| Изгряваща звездаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.12.2021 @ 07:06:31 (92 четения)автор: Virginia Във въображението ми всички кораби са огромни. В сравнение с тези които акустират на Морска гара Варна, те са гиганти! Обичам да се разхождам по Вълнолома, да съзерцавам плаващите кораби и да мечтая за морски приключения…
Болградска перлаПубликувано от Administrator на 09.12.2021 @ 17:58:46 (119 четения)автор: Virginia Огромната спалня в Болградския хотел напомняше на акостирал кораб в самотно пристанище. Орлин спеше до Олга в белите платна на завивките. Тя го гледаше как се е излегнал. Младото му тяло излъчваше магнетична сила и всичко у него беше безупречно.
По-голямата дъщеряПубликувано от Administrator на 04.12.2021 @ 15:49:57 (139 четения)автор: svdonchev Жена му почина най- неочаквано и той се озова вдовец с две пораснали дъщери. Изстрада мъката си мълчаливо, в обичайна студенина и не си позволи да покаже колебание пред никого. После строг, подреден, стриктен във всяко движение след дългата служба в поделението, Данаил въведе ред и правила в дома, доста различни от тези на покойната домакиня.
Момичето със сияйната усмивкаПубликувано от anonimapokrifoff на 03.12.2021 @ 11:39:00 (134 четения)автор: Heel Запознах се със Сия на един студентски купон малко преди завършването на университета. Първо, естествено, видях сияйната й усмивка. И си помислих, че тя е най-очарователното момиче на света. Нещо в мозъка ми изключи за момент и после осъзнах, че не мога да мисля за друго, освен за нея. Чудех се дали е възможно родителите й да са знаели, че ще има сияйна усмивка и затова да са я кръстили Сия. Това са глупости. Името „Сия“ няма нищо общо със „сияйна“, доколкото знам.
Теория на омразатаПубликувано от Administrator на 01.12.2021 @ 15:33:57 (112 четения)автор: vlakant -Здравейте, пичове! – каза Джони, влизайки в „При Бай Гошо“ и изтърсвайки се като мокро куче. - Навън е ужасно! Мразя го това време в София!
-Едно време бяхме „момчета“. Но явно вече сме остарели и имаме нови титли. – Васо примляска и събра пяната от брадата си.
След половин годинаПубликувано от Administrator на 30.11.2021 @ 16:56:25 (103 четения)автор: ZAGORA Изминаха шест месеца от началото на това необикновено преживяване. Дълго се упражнявах в събиране на две и две. Бавно напредвах, но един ден накрая открих, че сборът им е четири.
Импресия 9.5Публикувано от Administrator на 22.11.2021 @ 19:34:09 (116 четения)автор: vlakant Тя беше невероятно красива. Дългата, вълнообразна коса ограждаше лице с правилни форми, гръцки нос, естествено плътни устни и най-красивите очи, които някога сте виждали. Синьо-зелени, огромни, в които просто изчезваш, потъваш. Момент!
Човекът, който храни гълъбитеПубликувано от anonimapokrifoff на 15.11.2021 @ 09:44:51 (127 четения)автор: lubara - Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото си казах, защо да не си я подаря по случай тези години, които скоро навършвам. Все пак юбилей, не е обикновен ден.
Стела, момичето със сините очиПубликувано от Administrator на 14.11.2021 @ 12:56:57 (130 четения)автор: lubara Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме, време е за море.
РазплатаПубликувано от Administrator на 05.11.2021 @ 13:46:27 (172 четения)автор: liulina Старата къща проскърцваше от време на време, което създаваше чувството, че живее собствен живот. Малки крачета тичаха по стълбите от втория етаж. Чуваше се детски смях и глъчка. От прозореца на тавана проблесваше светлинка, сякаш някой беше запалил свещ.
| | |
|
Разплата » показани от заявени |
Публикувано на 05.11.2021 @ 13:46:27 (172 четения)
автор: liulina » раздел: Разкази
Старата къща проскърцваше от време на време, което създаваше чувството, че живее собствен живот. Малки крачета тичаха по стълбите от втория етаж. Чуваше се детски смях и глъчка. От прозореца на тавана проблесваше светлинка, сякаш някой беше запалил свещ.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|