Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | |
|
|
|
|
|
[ добави събитие ] | Из Свирепо усилиеПубликувано от anonimapokrifoff на 18.06.2018 @ 19:17:06 (389 четения)автор: esperanca Върхът е миг, останалото време е катерене, през което трябва да съм жива. Ком-Емине не се измерва в километри /650 километра /, нито с време /22 дни/, а с мерните единици на страха и инспирацията. Човек, изкачил връх Ком, вече усеща плисъка на вълните при нос Емине по изранените си ходила. Предстои да извърви самотата до себе си, стъпка по стъпка - пот, кръв, сълза.
Някъде тамПубликувано от nikikomedvenska на 01.06.2018 @ 00:04:33 (262 четения)автор: lennichkata Много обичам да ходя на вилата. Ей я къде е! На половин час път от офиса. Едно зеленко, зеленко е там, чак пращи от зелено и тихо е, тихо, чак ушите те болят и почва да ти се вие свят. Косиш, плевиш, па вземеш и нагоре-надолу по стълбите да притичваш, я за да изметеш мухите, дето са мрели цяла зима, я чисти чаршафи да постелеш, я ей така, за спорта само, че то, мен у никой фитнес не са ме виждали цял живот време.
Как представих своя разказПубликувано от Administrator на 14.05.2018 @ 14:35:16 (331 четения)автор: LeoBedrosian Библията на неверниците започва с: „В началото бе суеверието…“ . За съжаление не мога да ви кажа как завършва, защото края ѝ още не е написан. Аз съм неверник. Или поне мисля, че съм такъв и няма кой да ме обори. Не атеист, защото атеистът също вярва. Вярва, че няма бог. Аз не вярвам.
ШарнирПубликувано от nikikomedvenska на 14.05.2018 @ 10:26:44 (207 четения)автор: flood Шарнир. Трябвало да се смени. Съвсем се бил разхлабил. Но не само това. Напълно бил износен. За нищо не ставал. Просто трябва нов.
Последният слънчогледПубликувано от Administrator на 09.05.2018 @ 16:09:26 (305 четения)автор: lennichkata Не я искам тая държава, щото това не помня откога държава не е, а някакъв разграден двор, в който един сади доматито денем, а друг нощем му го краде с колците, пък после и вика,че законно било, щото нали така "ний сме от един двор, демек отборче сме. Българе, юнаци, ей!
Протритите патъци на религиятаПубликувано от Administrator на 30.04.2018 @ 18:21:28 (258 четения)автор: LeoBedrosian Когато преди година написах разказа „Страх“ търсех оправдание. Оправдавах своето неверие и липса на религиозно упование. Най-лесно мога да се оправдая с духа на върлуващия атеизъм в който съм възпитан в оная епоха. Прагматичното ми образование едва ли е достатъчен довод, както и семейната среда. Вероятно всички тези фактори са допринесли за „атеистичните“ ми чувства. Но дали са само те?
Четири литра мореПубликувано от Administrator на 30.04.2018 @ 17:18:26 (235 четения)автор: lennichkata Това, децата са много откачена работа. Не само защото ежедневно ни карат да откачаме и да подскачаме, често и разни трудни препятствия да прескачаме, а защото имат един грандиозен по обхват и митичен по сила талант. Талантът да претворяват обективната реалност в причудливи форми, образи и създания.
Облачно с думичкиПубликувано от Administrator на 21.03.2018 @ 14:23:35 (316 четения)автор: lennichkata Ами свъсенко си е днес навън, повече от допустимото за мен. И щото е такова мръчкаво, аз взех, че игнорирах и аларми, и будилници, и всякакви там кукуригащи източници на шум. Абе, успах се. По едно време кучето взе да се протяга и разтяга и ми шумоли по завивката, та отворих едно око и гледам, че изскочила вече седмицата на часовника.
Дъждовен песПубликувано от anonimapokrifoff на 16.03.2018 @ 15:08:21 (337 четения)автор: lennichkata Часът е 14.25. Затворила съм се в офис в покрайнините на София. Температурата на въздуха е 25 градуса, нямам идея колко е навън. Усещам, че умирам. Концентрацията на кислород във въздуха зад бюрото е около половин процент. Някой леко пръцка. Не се обръщам. Човещина е, какво!
Баба МараПубликувано от Administrator на 14.03.2018 @ 17:57:13 (297 четения)автор: atina2005 Новата година бе настъпила. Децата бяха в чужбина и с мъжа ми прекарахме идването и пред телевизора. Даже заспахме преди да дойде.
Баба Мара.
| | |
|
Баба Мара » показани от заявени |
Публикувано на 14.03.2018 @ 17:57:13 (297 четения)
автор: atina2005 » раздел: Есета, пътеписи
Новата година бе настъпила. Децата бяха в чужбина и с мъжа ми прекарахме идването и пред телевизора. Даже заспахме преди да дойде.
Баба Мара.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|