 | Без любовПубликувано от Administrator на 11.10.2018 @ 15:40:45 (200 четения) автор: anaangelovaКогато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
ЕсенноПубликувано от Administrator на 09.10.2018 @ 18:16:04 (250 четения) автор: anaangelovaРазкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата.Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен.Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
Македония- история и настоящеПубликувано от Administrator на 01.10.2018 @ 14:37:55 (340 четения) автор: mitkoeapostolovВ историята на народите, понякога се появява земя, чието развитие и притежание напластяват толкова любов, мъка и копнеж, че е невъзможно да се определи безпристрастно чия е земята, какъв е народът върху нея и кой има моралното право да я притежава. На балканите такива земи са например Кипър между Гърция и Турция; Косово между Сърбия и Албания и Крайна между Сърбия и Хърватия.
ПетъчноПубликувано от alfa_c на 30.09.2018 @ 09:49:30 (212 четения) автор: lennichkataКогато синът ми беше много мъничък и аз бях много млада, в петък танцувахме, хванати за ръце в малката стая до старото пиано.
Как ще ги стигнем…американците?Публикувано от Administrator на 10.08.2018 @ 18:24:21 (474 четения) автор: mitkoeapostolovОт най-ранно детство свързвам българската култура, политика, икономика, въобще общество като цяло, с пословичния въпрос зададен открито в шоуто на Тодор Колев- Как ще ги стигнем американците? Този въпрос сякаш съдържа почти цялата нашата народо-психология и изразява смисъла за съществуване на нашата нация.
Извън мрежатаПубликувано от viatarna на 17.07.2018 @ 01:14:06 (355 четения) автор: lennichkataОт три дни съм без телефон, а два от тях и без компютър, таблет или каквото и да е там мрежово устройство. Замених ги за една зелена поляна, една пропукала се по шевовете селска къща, юлски маргарити, кукуригащи в пет сутринта петли и леко килнато на една страна огнище. Получих ударна доза кислород в кръвта, приличен виладжийски загар по бузките и раменцата и тишина, която никога не ми идва в повече!
Илюзията на премълчаното...Публикувано от anonimapokrifoff на 01.07.2018 @ 11:10:06 (330 четения) автор: pavli Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят...
За политическата коректностПубликувано от Administrator на 25.06.2018 @ 10:59:55 (273 четения) автор: VladKoПолитическата коректност прилича на ядене, в което, за да не се обиди никой, са сложили по малко от всички по-известни хранителни продукти, след което сместа малко я варили, малко – запържили, а след това по малко държали във фурна и в микровълнова печка. И ако някой по-чувствителен език все пак открие в него някакво хомеопатично подобие на вкус, то това ще се дължи на щипката демагогия, която са му турили за подправка.
Из Свирепо усилиеПубликувано от anonimapokrifoff на 18.06.2018 @ 19:17:06 (401 четения) автор: esperancaВърхът е миг, останалото време е катерене, през което трябва да съм жива. Ком-Емине не се измерва в километри /650 километра /, нито с време /22 дни/, а с мерните единици на страха и инспирацията. Човек, изкачил връх Ком, вече усеща плисъка на вълните при нос Емине по изранените си ходила. Предстои да извърви самотата до себе си, стъпка по стъпка - пот, кръв, сълза.
| | |
|
Из Свирепо усилие » показани от заявени |
Публикувано на 18.06.2018 @ 19:17:06 (401 четения)
автор: esperanca » раздел: Есета, пътеписи
Върхът е миг, останалото време е катерене, през което трябва да съм жива. Ком-Емине не се измерва в километри /650 километра /, нито с време /22 дни/, а с мерните единици на страха и инспирацията. Човек, изкачил връх Ком, вече усеща плисъка на вълните при нос Емине по изранените си ходила. Предстои да извърви самотата до себе си, стъпка по стъпка - пот, кръв, сълза.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|