Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | ЗеленоокаПубликувано от Administrator на 10.01.2021 @ 18:58:41 (26 четения) автор: HeelПътят покрай крепостната стена напоследък бе неприятен. Мануел се стараеше да го избягва. Откъм западната кула често долитаха писъци, от които човек нямаше как да не настръхне. Селяните говореха, че някаква вещица е извършила престъпление и затова я измъчват. Мануел не ги разбираше тези работи, но му се струваше нередно живо същество да бива подлагано на такива страдания. Какво пречеше престъпницата просто да бъде убита? Когато тръгнеше по въпросния път, сърцето му се свиваше от притеснение.
Щрих от ВавилонПубликувано от Administrator на 05.01.2021 @ 16:31:48 (29 четения) автор: yavorkostovЕдва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.
Стегни се Публикувано от Administrator на 02.01.2021 @ 17:29:03 (32 четения) автор: Heel„Стегни се, стегни се!“ – казваше си Аделина Рикова, докато се чудеше какъв тоалет да облече. Притесненията й се бяха засилили в късния следобед. Имаше среща с клиент, но не в офиса, а в ресторант. Предполагаше се, че ще си говорят за бизнес, обаче тя харесваше този мъж и искаше да се представи пред него във възможно най-добра светлина. Все още се самозаблуждаваше, че не е хлътнала кой знае колко много по него.
РаниПубликувано от Administrator на 29.12.2020 @ 13:07:52 (32 четения) автор: VirginiaСъдбата не позволява много щастие! Когато тя повдигне тежката си завеса и то се яви, с усмихнато лице, човек трябва да го грабне и доколкото е възможно да го носи близо до сърцето си.
Да бъдеш някой другПубликувано от anonimapokrifoff на 28.12.2020 @ 14:28:55 (46 четения) автор: yavorkostovКъм девет и половина, след няколко бурни спора на футболна, политическа и филмова тема и още по-бурни приятелски помирения, празненството по случай четиридесетия ми рожден ден утихна, което стори път за „Часът на горещия стол".
ВоайорПубликувано от anonimapokrifoff на 27.12.2020 @ 12:18:41 (32 четения) автор: HeelТелескопът, който си бе закупил Росен, вършеше чудесна работа за разглеждане на града, планината и луната. Не бе от най-скъпите, но все пак имаше тринога, осигуряваща нужната стабилност на образите. Какво ли не видя Росен от терасата си – кълвач, който обработва кората на дърво, намиращо се на около пет километра; белези от ръжда по кубето на далечна селска църква; лунни кратери; туристи на върха на планината. Интересно му бе – като дете той бе мечтал да има такава вещ. От покупката вече бе изминала седмица, но той все още успяваше да намира любопитни обекти. Скоро това занимание щеше да му омръзне, може би.
Тялото на Ника Публикувано от Administrator на 23.12.2020 @ 13:38:39 (41 четения) автор: HeelВиктор се бе влюбил в Ника заради тялото й. Бе я видял и я бе харесал, а после се бе появило онова типично пърхане в стомаха. Предполагаше, че и при другите мъже е така. Все пак красотата е важно нещо. В много общества тя е издигната в култ. Нима не е съвсем естествено партньорите да се подбират по външен вид? Не е ли хубостта начин, чрез който природата гарантира раждането на здраво поколение? Сложни, донякъде философски въпроси. Виктор често си ги задаваше. Защото красотата на Ника напоследък не му носеше щастие, а само временна удовлетвореност. Накрая и удовлетвореността изчезна.
Любовни париПубликувано от Administrator на 22.12.2020 @ 14:59:33 (47 четения) автор: Georgiev89Светлин отскоро бе на улицата. Постепенно неволята го бе научила да се справя с обстоятелствата, които суровия живот редовно поднася на децата си. Бе изгубил всичко – майка си, семейството, ипотекираната къща, учението, приятелите, дори и неизползваните тигани на леля си Надежда, забутани нейде в скрина...
Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за класик Боян Иванов Пасков.
ГряхПубликувано от Administrator на 18.12.2020 @ 14:15:33 (39 четения) автор: Georgiev89— Бъди с мен! Бъди още веднъж, макар и за последно...
Калин отметна ръката си и обви талията ѝ.
| | |
|
О писменах » показани 40100 от 50000 заявени |
Публикувано на 29.05.2017 @ 13:28:31 (267 четения)
автор: karabalak » раздел: Поезия
О писменах, вии корèни,
разтягани
в уста на политици ниски
слагани
|
|
|
| |
 | |  |
 | |