Петровден. Градината на баба. Първият узрял домат. Напечен от слънцето. Филия ръчен хляб, подгизнала от олио и поръсена с чубрица, червен пипер и сол, парче прясно козе сирене.

 ( пълен текст » още 1874 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Един вид сирене, сто процента мляко. Двеста вида сирене от палмово масло, примеси и суроватка. Един вид градински домат – топъл, уханен и свеж. Сто вида купешки домати – пластмасови, безвкусни, изпружени като нацисти.

 ( пълен текст » още 1538 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Амбициозни политици дебаркират на плажа Росенец и забиват българското знаме. Започва пореден политически скандал – „Ууу”, „Долу”, „Корупция”, „Мафия”, „Искаме да се спазва закона”. Звучи логично. На пръв поглед.

 ( пълен текст » още 2512 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В последните няколко седмици, по някаква причина, ме връхлетя силно вдъхновение за есета на различни теми. Писах за родителската любов, силата да се откажеш, недостатъците на съвременния състезателен свят, американската мечта и образование, бягството от неприятната реалност, смисъла на честността, силата на прошката, илюзията на притежанието, желанието да променя света, нуждата от вяра.

 ( пълен текст » още 2299 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На осемнайсет напуснах България с идеята да емигрирам завинаги. Защо? Нямах вяра, че тук ще получа справедлива възможност за реализация. На двайсет и осем ме беше страх да напусна работа в банката, която не ме правеше щастлив. Защо? Нямах вяра, че ще намеря друга работа, с толкова добри възможности. На трийсет и три реших да променям света. Защо? Нямах вяра, че е достатъчно справедлив. На трийсет и шест получих бърнаут. Защо? Нямах вяра, че ще получа навреме всичко, за което съм мечтал, за да мога да му се насладя. И до ден днешен имам усещането, че не вярвам на себе си напълно.

 ( пълен текст » още 1808 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Моят влак, с който пътувам във времето на безвремие, с ВИП класа, една скромна първа класа, спален, вагон-ресторант, десетина вагона втора класа и много от така наречените "конски вагони", постлани със слама и без таван. За пенсионери и безработни. Този влак вече трийсет години пътува за никъде, бавно пускайки мазен дим и ритмично трака трак трака трак, няма край няма как, трака трак няма как трака трак...

 ( пълен текст » още 1780 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Връщайки се назад към юношеските ми години, отчетливо си спомням много интензивно и всеобхватно чувство – искам да променя света. Как? Към по-добро. Кое е по-добро? Всички хора да са щастливи. Как да стане? От всеки му според възможностите, на всеки му според нуждите.

 ( пълен текст » още 1836 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Мой. Моя. Мое. Мои. Мой живот, моя овощна градина, мое дете, мои пари. До скоро и за мен тези съчетания звучаха естествено и логично.

 ( пълен текст » още 2338 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Първи клас. Народните танци – първият ми досег с тъмната страна на реалността. Може би защото другите деца идваха от по-слабите училища в града, може би защото идваха от друга социална класа, може би защото вкъщи ставаха свидетели на насилие и имаха нужда да го упражнят върху някой.

 ( пълен текст » още 3567 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Преди няколко седмици, телефонът ми звънна настойчиво. Погледнах – непознат номер. Още не бях станал от леглото и затова не вдигнах. След минута звъненето се повтори. След това се потрети. Накрая получих десетина съобщения. Да не е починал някой? – помислих си.

 ( пълен текст » още 5801 знака | 1 коментар | оценка: няма )