Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка.

 ( пълен текст » още 2370 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи.

 ( пълен текст » още 2127 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

ОТ ПЪТЯ СЕ НЕ ВРЪЩА ТОЗ, КОЙТО ЗА УЧИТЕЛ Е РОДЕН
(есе – по идея на М.)

Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.

 ( пълен текст » още 4890 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“

 ( пълен текст » още 10713 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

..Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите...Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването.Сякаш е топло, нежно, меко, красиво...Между долу и горе няма прегради,а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...

 ( пълен текст » още 3255 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Заседнали сме неподвижни в тоя влак вече три часа. Според разписанието на БДЖ вече би требвало да е финиширал у София, но не. Между другото, работата на следствените групи на терен нема нищо общо със епизоди от сериала "местопрестъплението". Бавно, леко, ние бърза работа немаме е девизът. Приятно е за окото, некак ненатрапчиво и нетревожно. Нищо общо със екшъна и съспенса от екрана.

 ( пълен текст » още 4495 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е.

 ( пълен текст » още 1474 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Уважаеми самоубийци, моля, не правете така. Незабавно сменете метода си на самоубийство. Ореола, който един велик роман е хвърлил върху Ана Каренина и нейните дела трябва незабавно да се разруши. Безмилостно.

 ( пълен текст » още 5631 знака | коментирай | оценка: няма ) 

За средностатистическия българин, кресненското дефиле представлява последната транспортна тапа, която пречи на безметежното магистрално преминаване на югозападна България в търсене на желаното Бяло море. И така, прелитайки покрай замиращите села и градове, които магистралата обезсмисля и унищожава, човек пропуска да научи и осъзнае какво е представлявало мястото в миналото и колко важно може да е в бъдеще.

 ( пълен текст » още 18953 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина.

 ( пълен текст » още 1051 знака | 2 коментара | оценка: няма )