По ръба на стръмна урва
и по гребена на синя вълна

 ( пълен текст » още 719 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Първата стъпка е любовта. И последната, защото мърдостта без любов се превръща в знание, а истината остава недостижима, дори и да са налице наглед правдиви думи.

 ( пълен текст » още 2827 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Вали. Капките барабанят по покривите на къщите, стичат се по още голите клони на дърветата и се събират в поточета по улицата. Потокът от небето е непрестанен, топъл и напоителен..., дошъл да отмие остатъците на зимата, да даде знак, че вън вече започва животът. Облаците се простират, докъдето стига погледът и се скриват зад билото на планината.

 ( пълен текст » още 2906 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Пясъкът на морския бряг не помни моите стъпки. Твърде рядко му се случва да ги усети. А едва доловил ги, вълните бързат да ги скрият. Отнасят в дълбините тайната на моята разходка. Целувката на морето е солена и остава в допира на моите сандали.

 ( пълен текст » още 1969 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато се срещнат две енергийни същности с еднакви вибрации, следва отблъскване, въпреки че същите предполагат абсолютно еднакъв начин на мислене и чувстване, ако бъдат подложени на по-задълбочено наблюдение.

 ( пълен текст » още 5734 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пиша ти, защото зная, че не всичко свършва с разстрела и червеите. Сигурна съм, че и ти си го разбрал. Защото какъв е смисълът на борбата, ако сме дошли за толкова кратко на тоя свят? Аз знам, че ти едва ли си в Рая. Би смутил духовете на блажено почиващите там.

 ( пълен текст » още 2018 знака | 19 коментара | оценка: 5 ) 

Любовта ми към писането си остана от детството. Вече осъзнатото детство, в което в училище трябваше да започнем да пишем есета. Часът ми минаваше неусетно.

 ( пълен текст » още 4215 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Щрихи от народопсихологическия портрет на българския търговски моряк от 60-те и 70-те години на ХХ век

 ( пълен текст » още 19786 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не зная как да адресирам писмото си… Дали още си на гости у Дявола? Надничаш хитро в зелените му очи и замисляш някой нов памфлет.

 ( пълен текст » още 1371 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Вярвам в една религия – религията на Любовта, която носим в себе си, но все още не съзнаваме докрай нейната сила. В нея няма да има богоизбрани служители, защото всеки, който пожелае, ще стане неин служител. Няма да има храмове от камък, мрамор и злато, защото неин храм ще бъде сърцето, храмът на нашата Душа, съграден от светлина.

 ( пълен текст » още 2049 знака | 6 коментара | оценка: 5 )