Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...

 ( пълен текст » още 4215 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата.Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен.Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.

 ( пълен текст » още 1290 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В историята на народите, понякога се появява земя, чието развитие и притежание напластяват толкова любов, мъка и копнеж, че е невъзможно да се определи безпристрастно чия е земята, какъв е народът върху нея и кой има моралното право да я притежава. На балканите такива земи са например Кипър между Гърция и Турция; Косово между Сърбия и Албания и Крайна между Сърбия и Хърватия.

 ( пълен текст » още 11715 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато синът ми беше много мъничък и аз бях много млада, в петък танцувахме, хванати за ръце в малката стая до старото пиано.

 ( пълен текст » още 2441 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

БОЛКАТА
Ком - Емине

https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/40122544_2082364058461511_5047346159241134080_n.jpg?_nc_cat=0&oh=901d73cb043ba968d78cb905a2ceae42&oe=5BF81EA2

 ( пълен текст » още 14632 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От най-ранно детство свързвам българската култура, политика, икономика, въобще общество като цяло, с пословичния въпрос зададен открито в шоуто на Тодор Колев- Как ще ги стигнем американците? Този въпрос сякаш съдържа почти цялата нашата народо-психология и изразява смисъла за съществуване на нашата нация.

 ( пълен текст » още 7579 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От три дни съм без телефон, а два от тях и без компютър, таблет или каквото и да е там мрежово устройство. Замених ги за една зелена поляна, една пропукала се по шевовете селска къща, юлски маргарити, кукуригащи в пет сутринта петли и леко килнато на една страна огнище. Получих ударна доза кислород в кръвта, приличен виладжийски загар по бузките и раменцата и тишина, която никога не ми идва в повече!

 ( пълен текст » още 4215 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят...

 ( пълен текст » още 2196 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Политическата коректност прилича на ядене, в което, за да не се обиди никой, са сложили по малко от всички по-известни хранителни продукти, след което сместа малко я варили, малко – запържили, а след това по малко държали във фурна и в микровълнова печка. И ако някой по-чувствителен език все пак открие в него някакво хомеопатично подобие на вкус, то това ще се дължи на щипката демагогия, която са му турили за подправка.

 ( пълен текст » още 7541 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Върхът е миг, останалото време е катерене, през което трябва да съм жива. Ком-Емине не се измерва в километри /650 километра /, нито с време /22 дни/, а с мерните единици на страха и инспирацията. Човек, изкачил връх Ком, вече усеща плисъка на вълните при нос Емине по изранените си ходила. Предстои да извърви самотата до себе си, стъпка по стъпка - пот, кръв, сълза.

 ( пълен текст » още 6552 знака | коментирай | оценка: няма )