(Един едночастов, кратичък пътепис)

За пореден път се връзвах на копелетата. Въпреки, че преди време обикалях покрай тях в Близкия Изток, оцелявайки, този път пак успяха да ме подмамят някак.

 ( пълен текст » още 17169 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Навсякъде пише, че, за да твориш трябва да бръкнеш надълбоко. Първо в себе си, преди да успееш да го правиш за другите. И май е така.

 ( пълен текст » още 2322 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

През по-голямата част от съществуването на човечеството, повечето хората са искали всичко, до което могат да си докопат ръцете или душата- пари, любов, слава, знание. Много рядко на някой се е налагало да прави разлика между това, което може да стане или да добие и това, което той или тя всъщност иска. Например, до преди малко повече век, на много места ако се родиш крепостен селянин, оставаш такъв до края на живота си, ако се родиш цар същото.

 ( пълен текст » още 2617 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Не знам дали съществува бог. Според вярващите това означава, че не вярвам в бог. Добре, няма да споря с тях. Опитал съм и знам, че е безполезно.

 ( пълен текст » още 4941 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

12. Пет хиляди долара

Оставаха ни още цял един ден и една нощ в Рейкявиик. Трябваше да решим какво да правим през това време. От разходката ни през града вчера ми стана ясно, че няма кой знае какво толкова да се гледа там, като за цял ден. През първия ни, провален от бурята в Цюрих, ден в Исландия трябваше по план да посетим така наречената Блауа Лоунидх (Bláa Lónið – „Синята Лагуна“), представляваща нещо като каскада от езерца, пълнени от горещи серни извори, разположени в югозападната част на процепа между континенталните плочи.

 ( пълен текст » още 27364 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

10. Високо и далече

Събудихме се ободрени и си спретнахме една щедра закуска. Слънце печеше и небето беше ясно. Натоварих Караманчо и една шофьорка ни подкара. Първо тръгнахме на запад по южния бряг на най-южния израстък на Западните фиорди, по объл и леко къдрещ се бряг, току под високи и ръбати възвишения. Доста ферми имаше в този район. Да се чудиш с какво се занимават, след като наоколо само ливади се виждаха и множество навити на руло бали сено. А пък животни - никакви. Дали само за трите овце е всичко? Едва ли. Може пък да изнасят сено? За Гренландия. Кой знае…

 ( пълен текст » още 29615 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

8. Китове и риби

Днешният ден бе по-специален някак. Понеже в Исландия една от най-големите туристически атракции е наблюдаването на китове от корабчета, решили бяхме да се пишем и ние туристи и да поплаваме, за да погледаме какви ги вършат местните китове, представители на най-интелигентните бозайници на земното кълбо (ако за удобство допуснем, че земята е кълбовидна).

 ( пълен текст » още 29939 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

7. Между плочите

Бях предупредил, че имаме доста „работа“ за вършене днес, затова всички станаха овреме и се приготвихме бързо. Дори единственият пушач не ни караше да го чакаме. Натоварихме прилежно нещата (бяхме свикнали вече на определен алгоритъм) и седнахме на топло. Батериите на вятъра се бяха поизхабили, но все още си духаше с постоянство. Потеглихме напред, под продрани сиви облаци, пропускащи на места бледи слънчеви лъчи.

 ( пълен текст » още 25472 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

6. Три овце

Към девет вече се бяхме събудили и измили. Хапнахме набързо по една прясна гофрета, от оставените на купчина в кухнята от почти невидимата ни хазяйка, смъкнахме багажа и натоварихме Караманчо. В края на паркинга кеймбриджските студенти също товареха някакъв огромен автомобил с ремарке. Изгледаха ни накриво, а аз не пропуснах възможността да ги поздравя усмихнато и учтиво. На български (т.нар. източно македонски). Да не си мислят, че знаят много езици.

 ( пълен текст » още 18090 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

5. През юг на изток

Когато и да се събудиш там (поне през лятото), все е светло. Събудихме се по някое време сутринта, позакусихме, дори успях да открадна една малка разходка покрай реката. Набързо натоварихме после – започвахме да си създаваме стереотип – и подкарахме Мрохпета нататък.

 ( пълен текст » още 19707 знака | 5 коментара | оценка: 5 )