Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Radinche
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13856

Онлайн са:
Анонимни: 169
ХуЛитери: 5
Всичко: 174

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: LeoBedrosian
:: CheGuevara
:: haboob
:: Iony_ada

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2020 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиДрямка

Публикувано от anonimapokrifoff на 13.03.2019 @ 10:18:57 (83 четения)

автор: Heel
Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.


 ( пълен текст » още 7485 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиКъдето сме родени

Публикувано от Administrator на 11.03.2019 @ 18:18:47 (134 четения)

автор: giro
Реката подскачаше по дъното на дерето. Масивните буки все още пазеха сянка, въпреки че вече бяха посипали стръмните й брегове с прясна шума. Водата течеше с гръмогласен шепот, но можеше да се отличи къде той е по-приспивен и къде смесен с невъздържан смях.


 ( пълен текст » още 1910 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиКорито

Публикувано от Administrator на 05.03.2019 @ 16:31:01 (171 четения)

автор: Heel
Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми едно такова хубаво, спокойно.


 ( пълен текст » още 10739 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиДо другия живот, когато бъдем котки

Публикувано от Administrator на 05.03.2019 @ 14:28:02 (101 четения)

автор: gfstoilov
1.
Два стръка от пролетни цветове се родиха в един и същи миг, нежно докоснати от полъха на южния вятър. Отвориха едновремено очи, протегнаха листенца към светлината и се усмихнаха един на друг. Бяха се появили на две съседни дръвчета, докосващи се с някои от клонките си.


 ( пълен текст » още 4359 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиКато мъртва вода

Публикувано от alfa_c на 04.03.2019 @ 18:18:57 (119 четения)

автор: hristam
Дойдоха в кабинета в края на работния ми ден, когато вече си правех планове за уикенда. Току-що бях освободил сестрата - наскоро бяха оперирали майка й.
Ако беше само той, със сигурност щях да му кажа да изчака колегата ми и да си тръгна. Но после видях нея - миловидна млада жена с толкова грациозна фигура, че дори накуцването не можеше да я загрози. В първия момент ги помислих за баща и дъщеря, но се оказаха семейна двойка.


 ( пълен текст » още 11471 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНеизвестност

Публикувано от Administrator на 02.03.2019 @ 17:53:48 (66 четения)

автор: ZAGORA
Коварството е в сетивата.
Съзнанието уподобява и внушава,
че незначителното, мимолетно” аз”
значимост от пръстта създава.


 ( пълен текст » още 1103 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиЖест

Публикувано от Administrator на 27.02.2019 @ 19:38:47 (89 четения)

автор: Heel
Той чакаше пред входа на болницата, крачейки нервно напред-назад. Проверяваше често колко е часът; стрелваше с поглед вратата, когато някой я отвореше. Бе притеснен, копнееше да разбере дали всичко е наред.


 ( пълен текст » още 4771 знака | коментирай | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиГрозните

Публикувано от Administrator на 24.02.2019 @ 20:04:45 (178 четения)

автор: Heel
От доста време я следя във Фейсбук. Чета постовете й, разглеждам снимките и видеата. Няма да е пресилено, ако кажа, че се чувствам задължен да я проуча подробно. За мен тя е нещо като мисия.


 ( пълен текст » още 4531 знака | коментирай | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиАсансьори

Публикувано от alfa_c на 17.02.2019 @ 11:05:31 (85 четения)

автор: jan
Тя обича къщи, а къщата й представлява огромен маков апартамент, в който има многобройни вази, пълни с изкуствени хризантеми.


 ( пълен текст » още 6205 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиЯкето

Публикувано от alfa_c на 17.02.2019 @ 11:01:43 (142 четения)

автор: tsveti
В меката люлка на съня той я беше прегърнал и внимателно я разсъбличаше, целуваше я бавно и я галеше с дългите си пръсти, под които тялото ѝ винаги омекваше като горещ мармалад. С мъка открехна натежалите си клепки. Протегна ръце да се сгуши в него и празната студена половина на голямото легло я сепна. Отвори очи и осъзна, че наистина го няма. „Тъпата му командировка“ – ядно просъска. Зърната на гърдите ѝ бяха настръхнали от допира на студените му пръсти в съня ѝ. Потърка ги нетърпеливо и трескаво свлече пижамата.


 ( пълен текст » още 9555 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 


добави твой текст Якето » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 17.02.2019 @ 11:01:43 (142 четения)

автор: tsveti » раздел: Разкази

В меката люлка на съня той я беше прегърнал и внимателно я разсъбличаше, целуваше я бавно и я галеше с дългите си пръсти, под които тялото ѝ винаги омекваше като горещ мармалад. С мъка открехна натежалите си клепки. Протегна ръце да се сгуши в него и празната студена половина на голямото легло я сепна. Отвори очи и осъзна, че наистина го няма. „Тъпата му командировка“ – ядно просъска. Зърната на гърдите ѝ бяха настръхнали от допира на студените му пръсти в съня ѝ. Потърка ги нетърпеливо и трескаво свлече пижамата.

 ( пълен текст » 5 коментара » оценка: 5 ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

26.02.2020 год.
»  Огледалце, огледалце
25.02.2020 год.
»  Purgatorium, Част четвърта
23.02.2020 год.
»  Ръката, която…
»  Небесно явление
21.02.2020 год.
»  Недружелюбната
»  Вторият живот на книжите-клошари
14.02.2020 год.
»  Моите апартаментни пируети
12.02.2020 год.
»  Перли
26.01.2020 год.
»  Елиа
25.01.2020 год.
»  Английският пациент
24.01.2020 год.
»  Змията - 2
23.01.2020 год.
»  Змията
22.01.2020 год.
»  Една корава жена
17.01.2020 год.
»  Честит имен ден, Атанасе!
16.01.2020 год.
»  Змията
04.01.2020 год.
»  Ален Делон, ах, този син балон
03.01.2020 год.
»  Като на война
29.12.2019 год.
»  Адвокат Деинска
25.12.2019 год.
»  Музикант
»  Два разговора
23.12.2019 год.
»  Крадец
18.12.2019 год.
»  Доктора и лебедите
17.12.2019 год.
»  Дъжд
13.12.2019 год.
»  Трамвай Страх
12.12.2019 год.
»  Пролетно
»  Ударих колата
08.12.2019 год.
»  Разпилени животи
»  Кукла
29.11.2019 год.
»  Мил човек
28.11.2019 год.
»  Прозрачна любов
23.11.2019 год.
»  Художникът и Модела - 2
21.11.2019 год.
»  По-далече от водата
18.11.2019 год.
»  Къртичето и житената питка
16.11.2019 год.
»  Твърде кратък разказ за едни вилици
10.11.2019 год.
»  Преливане
»  Purgatorium, Част трета
03.11.2019 год.
»  Предложението
31.10.2019 год.
»  Изпитът
28.10.2019 год.
»  Aдaжио
25.10.2019 год.
»  Невидимата забележителност

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 1471

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 3535

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 3299

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене