося.
Тихо е в рилските селения. Само препускащото ми сърце се опитва да изкачи стръмната пътека към пещерата.
Тежко е. Дисагите с книги убиват дясното ми рамо. Намествам ги от двете си страни като кон, плувнал в пот.
Страшно е. Страх ме е от ятаганите на арнаутите. Страх ме е от лумналите пламъци, поглъщащи като хала Рилската обител. Писъците на монасите още ехтят в ушите ми. Аз съм 12 годишно момче, а трябва да надбягам самия страх...


 ( пълен текст » още 15009 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДобре дошли...

Публикувано от Administrator на 24.08.2018 @ 17:40:02 (171 четения)

автор: edelweiss_95
Небето над Загреб раздигаше своите облаци и отваряше път на жарките лъчи. Усещаше се предстоящият преход между лято и есен, който настъпваше с всяко следващо утро. Мале́на се разсъни. Някой съвсем плахо открехна вратата на купето. Възрастен мъж, държейки поднос ѝ поднесе чай. Тя му благодари с вежлив поглед и отново облегна уморената си глава върху дебелото стъкло. В съзнанието ѝ изплуваха бледи петна, които тя едва успяваше да съедини в един общ пъзел.


 ( пълен текст » още 3197 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 


добави твой текст О писменах » показани 40637 от 50000 заявени
добави твой текстПубликувано на 29.05.2017 @ 13:28:31 (267 четения)

автор: karabalak » раздел: Поезия

О писменах, вии корèни,
разтягани
в уста на политици ниски
слагани

 ( пълен текст » коментирай » оценка: няма ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

10.01.2021 год.
»  Зеленоока
05.01.2021 год.
»  Щрих от Вавилон
02.01.2021 год.
»  Стегни се
29.12.2020 год.
»  Рани
28.12.2020 год.
»  Да бъдеш някой друг
27.12.2020 год.
»  Воайор
23.12.2020 год.
»  Тялото на Ника
22.12.2020 год.
»  Любовни пари
18.12.2020 год.
»  Кратката любовна история на една начинаеща феминистка
»  Грях
17.12.2020 год.
»  Кръговрат
15.12.2020 год.
»  Чехлите от татко
14.12.2020 год.
»  Не си съвършена
13.12.2020 год.
»  Майка
11.12.2020 год.
»  Кметски избори
06.12.2020 год.
»  И тя е човек
»  Щърк и врана
04.12.2020 год.
»  Аз умрях на тротоара
03.12.2020 год.
»  Ялена
29.11.2020 год.
»  Стълби
27.11.2020 год.
»  Хиляда и триста години България
»  Латинка
22.11.2020 год.
»  Първият път
19.11.2020 год.
»  Присъда за поета
16.11.2020 год.
»  В стаята на Рони
14.11.2020 год.
»  Мъж за мама
10.11.2020 год.
»  Прочети отново Оруел
01.11.2020 год.
»  Дизайнер на мълчание
28.10.2020 год.
»  Падаща звезда
27.10.2020 год.
»  Приказки от Родопа планина
23.10.2020 год.
»  Безнадеждно
04.10.2020 год.
»  Можете да си я приберете
29.09.2020 год.
»  Кристалната топка
28.09.2020 год.
»  Монахинята
27.09.2020 год.
»  Кодово име Моник (продължение)
23.09.2020 год.
»  Кодово име Моник
14.09.2020 год.
»  Русалка
08.09.2020 год.
»  Ваканция в Улцин-3
24.08.2020 год.
»  Тъпкано
18.08.2020 год.
»  Следвай знаците

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене