 | Пеперудени сънищаПубликувано от Administrator на 08.05.2019 @ 17:02:10 (206 четения) автор: anaangelova / Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда,
Тихият пролетен дъждПубликувано от Administrator на 07.05.2019 @ 11:38:32 (177 четения) автор: anaangelovaМило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди.
Есе за счупените яйцаПубликувано от alfa_c на 12.04.2019 @ 18:55:23 (156 четения) автор: liulina Когато си трил сълзите си и изливал душата си,пресъхваш …Не си по-слаб, защото вече не плачеш, напротив…
Малкият турски остров, плискан от тъмносините води на Егейско море, скалисто пустинен и еднообразно скучен. Неустоимо примамлив за сърфистите със своите заливи.
Първа пушкаПубликувано от anonimapokrifoff на 13.03.2019 @ 09:21:09 (193 четения) автор: yserdВ каква гъста мъгла се загуби пътя. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно стигнахме местност - вдлъбнатина, която оставаше под влагата и чувството бе, сякаш всеки момент, мина ли облаците оттатък, ще съм пред вратите на Рая. Имаше и табела - наближавахме. Спрях колата до една каменна чешма, строена много отдавна и се огледах. Вдишах планинския студен въздух. Нещо в гърдите ми се размърда. Запалих и продължих да карам в плануваната посока. След четвърт час стигнахме и до Копривщица - градът на първата пушка...
СрещаПубликувано от Administrator на 02.03.2019 @ 16:54:57 (306 четения) автор: lennichkataИмам 60 мл. кислород, половин пластмасово шише с вода от кранче, бонбони с вкус на круша и някакъв черен шоколад, дето да ми вдига нивото на серотонина, че мойто открай време удря дъното и то баш ей в тоя сезон, дето ни е зима, ни е пролет. Деанксит нямам. И рецепта също.
Какво е доброто? Доброто е да помогнеш на другия, да му подадеш ръка в труден момент, доброто идва там където най-малко го очакваме от някого. Доброто е висш дар за всеки човек, който е висша проява на благородство, помощ и подкрепа.
Когато ми е тъжноПубликувано от Administrator на 26.02.2019 @ 15:11:29 (241 четения) автор: anaangelovaКогато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Палитри от душиПубликувано от alfa_c на 23.02.2019 @ 20:21:37 (259 четения) автор: anaangelovaНе ме е страх от смъртта! Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла, с пердета от липов цвят.
Кратки наблюдения за Публикувано от Administrator на 21.02.2019 @ 15:45:53 (177 четения) автор: marcusjuniusПознавам двама-трима души, за които смятах, че са овладели ежедневното напрежение и успяват да са весели и спокойни. Те всички карат Тойоти Приус. Наскоро разбрах, че всички те също така употребават медикаменти с рецепта, от онези, със странните имена завършващи на „зак“ и „зин“.
| | |
|
Кратки наблюдения за » показани от заявени |
Публикувано на 21.02.2019 @ 15:45:53 (177 четения)
автор: marcusjunius » раздел: Есета, пътеписи
Познавам двама-трима души, за които смятах, че са овладели ежедневното напрежение и успяват да са весели и спокойни. Те всички карат Тойоти Приус. Наскоро разбрах, че всички те също така употребават медикаменти с рецепта, от онези, със странните имена завършващи на „зак“ и „зин“.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|