Любовта ми към писането си остана от детството. Вече осъзнатото детство, в което в училище трябваше да започнем да пишем есета. Часът ми минаваше неусетно.

 ( пълен текст » още 4215 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Щрихи от народопсихологическия портрет на българския търговски моряк от 60-те и 70-те години на ХХ век

 ( пълен текст » още 19786 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не зная как да адресирам писмото си… Дали още си на гости у Дявола? Надничаш хитро в зелените му очи и замисляш някой нов памфлет.

 ( пълен текст » още 1371 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Вярвам в една религия – религията на Любовта, която носим в себе си, но все още не съзнаваме докрай нейната сила. В нея няма да има богоизбрани служители, защото всеки, който пожелае, ще стане неин служител. Няма да има храмове от камък, мрамор и злато, защото неин храм ще бъде сърцето, храмът на нашата Душа, съграден от светлина.

 ( пълен текст » още 2049 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Да се усмихваме е способност която, всички хора притежават. Но някои са я забравили

 ( пълен текст » още 1482 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

"Vraca in my heart". Така озаглавих последния си пост във Фейсбук. На фона на зеления Балкан и театъра се разхождат няколко от останалите все още врачани. На плетените столове няколко души пият кафе. Какво друго да правят. На площада са спряли два-три джипа, всеки за около четвърт милион лева, ще рече човек, баси просперитета!

 ( пълен текст » още 3513 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

Обожавам мига, в който самолетът се отлепя от земята. Плавно и някак безтегловно. Прави кръг и така бързо и естествено набира височина, че неволно се асоциирам с „птицата”, в чието туловище се намираме. Пулсът се успокоява, щом двигателите замъркат тихо и монотонно. Духът, зареден с адреналин и независим от материята, полита напред. Към новите очаквания.

 ( пълен текст » още 15247 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Излизам на светло!!!
Толкова ми беше уютно в тъмното. Пренасях се там и никой не ме виждаше. Сядах си в ъгъла, забравях реалния свят и за мен бяха важни само емоциите.

 ( пълен текст » още 3696 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Хрумвало ли ви е да се запитате какво се е случило с най-близките на Христос след Разпятието? Как така учението му не само е оцеляло, но и като търкулната снежна топка превземало Европа, въпреки жестоките гонения през вековете?

 ( пълен текст » още 22578 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Имаш своето право на глас, имаш право да ме осъждаш, дори да освободиш своите задръжки, да позволиш на ръката си да изяви своето мнение. Прав си, аз съм грешен, не съм светец, аз съм

 ( пълен текст » още 2502 знака | коментирай | оценка: няма )