 | 6. Три овце
Към девет вече се бяхме събудили и измили. Хапнахме набързо по една прясна гофрета, от оставените на купчина в кухнята от почти невидимата ни хазяйка, смъкнахме багажа и натоварихме Караманчо. В края на паркинга кеймбриджските студенти също товареха някакъв огромен автомобил с ремарке. Изгледаха ни накриво, а аз не пропуснах възможността да ги поздравя усмихнато и учтиво. На български (т.нар. източно македонски). Да не си мислят, че знаят много езици.
5. През юг на изток
Когато и да се събудиш там (поне през лятото), все е светло. Събудихме се по някое време сутринта, позакусихме, дори успях да открадна една малка разходка покрай реката. Набързо натоварихме после – започвахме да си създаваме стереотип – и подкарахме Мрохпета нататък.
4. Вода от разни посоки
Преди да легнем още опитах многократно да звъня на дадения телефон за информация. Даваше. Свободно. На електронната поща имаше само реклами. Затова, след като на закуска пак никой не отговори, другите решиха да се върнем до летището, за да проверим на място. Възпротивих се отначало, но след това размислих – струваше ми се малка вероятността да е немерен вече багажът, но пък щях да спестя доста време в търсене на нови дрехи, а и не малко средства, ако случайно беше намерен.
1. Защо пък да не?
Отдавна таях надежди, по-скоро не съвсем осъзнати, че един ден по някакъв начин ще посетя Исландия. Още от времето но училищната география ми бе останала любима със странните си форми и отдалечеността си от континентите. Времето си минаваше. Посетих какви ли не места, едно от друго по-хубави (за да разбера, че нашето е най-хубаво). И един ден си дадох сметка, че просто трябва да си поставя за цел и Исландия, за да мога да я видя. Нямаше да стане по друг начин. Или поне нямаше голяма вероятност.
На днешната дата се навършват 110 години от рождението на Асен Разцветников – един от големите български поети на ХХ век и един от поетите на град София, чието творчество, творчески и житейски път и съдба остават не достатъчно известни.
Нищо в името на народа, без участието на народа, не е за народа
- надпис на графит в Белфаст, Северна Ирландия
Референдумът в Каталуня и случващото се след него провокират у мен страстни политически размисли. Да се разреши ли независимост на провинцията или да се запази цялостта на Испания?
За войната и меката силаПубликувано от anonimapokrifoff на 17.10.2017 @ 10:21:30 (243 четения) автор: LeoBedrosianСлучи се. Въпреки непопулярното говорене по въпроса, ето, че и нашите политици заговориха за война. Макар необявена, с неясен противник, цели, средства за водене, мащаби и време, президента и премиера заговориха упорито за въоръжаване, конфронтация и налагане на собствени приоритети и интереси.
НаопакиПубликувано от anonimapokrifoff на 12.10.2017 @ 17:00:46 (379 четения) автор: lennichkataПовечето истории следват правилен принцип в развитието на сюжета спрямо времевата линия на събитията. Нашата, обаче, ще тръгне наопаки. И не поради някакви гениални художествени хрумвания от моя страна, а само защото така ми върви лентата. Наопаки.Защото понякога съм повече Пипи Дългото Чорапче и по-малко Аника. Ще вървим заднишком. Това, нали е свободна страна!"
СамоопределениетоПубликувано от anonimapokrifoff на 02.10.2017 @ 11:20:20 (279 четения) автор: LeoBedrosianВъпросите на самоопределението са едни от най-старите въпроси, касаещи общественото устройство на нациите. Надявам се, че вече правите разлика между национално и държавно самоопределение. То е като разликата между народ и управляваща класа. Единият фактор касае масите, а другия – ония, които искат да ги управляват.
Златните залежи на БългарияПубликувано от hixxtam на 29.09.2017 @ 12:34:47 (201 четения) автор: mitkoeapostolovСурва, сурва, честита нова година! Седнал съм на седалката на маршрутката Благоевград-Пловдив и смилам коледните и новогодишните угощения. Колата е спряла в Самоков за кратка почивка и тъкмо потегля отново към заснежените склонове на Боровец. Един старец се доближава до шофьора, прави му знак да свали стъклото и започва да разпитва:
| | |
|
Златните залежи на България » показани от заявени |
Публикувано на 29.09.2017 @ 12:34:47 (201 четения)
автор: mitkoeapostolov » раздел: Есета, пътеписи
Сурва, сурва, честита нова година! Седнал съм на седалката на маршрутката Благоевград-Пловдив и смилам коледните и новогодишните угощения. Колата е спряла в Самоков за кратка почивка и тъкмо потегля отново към заснежените склонове на Боровец. Един старец се доближава до шофьора, прави му знак да свали стъклото и започва да разпитва:
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|