Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
[ добави събитие ] | За театъра, медицината и още нещо...Публикувано от Administrator на 12.01.2014 @ 10:57:59 (374 четения) автор: IszaardВече двадесет и три години ми се налага да си припомням, че не живеем в Ренесанса. Или поне така изглежда на пръв поглед... Когато преди доста време реших, че искам да стана лекар, а защо не, и едновременно с това, полярен изследовател, не можех да си представя колко несъвместимо е моето желание с това да поставям пиеси на Шекспир, например.
Дойди, Господи!Публикувано от alfa_c на 21.12.2013 @ 16:48:27 (481 четения) автор: lyubov На отец А.
Отново сме пред прага на Великия Празник на Живота - Рождество Христово. Обичам това време от годината, когато обикновено с нетърпение очаквам настъпването на тази тайнствена нощ, в която Бог се ражда и променя целия свят завинаги.
ВикПубликувано от alfa_c на 05.11.2013 @ 07:58:26 (248 четения) автор: geostalСтоях си спокойна, бих казала, задрямала, спяща. От много време никой не ме бе докосвал, разтварял, притежавал. От много време не бях усещала човешки пръсти, очи да ме гледат, бях жадна да уловя човешки дъх, пулсиращо сърце, вълнение.
Дъга върху крило на самолетПубликувано от Administrator на 23.10.2013 @ 15:58:34 (348 четения) автор: TzeckВиждали ли сте Дъгата? Аз я видях. Видях я отразена върху крилото на един самолет, който стоеше неподвижен във въздуха. Или поне реших, че съм я видял, защото самият самолет в очите ми представляваше малка сребриста точка, приела приблизителната форма на самолет. Дъгата е истински видима само като отражение върху дребни неща с приблизителна форма. Това го разбрах едва сега, когато пиша тези редове.
ПътечкописПубликувано от alfa_c на 07.10.2013 @ 22:15:27 (268 четения) автор: mira_jВинаги тръгвам на път с очакване, не нещо конкретно, но винаги свежо и цветно. Сякаш се потапям в пъстроцветна дъга и литвам по вятъра. Разпервам крила от хартия и се нося като лист от детска рисунка, а край мен хвърчат шарени световe.
Нямало едно време...Публикувано от aurora на 24.09.2013 @ 15:20:15 (365 четения) автор: TzeckИмало едно време... Нали така започват приказките - имало било там едно време нещо си. Само дето всъщност нищо не е имало. Нито времето го е имало, нито дворците, нито горите тилилейски, нито дори принцовете и принцесите и всички останали второ- и третостепенни персонажи. Нищо. Една голяма измислица.
За стремежа малко отстраниПубликувано от alfa_c на 21.09.2013 @ 23:11:54 (211 четения) автор: iszaardСтремежът е последното нещо, което би могло да ни отведе в Първоизточника. Като вид активност, подобна на говоренето, например, той предполага "приглушеност" на останалите сетива, неспособност за вслушване, за приемане на реалността, такава каквато е, т.е. включва желание за промяна, той самият наподобява промяна, обаче като празното въртене на воденичното колело, което разхвърля вода във всички посоки, без да постигне с това каквото и да било.
Позабравени очевидни истини Публикувано от Administrator на 21.09.2013 @ 19:15:26 (273 четения) автор: petstoРАЗМИСЛИ СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НА КНИГАТА „ГРЕХОВЕ” ОТ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ
Чел съм тези разкази в чернова. Но издадени в книга ми звучат различно. Макар думите да са същите, изреченията същите, разказите същите. Може би прочетени един след друг те създават друго внушение. Подредбата е направена от автора много сполучливо.
Арапя - седемте изгреваПубликувано от alfa_c на 01.09.2013 @ 23:45:55 (585 четения) автор: esperancaРЕЧНА ЧАЙКА
Блъскал ли Ви е някога влак. Мислите ли, че можете да оцелеете. При 100км/час необходимият спирачен път е 800-1200м. Поради някаква причина съм заклещена между коловозите и 200 тона изневиделица се стоварват върху мен. Двеста тона нагорещен, задушаващ с пропита миризма на мазут метал ме отнася, размаза с бързина, която ме лишава от възможност да изпитам болка. После се повторя отново и отново , и отново.
| | |
|
Арапя - седемте изгрева » показани от заявени |
Публикувано на 01.09.2013 @ 23:45:55 (585 четения)
автор: esperanca » раздел: Есета, пътеписи
РЕЧНА ЧАЙКА
Блъскал ли Ви е някога влак. Мислите ли, че можете да оцелеете. При 100км/час необходимият спирачен път е 800-1200м. Поради някаква причина съм заклещена между коловозите и 200 тона изневиделица се стоварват върху мен. Двеста тона нагорещен, задушаващ с пропита миризма на мазут метал ме отнася, размаза с бързина, която ме лишава от възможност да изпитам болка. После се повторя отново и отново , и отново.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|