Разкъсвам се, на части се разкъсвам. Пилея есенни надежди, вярвам в чудесата.Разкривам отново света и сякаш станал е по-приказен и по-живописен.Дълбая по кората на дърветата. Живителната им мощ вече не е тайна.
В историята на народите, понякога се появява земя, чието развитие и притежание напластяват толкова любов, мъка и копнеж, че е невъзможно да се определи безпристрастно чия е земята, какъв е народът върху нея и кой има моралното право да я притежава. На балканите такива земи са например Кипър между Гърция и Турция; Косово между Сърбия и Албания и Крайна между Сърбия и Хърватия.
От най-ранно детство свързвам българската култура, политика, икономика, въобще общество като цяло, с пословичния въпрос зададен открито в шоуто на Тодор Колев- Как ще ги стигнем американците? Този въпрос сякаш съдържа почти цялата нашата народо-психология и изразява смисъла за съществуване на нашата нация.
Публикувано от viatarna на 17.07.2018 @ 01:14:06 (331 четения) автор: lennichkata
От три дни съм без телефон, а два от тях и без компютър, таблет или каквото и да е там мрежово устройство. Замених ги за една зелена поляна, една пропукала се по шевовете селска къща, юлски маргарити, кукуригащи в пет сутринта петли и леко килнато на една страна огнище. Получих ударна доза кислород в кръвта, приличен виладжийски загар по бузките и раменцата и тишина, която никога не ми идва в повече!
Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят...
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 905
ХуЛитери: 0
Всичко: 905
