 | Монолога на един циникПубликувано от anonimapokrifoff на 11.09.2016 @ 09:45:30 (337 четения) автор: LeoBedrosianПрочетох във фейсбук, че жителите на Свредловска област гладуват. Децата им ги посрещат с гладни погледи и ги питат дали са им донесли саламче. И аз трябва да се впечатля, да се умиля и да ми стане мъчно. Вероятно се очаква да пророня и сълза, а ако съм истински мъж да грабна копралята и да потърся справедливостта за тези онеправдани хора.
С деца в АмиенПубликувано от Administrator на 09.09.2016 @ 18:20:27 (230 четения) автор: mitkoeapostolov- Даскале, комон са ва?- питат ме усмихнато заспалите лица на учениците. – Биен, биен- отговарям наизуст и се прозявам. Часът е четири сутринта, а ние се събираме пред бензиностанцията, за да се качим на маршутката и да потеглим към летище София.
Пълен влакПубликувано от hixxtam на 15.06.2016 @ 19:56:53 (245 четения) автор: dido08014.06.2016 год.
Отново си купил билет за първа класа. Не защото презирал числото осем /във втора класа седалките са наредени по четири от двете страни, а във първа класа по три седалки от двете срещуположни стани /.
Тасос, велосипеди и мандарлициПубликувано от hixxtam на 10.06.2016 @ 09:56:49 (328 четения) автор: giro"Когато отиваш при рибата, запаси се със свинско!"
Тази, иначе моя, максима е с остро оспорвано авторство. Стига се дотам някои крайни представители на конфуцианството да твърдят, че Конфуций не обичал свинско.
Непоисканото добро Публикувано от anonimapokrifoff на 09.06.2016 @ 21:13:32 (364 четения) автор: _katerina_Библията ни учи, че да правиш добро е най-висшето благо. Не винаги обаче доброто е оценено, поискано и желано. Доброто е субективно и относително понятие. Моето добро не винаги е твоето и обратно. Както се казва „всеки преценява нещата от собствената камбанария“.
Самотна къща в планинатаПубликувано от hixxtam на 27.05.2016 @ 10:05:21 (252 четения) автор: ivliterЕдна самотна къща в планината се белее в далечината сред кипналата пролетна зеленина. В долния край на голямата ливада, сякаш напъдена от града, сякаш недопусната в царството на буковата гора над нея. Самотна бяла къща, слънчев отблясък в зеницата на
УтроПубликувано от hixxtam на 26.05.2016 @ 08:40:43 (173 четения) автор: ivliter Над планината крачи утрото и крачката му толкова е бодра. А устремът му в новия ден сега така е напорист, че размества розовеещите облаци в небето. Дърветата с повдигнати ръце приветстват слънцето. И тази сутрин те закусват с тишината,
...на История славеноболгарская
Човекът, като разумно същество, от край време се стреми да научи, запази и предаде напред делата и помислите на ония, дето са живели преди него. В това се състои половината задача на историята – да запази спомена.
За диалектаПубликувано от BlackCat на 10.05.2016 @ 10:56:34 (314 четения) автор: LeoBedrosian“Па то язе, нали ти казàх, мàле, че они са изедници, миски недни и пустиняци и едни нерезе, дека сал спът и не сакат да работат. И ги мръзи, та ги гъзъ боли!“
| | |
|
За диалекта » показани от заявени |
Публикувано на 10.05.2016 @ 10:56:34 (314 четения)
автор: LeoBedrosian » раздел: Есета, пътеписи
“Па то язе, нали ти казàх, мàле, че они са изедници, миски недни и пустиняци и едни нерезе, дека сал спът и не сакат да работат. И ги мръзи, та ги гъзъ боли!“
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|