… Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... Път или безпътен....

 ( пълен текст » още 1597 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Със своето неподражаемо величие, красота, необятност и тайнственост, природата в продължение на хилядолетия задава един основен въпрос: Как се е появил животът?

 ( пълен текст » още 5640 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”

 ( пълен текст » още 1789 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощта е спокойствие. Но отвориш ли очи, по тягостните стени се полепват несбъднати желания. Ровиш се безуспешно из дълбините на миналото, после се хвърляш в мъглата на бъдещето и за сетен път опитваш да се измъкнеш от неизвестността на проклетия лабиринт, за да можеш и ти да подишаш от свежия въздух на бъдещето, което заслужаваш. Но след часове на безплодие уморените клепачи падат ненадейно и за кратко дрямката те отървава от проблемните червеи на съвремието.

 ( пълен текст » още 1071 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда,

 ( пълен текст » още 2000 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди.

 ( пълен текст » още 3106 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато си трил сълзите си и изливал душата си,пресъхваш …Не си по-слаб, защото вече не плачеш, напротив…

 ( пълен текст » още 6686 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Малкият турски остров, плискан от тъмносините води на Егейско море, скалисто пустинен и еднообразно скучен. Неустоимо примамлив за сърфистите със своите заливи.

 ( пълен текст » още 6488 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

В каква гъста мъгла се загуби пътя. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно стигнахме местност - вдлъбнатина, която оставаше под влагата и чувството бе, сякаш всеки момент, мина ли облаците оттатък, ще съм пред вратите на Рая. Имаше и табела - наближавахме. Спрях колата до една каменна чешма, строена много отдавна и се огледах. Вдишах планинския студен въздух. Нещо в гърдите ми се размърда. Запалих и продължих да карам в плануваната посока. След четвърт час стигнахме и до Копривщица - градът на първата пушка...

 ( пълен текст » още 4443 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Имам 60 мл. кислород, половин пластмасово шише с вода от кранче, бонбони с вкус на круша и някакъв черен шоколад, дето да ми вдига нивото на серотонина, че мойто открай време удря дъното и то баш ей в тоя сезон, дето ни е зима, ни е пролет. Деанксит нямам. И рецепта също.

 ( пълен текст » още 8905 знака | 4 коментара | оценка: 5 )