Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“

 ( пълен текст » още 10713 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

..Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите...Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването.Сякаш е топло, нежно, меко, красиво...Между долу и горе няма прегради,а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...

 ( пълен текст » още 3255 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Заседнали сме неподвижни в тоя влак вече три часа. Според разписанието на БДЖ вече би требвало да е финиширал у София, но не. Между другото, работата на следствените групи на терен нема нищо общо със епизоди от сериала "местопрестъплението". Бавно, леко, ние бърза работа немаме е девизът. Приятно е за окото, некак ненатрапчиво и нетревожно. Нищо общо със екшъна и съспенса от екрана.

 ( пълен текст » още 4495 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е.

 ( пълен текст » още 1474 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Уважаеми самоубийци, моля, не правете така. Незабавно сменете метода си на самоубийство. Ореола, който един велик роман е хвърлил върху Ана Каренина и нейните дела трябва незабавно да се разруши. Безмилостно.

 ( пълен текст » още 5631 знака | коментирай | оценка: няма ) 

За средностатистическия българин, кресненското дефиле представлява последната транспортна тапа, която пречи на безметежното магистрално преминаване на югозападна България в търсене на желаното Бяло море. И така, прелитайки покрай замиращите села и градове, които магистралата обезсмисля и унищожава, човек пропуска да научи и осъзнае какво е представлявало мястото в миналото и колко важно може да е в бъдеще.

 ( пълен текст » още 18953 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина.

 ( пълен текст » още 1051 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност…

 ( пълен текст » още 1248 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Вероятно тая тема е била повече за някой форум, отколкото за мястото на художествени произведения. Да, ама като толкова много сърби, как да не я почешеш?

Винаги по време на някой светъл християнски празник си спомням, че на тоя свят има и други, заслужаващи не по-малко от християните спасение. Добри, работливи, разумни, чисти и почитащи майка си и баща си мюсюлмани,

 ( пълен текст » още 3682 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

С този текст ще ви разкажа за необходимата вяра. Никога не съм се задълбочавал в изучаването на Библията или някаква църковна догма. Считал съм, че това са писания подобни на днешните статии за светските личности и техния живот. По-нископоставените хора описват живота на богатите и известните по тяхното си време. Досадните, подробно описани действащи лица и техните действия с давност от две хиляди години, са неразбираеми за съзнанието ми на човек от 21-ви век. Мотив да се занимаваш с тях е или влиянието на роднина, или искрената вяра, че написаното е истина. Наскоро, попаднах случайно на откровението "и всичко тайно ще стане явно". Стреснах се и ме побиха тръпки. А не е ли така в наши дни? Не направиха ли компютрите, камерите, смартфоните, наблюдението от космоса така, че индивида вече не може нищо да скрие? Всичко е явно и се запитах как е станало това и какво означава. Редовете по-долу в текста са моят опит за отговор.

 ( пълен текст » още 10685 знака | 1 коментар | оценка: няма )