12. Пет хиляди долара

Оставаха ни още цял един ден и една нощ в Рейкявиик. Трябваше да решим какво да правим през това време. От разходката ни през града вчера ми стана ясно, че няма кой знае какво толкова да се гледа там, като за цял ден. През първия ни, провален от бурята в Цюрих, ден в Исландия трябваше по план да посетим така наречената Блауа Лоунидх (Bláa Lónið – „Синята Лагуна“), представляваща нещо като каскада от езерца, пълнени от горещи серни извори, разположени в югозападната част на процепа между континенталните плочи.

 ( пълен текст » още 27364 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

10. Високо и далече

Събудихме се ободрени и си спретнахме една щедра закуска. Слънце печеше и небето беше ясно. Натоварих Караманчо и една шофьорка ни подкара. Първо тръгнахме на запад по южния бряг на най-южния израстък на Западните фиорди, по объл и леко къдрещ се бряг, току под високи и ръбати възвишения. Доста ферми имаше в този район. Да се чудиш с какво се занимават, след като наоколо само ливади се виждаха и множество навити на руло бали сено. А пък животни - никакви. Дали само за трите овце е всичко? Едва ли. Може пък да изнасят сено? За Гренландия. Кой знае…

 ( пълен текст » още 29615 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

8. Китове и риби

Днешният ден бе по-специален някак. Понеже в Исландия една от най-големите туристически атракции е наблюдаването на китове от корабчета, решили бяхме да се пишем и ние туристи и да поплаваме, за да погледаме какви ги вършат местните китове, представители на най-интелигентните бозайници на земното кълбо (ако за удобство допуснем, че земята е кълбовидна).

 ( пълен текст » още 29939 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

7. Между плочите

Бях предупредил, че имаме доста „работа“ за вършене днес, затова всички станаха овреме и се приготвихме бързо. Дори единственият пушач не ни караше да го чакаме. Натоварихме прилежно нещата (бяхме свикнали вече на определен алгоритъм) и седнахме на топло. Батериите на вятъра се бяха поизхабили, но все още си духаше с постоянство. Потеглихме напред, под продрани сиви облаци, пропускащи на места бледи слънчеви лъчи.

 ( пълен текст » още 25472 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

6. Три овце

Към девет вече се бяхме събудили и измили. Хапнахме набързо по една прясна гофрета, от оставените на купчина в кухнята от почти невидимата ни хазяйка, смъкнахме багажа и натоварихме Караманчо. В края на паркинга кеймбриджските студенти също товареха някакъв огромен автомобил с ремарке. Изгледаха ни накриво, а аз не пропуснах възможността да ги поздравя усмихнато и учтиво. На български (т.нар. източно македонски). Да не си мислят, че знаят много езици.

 ( пълен текст » още 18090 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

5. През юг на изток

Когато и да се събудиш там (поне през лятото), все е светло. Събудихме се по някое време сутринта, позакусихме, дори успях да открадна една малка разходка покрай реката. Набързо натоварихме после – започвахме да си създаваме стереотип – и подкарахме Мрохпета нататък.

 ( пълен текст » още 19707 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

4. Вода от разни посоки

Преди да легнем още опитах многократно да звъня на дадения телефон за информация. Даваше. Свободно. На електронната поща имаше само реклами. Затова, след като на закуска пак никой не отговори, другите решиха да се върнем до летището, за да проверим на място. Възпротивих се отначало, но след това размислих – струваше ми се малка вероятността да е немерен вече багажът, но пък щях да спестя доста време в търсене на нови дрехи, а и не малко средства, ако случайно беше намерен.

 ( пълен текст » още 18585 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

1. Защо пък да не?

Отдавна таях надежди, по-скоро не съвсем осъзнати, че един ден по някакъв начин ще посетя Исландия. Още от времето но училищната география ми бе останала любима със странните си форми и отдалечеността си от континентите. Времето си минаваше. Посетих какви ли не места, едно от друго по-хубави (за да разбера, че нашето е най-хубаво). И един ден си дадох сметка, че просто трябва да си поставя за цел и Исландия, за да мога да я видя. Нямаше да стане по друг начин. Или поне нямаше голяма вероятност.

 ( пълен текст » още 21326 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

На днешната дата се навършват 110 години от рождението на Асен Разцветников – един от големите български поети на ХХ век и един от поетите на град София, чието творчество, творчески и житейски път и съдба остават не достатъчно известни.

 ( пълен текст » още 9239 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Нищо в името на народа, без участието на народа, не е за народа
- надпис на графит в Белфаст, Северна Ирландия

Референдумът в Каталуня и случващото се след него провокират у мен страстни политически размисли. Да се разреши ли независимост на провинцията или да се запази цялостта на Испания?

 ( пълен текст » още 11456 знака | 2 коментара | оценка: няма )