Някой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам.

 ( пълен текст » още 4168 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дядо Димитър
Както вече казах, аз този мой дядо съм го виждала само веднъж. Защо е така знае само мама, но и тя вече не може да ми каже. Докато сме деца и даже докато не стигнем до известен праг във възрастта не се интересуваме много от рода си, а после вече няма кого да питаме.

 ( пълен текст » още 2486 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Баба ми Руса
В оскъдните ми спомени за нея баба ми Руса седи на стол вкъщи, дошла е на гости, нарежда на мама Радо това, Радо онова и не се усмихва. Сигурно съм я намразила на момента, защото никой не се обръща така към мама и няма толкова безцветни очи, противно бяло лице и нос, който стърчи като залепено папие-маше по средата му. След

 ( пълен текст » още 4381 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Градът, във който не отидох.

 ( пълен текст » още 1198 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Вече двадесет години живея изключително и само в градове. Зимата въздухът в града е особен, но пролетно време се избистря като речната вода, която пиех като дете. Променя ме се и ние.

 ( пълен текст » още 3553 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка.

 ( пълен текст » още 2370 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи.

 ( пълен текст » още 2127 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

ОТ ПЪТЯ СЕ НЕ ВРЪЩА ТОЗ, КОЙТО ЗА УЧИТЕЛ Е РОДЕН
(есе – по идея на М.)

Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.

 ( пълен текст » още 4890 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“

 ( пълен текст » още 10713 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

..Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите...Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването.Сякаш е топло, нежно, меко, красиво...Между долу и горе няма прегради,а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...

 ( пълен текст » още 3255 знака | коментирай | оценка: няма )