Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя.

 ( пълен текст » още 2882 знака | оценка: няма ) 

Семейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобно легло, понеже бяха младоженци. След брака те прекарваха незабравими нощи в това легло. Копнежите им за постоянна близост се бяха превърнали в реалност. Въпреки това не можеха да се наситят един на друг. Вярваха, че скоро ще се сдобият с наследник.

 ( пълен текст » още 12959 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваше голяма компетентност.

 ( пълен текст » още 10660 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Взрян в далечината, където хоризонтът събираше в едно точка небето и морето, той не помръдваше от мястото си на скалата. Винаги беше обичал да усеща бриза по кожата си и да допира с поглед величествената повърхност на морската вода. Наслаждаваше се с всичките си сетива, а това го караше да се чувства волен.

 ( пълен текст » още 23961 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал през изминалите девет години. Не биваше да се повтаря.

 ( пълен текст » още 10426 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Утрото беше пролетно и слънчево и това правеше София да изглежда по-малко мръсна и потискаща. Направо изглеждаше хубава.

Харалампи, известен повече като Хари, вървеше по улицата и си свирукаше някаква мелодия, която се беше забила в главата му от преди да излезе.

 ( пълен текст » още 7021 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друга, че се опират и звънтят и при най-слабото потрепване на пода. В неосветения ъгъл на стаята, свита на топка, спи котката. Тя не се вижда, но това е нейното място, винаги е била там и би било странно, ако сега не лежи тихо мъркаща върху своето килимче.

 ( пълен текст » още 4694 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Здравей!” – чу в слушалката любимия глас. – „Обаждам се само да ти кажа „добро утро”. И ще те чакам след два часа на нашата спирка.”

Тя дори не успя да отговори, когато се чу прещракване и телефонът от другата страна се затвори.

 ( пълен текст » още 5232 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

„Туп-туптуп-туп-туп…“ Бастунът на Дана подскачаше по неравните плочник на тротоара, като се мъчеше да подбере най-безопасния път за сакатия й крак. От автобусната спирка до нейното място под ореха имаше около 50 метра, но за нея цяло изпитание.

 ( пълен текст » още 5020 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Баба Ганка имаше бузи, по които червенееха тънки капилярни жилки – също като на ябълките в градината ?. Те бяха особен сорт, който никога не съм намирала по магазините и който растеше само там – в долната градина, на междата между нашия двор и този на съседите. Наситеночервени, сладостни, с една кисела нотка – целите сок и вкус.

 ( пълен текст » още 12330 знака | 1 коментар | оценка: няма )