 | Мигове от обичПубликувано от anonimapokrifoff на 12.02.2019 @ 10:26:30 (179 четения) автор: anaangelovaИма мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска безплътност. Малко болка.
ПисмоПубликувано от Administrator на 09.02.2019 @ 18:25:12 (657 четения) автор: anaangelovaНамерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи.
От пътя се не връща...Публикувано от Administrator на 09.02.2019 @ 12:21:49 (183 четения) автор: milyovelchevОТ ПЪТЯ СЕ НЕ ВРЪЩА ТОЗ, КОЙТО ЗА УЧИТЕЛ Е РОДЕН
(есе – по идея на М.)
Ужас!!! Не искам да го пиша това есе! Не че не мога… Ще го напиша, ако трябва, но ще бъде пълен фалш.
Блага дума желязна врата отваряПубликувано от Administrator на 07.02.2019 @ 13:07:55 (202 четения) автор: milyovelchevПод прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“
Облаци от чудоПубликувано от alfa_c на 06.02.2019 @ 16:41:13 (159 четения) автор: anaangelova..Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите...Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването.Сякаш е топло, нежно, меко, красиво...Между долу и горе няма прегради,а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
Заседнали сме неподвижни в тоя влак вече три часа. Според разписанието на БДЖ вече би требвало да е финиширал у София, но не. Между другото, работата на следствените групи на терен нема нищо общо със епизоди от сериала "местопрестъплението". Бавно, леко, ние бърза работа немаме е девизът. Приятно е за окото, некак ненатрапчиво и нетревожно. Нищо общо със екшъна и съспенса от екрана.
Пустота и цветовеПубликувано от Administrator на 22.01.2019 @ 17:54:40 (148 четения) автор: anaangelovaПолетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е.
Уважаеми самоубийци, моля, не правете така. Незабавно сменете метода си на самоубийство. Ореола, който един велик роман е хвърлил върху Ана Каренина и нейните дела трябва незабавно да се разруши. Безмилостно.
На път из кресненското дефилеПубликувано от Administrator на 16.01.2019 @ 14:53:25 (278 четения) автор: mitkoeapostolovЗа средностатистическия българин, кресненското дефиле представлява последната транспортна тапа, която пречи на безметежното магистрално преминаване на югозападна България в търсене на желаното Бяло море. И така, прелитайки покрай замиращите села и градове, които магистралата обезсмисля и унищожава, човек пропуска да научи и осъзнае какво е представлявало мястото в миналото и колко важно може да е в бъдеще.
Различни тишиниПубликувано от Administrator на 13.01.2019 @ 16:01:17 (197 четения) автор: pavli Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина.
| | |
|
Различни тишини » показани от заявени |
Публикувано на 13.01.2019 @ 16:01:17 (197 четения)
автор: pavli » раздел: Есета, пътеписи
Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|