Днес бях на гроба на дядо ми Андрей, за когото като деца ни разказваха, че бил страшен злодей. И аз от малка си го представях като някакво митично чудовище от Гръцката митология – нещо средно между триглавото куче Цербер и Минотавъра от подземията на Дедал.

 ( пълен текст » още 2256 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

 ( пълен текст » още 10778 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Днес ми е един от онези дни, както се казва, в които нищо не върви. Ама не само, че нищо не върви както трябва, ами направо стремглаво се е засилило към пропастта.

 ( пълен текст » още 3695 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пушим по цигара с колежките на задния вход на офиса. Пием блудкаво кафе и подхващаме темата за богатата българска душа.

 ( пълен текст » още 3024 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мога да взема от живота каквото си поискам. Толкова е наивен той, глупав, всеотдаен. Мога да крада, да изнасилвам, да обиждам, да накърнявам. Мога да живея на чужд гръб, да бъда зъл, мошеник, усмихнат злодей, който отнема на другите последната частица надежда, свита някъде в крехкото им усещане за сраведливост. Атавистични наивници.

 ( пълен текст » още 4378 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Понеделнишки нацупена съм пак. Всичко ми е наопаки от сутринта.

 ( пълен текст » още 3082 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В началото на седмицата ми се наложи да поостана с дъщеря ми в една от големите болници в София.

 ( пълен текст » още 2573 знака | 4 коментара | оценка: 4.2 ) 

В един клас се водела дискусия за социализма.

Едни от студентите в този клас настоявали, че социализмът работи и ако бъде приложен никой няма да бъде беден, както и никой няма да бъде богат. Иначе казано, ще настане голямото равенство. Други настоявали, че капитализмът и конкуренцията са най-добри, и че по-способните трябва да имат и получават повече.

 ( пълен текст » още 2181 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всеки човек, преминал осъзнато през живота ни, оставя своя характерна, уникална следа, спомен, който докато сме живи свързваме само с него и с никой друг.

 ( пълен текст » още 2457 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Някога живеех на партера, в кооперация на улица със зелени дървета. Входната врата - желязна, двукрила - едното крило винаги скърцаше, затова и вратата си беше винаги отворена. Децата умираха да дразнят бабите и често се люлеехме на едното крило.

 ( пълен текст » още 2396 знака | коментирай | оценка: няма )