Ядеш къпини под скалата
във бара миеш си краката.

 ( пълен текст » още 127 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

…или битието и небитието на една атомна епоха

1949 година, Физико-техническия институт на Политехнически университет, Петроград, СССР

„Сега виждам каква страшна машина създадохме. Единственото, което трябва да ни тревожи сега, е как да забраним такива занимания и да избегнем ядрена война…“, въздъхна Курчатов и потъна още по-дълбоко в научно-човешката си депресия, която го натисна почти веднага след изпитанията на първата руска водородна бомба на полигона в Семипалатинск.

 ( пълен текст » още 9067 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В уютното фоайе на виенския хотел Ибис имаше малко хора - трима млади човека ровещи в телефоните си, по-възрастен мъж от тях, облечен в тиролски дрехи, четящ хартиено печатно издание, всеки зает с традиционното за възрастта си четиво, стройна дама, привличаща всеки мъжки поглед, облечена в цветни спортни дрехи. През безшумно отваряща се врата влезе човек облечен в клин, с високи обувки и анорак в цвят каки, насочи се към рецепцията, поздрави човека до рафта с подаване на ръка.

 ( пълен текст » още 13379 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Случайно попаднах на последния филм на Гай Ричи – “Министерство на неспортсменската война” (Ministry of ungentlemanly warfare). Филмът разказва за международна група от няколко мъже и една жена, които собственоръчно обезвреждат целия набор от нацистки подводници в Атлантичския океан.

 ( пълен текст » още 9351 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Наскоро прочетох статия за талибаните в Афганистан, които връщат умъртвяването с камъни за жени. Тези, които следят размислите ми, веднага ще забележат, че това са две от любимите ми теми – Афганистан и отношенията между половете. Излишно е да споменавам, че написаното по-долу се случва на фона на ежедневни сривове и провали в моя живот, които в последните години се превърнаха в норма.

 ( пълен текст » още 10698 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Картички правя. И други хендмейд неща, но в този момент картичките са моят ферибот, който ме пренася по вълните на живота, когато се уморя от плуване, давене и чакане да мине някой самолет, пратен от провидението да събира корабокрушенци.

 ( пълен текст » още 6424 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Българската поезия е духовният Еверест на света. Само онзи, който е пил от нейните бистри и студени извори, който се е катерил по нейните балкани, гори, сипеи и скали, може да твърди, че е попадал в оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие. И следователно се е научил да обича и силно да мрази, да плаче над всяко човешко нещастие. Значи – да мисли. А това вече е много за един човек. По-точно – не е по силите на всеки.

 ( пълен текст » още 23260 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Като учител по математика, понятията от алгебрата и геометрията често ме карат да се замисля върху практическото им приложение в заобикалящия ни свят. В едно от предишните ми произведения „Роби на статистиката” вече поставих под въпрос ролята на цифрите в нашия живот.

 ( пълен текст » още 8132 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Не, не е есе. Няма да описвам нищо повече от обикновено човешко слабоволие и недомисъл.

 ( пълен текст » още 3089 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Агората е пълна с доволни атиняни, чакащи да подейства отварата от бучиниш и така да въздадат своята справедливост на Философа, предричащ Края на Демокрацията.
Платон се е надвесил над агонизиращия учител и попива зеленикавата пяна от устата му с края на туниката си.

 ( пълен текст » още 2655 знака | 2 коментара | оценка: 5 )