 | Хоризонтално откровениеПубликувано от anonimapokrifoff на 20.02.2019 @ 09:48:21 (251 четения) автор: anaangelovaНякой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам.
Тънка, прашна паяжинка - 2Публикувано от Administrator на 17.02.2019 @ 18:08:44 (312 четения) автор: zebaitelДядо Димитър
Както вече казах, аз този мой дядо съм го виждала само веднъж. Защо е така знае само мама, но и тя вече не може да ми каже. Докато сме деца и даже докато не стигнем до известен праг във възрастта не се интересуваме много от рода си, а после вече няма кого да питаме.
Тънка, прашна паяжинка - 1Публикувано от anonimapokrifoff на 15.02.2019 @ 07:03:28 (301 четения) автор: zebaitel Баба ми Руса
В оскъдните ми спомени за нея баба ми Руса седи на стол вкъщи, дошла е на гости, нарежда на мама Радо това, Радо онова и не се усмихва. Сигурно съм я намразила на момента, защото никой не се обръща така към мама и няма толкова безцветни очи, противно бяло лице и нос, който стърчи като залепено папие-маше по средата му. След
К.Публикувано от alfa_c на 14.02.2019 @ 20:44:40 (407 четения) автор: ShrikeГрадът, във който не отидох.
Къде живея?Публикувано от Administrator на 13.02.2019 @ 13:41:56 (217 четения) автор: janВече двадесет години живея изключително и само в градове. Зимата въздухът в града е особен, но пролетно време се избистря като речната вода, която пиех като дете. Променя ме се и ние.
Мигове от обичПубликувано от anonimapokrifoff на 12.02.2019 @ 10:26:30 (241 четения) автор: anaangelovaИма мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка.
ПисмоПубликувано от Administrator на 09.02.2019 @ 18:25:12 (714 четения) автор: anaangelovaНамерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи.
От пътя се не връща...Публикувано от Administrator на 09.02.2019 @ 12:21:49 (255 четения) автор: milyovelchevОТ ПЪТЯ СЕ НЕ ВРЪЩА ТОЗ, КОЙТО ЗА УЧИТЕЛ Е РОДЕН
(есе – по идея на М.)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Блага дума желязна врата отваряПубликувано от Administrator на 07.02.2019 @ 13:07:55 (272 четения) автор: milyovelchevПод прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“
Облаци от чудоПубликувано от alfa_c на 06.02.2019 @ 16:41:13 (212 четения) автор: anaangelova..Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите...Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването.Сякаш е топло, нежно, меко, красиво...Между долу и горе няма прегради,а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
| | |
|
Вали дъжд и бутат къща » показани 32936 от 50000 заявени |
Публикувано на 13.04.2011 @ 16:49:22 (880 четения)
автор: LeoBedrosian » раздел: Разкази
На вън вали дъжд. Небето се е захлупило и се сърди. Защо ми се сърди? Какво съм му виновен за да ми се сополиви и да реве със сълзи? И на мен ми идва да ревна, че и да завия от болка и тъга. Хей тъй без особен повод, ама се сдържам. Нали съм мъж, трябва да се сдържам. Тъжно ми е като на времето, а на работниците не им е тъжно. Нямат време за такива чувства и усърдно бутат къща.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|