Не я искам тая държава, щото това не помня откога държава не е, а някакъв разграден двор, в който един сади доматито денем, а друг нощем му го краде с колците, пък после и вика,че законно било, щото нали така "ний сме от един двор, демек отборче сме. Българе, юнаци, ей!

 ( пълен текст » още 3650 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Когато преди година написах разказа „Страх“ търсех оправдание. Оправдавах своето неверие и липса на религиозно упование. Най-лесно мога да се оправдая с духа на върлуващия атеизъм в който съм възпитан в оная епоха. Прагматичното ми образование едва ли е достатъчен довод, както и семейната среда. Вероятно всички тези фактори са допринесли за „атеистичните“ ми чувства. Но дали са само те?

 ( пълен текст » още 5245 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Това, децата са много откачена работа. Не само защото ежедневно ни карат да откачаме и да подскачаме, често и разни трудни препятствия да прескачаме, а защото имат един грандиозен по обхват и митичен по сила талант. Талантът да претворяват обективната реалност в причудливи форми, образи и създания.

 ( пълен текст » още 4341 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Ами свъсенко си е днес навън, повече от допустимото за мен. И щото е такова мръчкаво, аз взех, че игнорирах и аларми, и будилници, и всякакви там кукуригащи източници на шум. Абе, успах се. По едно време кучето взе да се протяга и разтяга и ми шумоли по завивката, та отворих едно око и гледам, че изскочила вече седмицата на часовника.

 ( пълен текст » още 3770 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

Часът е 14.25. Затворила съм се в офис в покрайнините на София. Температурата на въздуха е 25 градуса, нямам идея колко е навън. Усещам, че умирам. Концентрацията на кислород във въздуха зад бюрото е около половин процент. Някой леко пръцка. Не се обръщам. Човещина е, какво!

 ( пълен текст » още 3965 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Новата година бе настъпила. Децата бяха в чужбина и с мъжа ми прекарахме идването и пред телевизора. Даже заспахме преди да дойде.
Баба Мара.

 ( пълен текст » още 2174 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Приклекнали в тишината на полето, къщите са приютили под покривите си настоящето и миналото. От заравнената пред тях земя, в прозорците им с любопитство гледат няколко къртичини, в очакването на какво!? На нещо необикновено или на тривиалното да надникне иззад пердетата? Но нищо не се случва. Стоят си къщите изпаднали на безвремието в топлата летаргия и покрай тях лениво се източват безплодните минути на мига. Няколко горски върби са се облегнали на покривите им в очакване да дойде полъхът на вятъра и да им направи нови прически.

 ( пълен текст » още 1881 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пет и половина следобед. Притъмнява бързичко навън. Денят още е с къси крачета и колкото и да се протяга, тъмнината се хвърля ловко върху гърба му с безупречния скок на грациозна черна пантера. Поглъща го за минута. Скоро ще се прибера от работа и вероятно ще трябва да метна някое и друго кюфте в тигана или пък да претопля лещата от оня ден.

 ( пълен текст » още 3895 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Вероятно мнозина от вас се чувстват объркани, когато искат да разберат значението на термини, като Homo habilis, Homo erectus, или съвременния термин Homo Sapiens Sapiens. Въпреки, че Антропологията е представена, като една мистична, затова и толкова привлекателна наука, която може да даде отговор на много съвременни въпроси сложността на материята ѝ, представена с множество неразбираеми латински термини може да подейства доста обезкуражително на съвременния лаик.

 ( пълен текст » още 11825 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

(Един едночастов, кратичък пътепис)

За пореден път се връзвах на копелетата. Въпреки, че преди време обикалях покрай тях в Близкия Изток, оцелявайки, този път пак успяха да ме подмамят някак.

 ( пълен текст » още 17169 знака | 2 коментара | оценка: 5 )